Ние, българите, често се надсмиваме над другите народи и държави.
А вие замисляли ли сте се защо е толкова лесно да се критикуват САЩ и ЕС?
Флаговете на САЩ, ЕС и Русия. Източник: Уикимедия
Оставям настрана това, че е безопасно – можете да пробвате, например във Фейсбук или под някоя статия в онлайн издание. Сложете някаква критика, дори и безумна да е, по адрес на Щатите.
След това напишете нещо критично по адрес на Европейския съюз.
Накрая пробвайте с Русия.
Ще видите как никой няма да ви каже “копче” за критиката срещу американците и (западно)европейците. Но за критика срещу Русия… О, ще ви се нахвърлят отгоре така, сякаш сте национален предател или човек, който не обича… България!?
Най-тъжното е, че нашенци* не разбират, че надсмиването по принцип не е признак на добро възпитание, Независимо дали се надсмиват над народ, държава или съседа си.
По-малко, но все още тъжно е, че нашенци категорично отказват да приеме, че България е част от ЕС. За нашенеца все още има “Брюксел”, който го командва и пренебрежителен и “смел” (кавичките са, защото нищо не го заплашва!) коментар: “Какво знаят те, бе?!”
И най-малко тъжно, но мрачно тъжно, е това, че нашенци все още не могат да приемат, че има около 200 страни и територии, които не са живели, не желаят да живеят и никога не биха живели “по нашенски”.
За нашенци “по-високо от Витоша нема”, няма и по-дълбоко “от Искъро”.
Нашенецът много “добре” знае (или си мисли, че знае, но не му го казвайте, че ще ви се разсърди завинаги!) как живеят “на Запад”.
За нашенеца всички останали народи са по-тъпи, по-млади, по-малко развити. Е, понякога – със “срама” на бай Ганьо, който се оригва или пърди на публично място – може да каже, че българите са не на 1-во, а на 2-ро място по интелект в света.
Разбира се, нашенецът има логично обяснение за пълното разминаване между изключително високото му мнение за неговите собствени способности и плачевното му жизнено равнище, трагичното икономическо състояние на държавата и мястото на България в света.
Виновни са, естествено, Западът и САЩ, които:
а) са го изоставили в лапите на Съветския съюз;
б) не са му дали достатъчно помощи;
в) му крадат златото, което се намира на открито във всички български резки, езера, планини и поля;
г) бандитски приватизираха имущество за 30 милиарда, срещу което България получи само 2.
Американците не се занимават с такива сложни теории.
Когато те показват патриотизма си, той е подкрепен от твърдата убеденост, че всеки гражданин може да стане такъв, какъвто си иска.
В тяхната култура не се срещат основни за нашенеца понятия – например на американците фразите “уредих се с връзки” или “за Нова година пуснаха бананите” не им говорят нищо.
Американците не се питат: “Колко ти плащат?”, защото знаят, че парите не се дават, а се изработват.
Когато слагат знамето на колите си, го правят не защото футболният им отбор е станал 4-ти на едно световно първенство (преди 21 години), а защото се обединяват около една обща кауза.
Нашенци се обединяват само тогава, когато трябва да каже, че някой известен човек е… българин. Дали ще е Григор Димитров, Соня Йончева, Цветана Пиронкова, Васко Василев или някой друг – няма значение. Важното е да е българин и, разбира се, да няма нищо общо с политиката. Ако има нещо общо, тогава той/тя вече не е повод за гордост. Така, де, нали нашенецът си мисли, че и той може да бъде генерален директор на ЮНЕСКО, например, тогава защо да се гордее с тези постижения? Виж, не всеки може да играе тенис, да пее в операта или да свири на цигулка и да го канят по целия свят на концерти. Макар че сте чували репликите “Е, к’во толкова, бе, тенис – и аз да се хвана да тренирам по цял ден, и аз ще мога да играя срещу Федерер…”
Още една разлика между нашенеца и западняка е, че западният човек си знае мястото и гледа да работи на него така, че да бъде по-добър или най-добър. Не си мисли, че ако се хване с футбол, ще бъде най-добрият футболист в света. Не си мисли, че трябва да стане министър, за “да се оправи”. Всъщност, повечето западняци в положението на нашенеца – работещи, със семейства, знаят, че единствения начин да имат нормален живот, това е да се трудят и да… не мразят.
С омраза никой нищо хубаво не е постигнал. Но нашенецът не само не разбира това, той отказва и да го приеме. За него силно да мрази е по-важно от това силно да обича. Или, по-точно, нашенецът просто обича да мрази, да злобее, да завижда, да злослови. Той е като онези от Коньовица, които казват: ‘Га не бием, не мо’ем зáспим”, само че вместо да бие с юмруци, предпочита да бие със злобни мисли и думи.
Накрая, за да затворим кръга: нашенецът, за разлика от западняка, не обича да се усмихва. Нашенецът не иска да си намери повод за усмивка, разбира се, но дори и като такъв повод има, той пак предпочита да се озъби, вместо да се усмихне. Да се надсмее, вместо да се зарадва.
И така и не разбира, че ако се надсмива, ако мрази, ако злобее и завижда – това са все прояви на тежък провинциален комплекс, който избива особено ясно в социалните медии, където нашенецът действа под закрилата на домашния компютър…
_______
* – Нашенци са хора, които избиват комплекси, за разлика от нормалните българи, които си гледат живота и не се занимават с това да гледат завистливо какво правят другите около тях.