Двама чужденци – Клайв Левиев-Сойер и Имануел Маркус са написали и публикували книга за България на английски език.
Заглавието ѝ е “Bulgarian Jews: Living History”, което може да се преведе като “Българските евреи: жива история”, но и като “Българските евреи: Да живееш историята”.
Корица на книгата Bulgarian Jews: Living History
Ще се спра само на една част от книгата, главата “1940 – 1944: Защита на нацията”. Спирам се на тази глава, защото историята на България от този период е обект на личен интерес, а и (като много от моите съвременници) имам роднини, които са участвали в тази история.
Авторите започват главата по изключително силен начин:
“Думите вдъхновение и Холокост, като правило, не могат да бъдат в едно и също изречение. И все пак, през 1943 г. българите написаха може би най-вдъхновената глава от тяхната история, когато се изправиха в защита и предотвратиха депортацията на евреите в лагерите на смъртта.”
Някои по-критично настроен човек би могъл да види в това изречение не силно начало, а възможност за критика – особено хората, които са чели историческите изследвания по темата или дори моите статии в този блог – защото не всички евреи са били спасени, но не бързайте със заключенията.
Голяма грешка е от едно изречение да се правят кардинални изводи!
Авторите по-нататък посочват антисемитизма на Богдан Филов и пронацистката биография на Александър Белев и Петър Габровски, както и цялостния антидемократичен характер на управлението на цар Борис III след преврата през 1934 г. Обяснява се и приемането на антисемитския, а по същество – античовешки – Закон за защита на нацията (ЗЗН) през 1940 г. и т.н., и др.п.
Сетне авторите се спират на по-сериозните текстове от ЗЗН, като ги слагат и в контекста на противоречието им с Търновската Конституция, която е на практика суспендирана от царя след 1934 г.
Споменавайки за навлизането на българските войски в “новите територии” и високия имидж на царя като “Обединител”, Маркус и Левиев-Сойер не пропускат да отбележат, че всички лица, с изключение на евреите (подчертано от мен, В.М.), получават българско поданство.
Всъщност, погубването на евреите в България не започва с депортацията и авторите посочват потъването на кораба “Салвадор” през декември 1940 г. като една от големите трагедии за еврейската общност. И на този случай е посветена една част от тази глава.
Особено интересно и с многобройни факти е описана обществената реакция за спиране на депортацията, в която са преплетени героичните и трагични действия на водачите на Българската православна църква, на хора като Димитър Пешев, като секретарката на шефа на Комисарството по еврейските въпроси Лиляна Паница, на граждани от Кюстендил и т.н. Авторите подчертават, че именно БПЦ е издигнала най-отчетливо глас срещу ЗЗН и дискриминацията на българските евреи. В разказа им се срещат и подробни цитати от антисемитското изказване на царя пред Св. Синод, описано в протоколите от заседанията на Синода. Ролята на софийския владика Стефан и пловдивския Кирил е също така добре описана, както и трудовите лагери за евреите, създадени от царското пронацистко управление.
Специална част в тази глава е посветена и на въпроса за ролята на цар Борис III за началото и спирането на депортацията. Авторите коректно споменават за наличието днес на два спорещи лагера, разделени според това какво мислят за ролята на царя за депортацията и спирането ѝ. Не са спестили нищо от историята, споровете и критиките, както, разбира се, и от основните факти.
Като цяло главата е добре и балансирано написана. Авторите, които са и журналисти по професия, не взимат страна в споровете, а само предлагат на вниманието на читателите обективните факти и ги оставят сами да си направят изводите. Това, впрочем се и очаква от популярна книга, която няма претенции да бъде история или енциклопедия. Има 2-3 дребни грешки – например вместо Пантев пише Фантев, а превратът от 1934 г. е записан като случил се през 1935 г., но такива дребни грешки не променят духа на главата и смисълът ѝ.
Това е и най-важното – че с този текст чужденците ще получат една сравнително точна и кратка информация за случилото се през 1940-1944 г., ща имат представа за това коя от историческите фигури с какво се е занимавала, за ролята на царя и неговото пронацистко управление.
Историята е предадена увлекателно, чете се на един дъх. Струва си да бъде прочетена тази книга. Къде може да бъде намерена, попитайте на стената на Организацията на евреите в България “Шалом”.