Антисемититзъм ли е да наречеш евреите “враждебно население”?

Пенсионираният български политик Дянко Марков, 96, продължава да съди главния редактор Юлиана Методиева, че го е нарекла антисемит. Това е третото дело, след като той губи първите две.

Марков е бил член на Съюза на българските национални легиони, оглавяван от Христо Луков – генералът, когото крайната десница и неонацистките поддръжници почитат ежегодно с противоречивия си марш по улиците на София. В първите години от организирането му Марков изразява подкрепата си към този марш, като настоява, че Луков е бил герой и патриот, не фашист. Той повтаря тази своя позиция за легионерите и в книгата, която написва.

Трикратен член на българския парламент от десноцентристката  Коалиция на демократичните сили, Марков говори през юли 2000 г. по време на дебат в Народното събрание за събитията от март 1943 г. , когато България спасява българските евреи от Холокост, докато тези от „ново присъединените” територии с българска администрация са изпратени в нацистките лагери на смъртта.

Този дебат се случва на фона на отказа да се почете българския цар Борис III в мемориална градина в Израел. Мненията са дълбоко раздвоени по отношение на ролята на Борис в събитията от 1943 г. Според някои той е герой, тъй като спасява българските евреи; според други той е съучастник в масовото убийство на 11 343 евреи от „ новоприсъединените територии”.

Според протокола на заседанието на Народното събрание, Марков – говорейки за депортирането на евреите от „новоприсъединените територии” в Северна Гърция, Вардарска Македония и Беломорска Тракия – казва:

„Депортирането на враждебно  население не е престъпление по време на война. През Втората световна война САЩ депортираха населението с японски произход от тихоокеанския бряг. Никой не обсъжда това.”

Марков продължава като казва, че българският народ не е могъл да се противопостави, когато германското командване е дало заповед за депортирането на евреите от „ново присъединените територии”.

Това е много спорен момент от този исторически период. Макар и тази заповед, както всички останали дошли от Берлин и довели до убийството на шест милиона евреи в Холокост, да идва в контекста на политиката на Окончателното решение, вдигането и депортирането на евреите на „новите земи” е извършено от българската полиция и армия – проблем, който страната не може да разреши, отбелязвайки 75 години не само от спасяването на българските евреи, но и от депортацията на 11 343 от северна Гърция, Вардарска Македония и Беломорска Тракия.

Конфликтът между Марков и Методиева започва през 2014 г., когато той участва в събитие на Европейския парламент, където е представен като герой на антикомунизма. Това кара Юлиана Методиева, активист за правата на човека и главен редактор на платформата за човешки права Маргиналия, да напише отворено писмо, в което протестира срещу участието на Марков. Писмото е подписано от редакционната колегия и Обществения съвет на Маргиналия, включително и историци от академичните среди.

Започва серия от съдебни битки започва, като кулминационният  момент е, когато Юлиана Методиева  публикува в Маргиналия материал със заглавие „Пазете се от антисемитите, могат да ви осъдят”.

Множеството съдебни дела стават сцена на обсъждане не само на правния въпрос дали Марков има право в иска си за нанесени вреди от клевета, но и платформа за дебата за проблемните моменти от този период на българската история. В хода на делата, правният съветник на Марков се позовава на историк, както и на писмо от  група български евреи, които свидетелстват, че не вярват Марков да е антисемит.

Съдът не се съгласява и прекратява делото срещу Методиева и останалите обвинени. Следващото дело също е решено в полза на обвиняемата. Предстои трето.

Следващото изслушване в съда по делото, на 16.04. (то бе отложено за по-късна дата – б.м, В.М.), се състои само два месеца след 15-тия Луковмарш. Методиева, която с екипа й от Маргиналия отдавна защитава малцинствата в България, включително българските евреи, организира конференция в Софийския университет под надслов „София казва „НЕ” на словото на омразата и екстремизма”. Сред участниците и говорителите в нея бе и кметът на града, Йорданка Фандъкова, която многократно е забранявала Луковмарш, но съдът не приема забраните й.

По-широкият контекст е загрижеността, изразена не само от Организацията на евреите в България „Шалом”, но и от политическите сили от левицата и центристката десница от българския спектър, за измеренията на антисемитизма в страната. България в никакъв случай не е най-антисемитската държава в Европа, но и съвсем не е решила този проблем, а Луковмарш се приема от много хора като обезпокоителна проява на почит към фигура, чието наследство е в противовес с традициите за етническа и религиозна толерантност, с които страната се гордее.

Методиева, в отговори на серия имейл  въпроси от The Sofiaglobe казва, че Българският демократичен форум/БДФ/ основан от Марков в същността и произхода си е правоприемник на Христо Луковия Съюз на българските национални легиони/1932-1944г/. Тя добавя, че Марков, както бе казано, винаги е настоявал какъв „патриот” е бил Луков.

(Понастоящем именно твърдението, че Луков е бил патриот, а не про-нацистки фашист, се поддържа от организаторите и участниците в марша, който го почита. Луков е бил убит от комунистически партизани през февруари 1943 г. Има теория, че те са извършили услуга на цар Борис III; твърди се, че Хитлерова Германия е възнамерявала да махне Борис и да го замени с Христо Луков, който би показал по-голям ентусиазъм в прокарването на антисемитски мерки. Борис  III от своя страна, умира през август същата година, след завръщането си от посещение в Берлин, след като е предизвикал гнева на Хитлер с продължителния си отказ да пусне българската армия срещу Съветския съюз и „провала” на София да депортира българските евреи.)

Методиева признава, че би била уязвима, ако настоящият съд се произнесе без да зачита предишните две съдебни решения. Както запознатите с българската съдебна система биха отбелязали, съдиите са склонни да взимат индивидуални решения, вместо – както би бил случая със западната юриспруденция – да ги обвържат с предходни присъди направени от други представители на правосъдието.

Методиева отбелязва, че при предишни изслушвания са били правени извънсъдебни предложения, които тя твърдо отказвала, тъй като била убедена в правотата на позицията си. Бившите й колеги от правозащитната организация Български хелзинкски комитет, сред чиито основатели е тя и където е работила 20 години, са готови, в случай на негативно решение на настоящия съд, да отнесат случая до Европейския съд за правата на човека.

Организацията на евреите в България „Шалом” поддържа Методиева в съдебния й спор с Марков и възнамерява публично да покаже подкрепата си при следващото съдебно изслушване.

Методиева обръща внимание, че различни моменти от историята на България от 40-те години на 20-ти век в много отношения са били реинтепретирани и манипулирани.

По по-широката тема за съдилищата и случаите на антисемитизъм, Методиева казва: „Не съм оптимист за волята на съдебната система да преследва антисемитизма и отричането на Холокост в България”.

През 2005 г. Методиева завежда дело срещу Волен Сидеров, лидер на крайно-дясната партия „Атака”, който в едно свое предизборно изявление казва, че различни малцинства, включително арменци и евреи, трябва да бъдат изхвърлени от България. Един съд отхвърля делото на първа инстанция, но другия съд снема обвиненията срещу Сидеров.

„Накратко, няма знаци, че проявите на исторически ревизионизъм и реставрацията на фашизма притесняват някого. Въпреки факта, че Наказателни кодекс съдържа текстове, които криминализират проявите на ксенофобия, расизъм и антисемитизъм”, продължава тя.

„Преди шест години текстовете за отричането на Холокост бяха пренесени в НК, но няма видимо раздвижване в прокурорските среди в България по този въпрос.”, заявява тя.

Методиева сподели с The Sofiaglobe, че като журналист и изследовател, е силно провокирана от ревизионизма в българската история за периода 1940 – 1944 г., в годините след 1989 г. и идването на демокрацията.

„Извършвам количествен анализ на исторически публикации, книги на изявени автори и медии от пост-комунистическия период. Видима е волята на политици, историци и журналисти да скрият срамния факт, че България е била страна, която е сътрудничила на нацисткия режим”, казва Методиева имайки предвид депортациите на евреи през 1943 г. от „новите земи”.

„Мисля, че делата на Дянко Марков срещу мен са симптом за доброволен отказ от памет и агресивно поведение срещу хората като мен, които искат да разкрият истината”, обобщава тя.

Текстът е публикуван в The Sofia Globe.

Превод: Марта Методиева