Голямата българска народна певица Людмила Радкова:

Голямата на??а певица Людмила Радкова е дала интервю на изключителната журналистка Пепа Витанова. Когато двама ду??и от такъв калибър разговарят, добре е да се вслу??ваме в тях. ??нтервюто е публикувано в “За хората” под заглавие “Липсва ми признанието на българите”. Снимките за интервюто са от моя Flickr, където публикувам всичко под лиценз “Криейтив комънс”. Аз самият съм писал няколко материала за Горан и сестри Радкови.

Вокалистката на “Оркестър за сватби и погребения” разказва за изключителния Горан Брегович, за магията на балканската музика и гения на завистта

Меломаните наричат Людмила и сестра й Даниела “българския талисман на Горан Брегович”. Те са беквокалистките на “Оркестър за сватби и погребения”, чийто въл??ебни гласове (наситени с обертонове сопрани) предизвикват възторг още в първите концертни изяви на групата преди 12 години. Людмила Радкова е родена на 23 август 1968 г. в плевенското село Градище. Даниела е с 4 години по-малка. От деца пеят заедно. Завър??ват средното музикално училище в Котел, след което постъпват в Националния ансамбъл «Филип Кутев». Людмила е солистка на почти всички знакови изпълнения на ансамбъла: «Яно ягне», «Я не ме давай, мале», «Най-малък девер», «Димка мома хубава», «Дето слънцето захожда», «Притури се планината».

Открихме Людмила в София дни преди поредното турне на Оркестъра в Мексико. Срещата със сестра й отложихме за някой следващ път, тъй като тя бе в Брезник, където прекарва всяка свободна минута с 4-годи??ната си дъщеря.

– Людмила, как ви откри Горан Брегович?
– Бе??е през 1995 г. Бях бременна в деветия месец. Един ден ни съобщиха, че 12 певици от “Филип Кутев” ще записваме импровизации за някакъв сърбин. ??мето Горан Брегович нищо не ми говоре??е. Не бях слу??ала състава “Бело Дугме”.
Записът в студиото на Балкантон продължи около 8 часа. Брегович поиска да направим имровизации върху сръбската песен ??бар Воду. Търсе??е нови идеи за филмова музика. Остана много впечатлен от нас. Някои от момичетата изпяха родопски мотиви, други – тракийски. Той ни кара??е да повтаряме отделни детайли, да удължаваме извивките.
Два месеца по-късно ми се обади тонрежисьорът на Брегович. Покани мен и още 2 певици на турне. Но дъщеря ми бе??е само на 27 дни и отказах. Отидоха сестра ми, Лидия Дакова и Снежана Борисова. Аз пропуснах първите две турнета, присъединих към третото, на петия месец от старта на групата. Първото ми турне бе??е в Белгия. Горан вече бе??е включил в програмата балкански ритми. Тогава пътувахме в голям състав: духов оркестър от 10-12 ду??и, струнен оркестър от 12 цигулари и хор от 15 човека. ??махме и един невероятен виртуоз на ударни инструменти, който пред 2 г. напусна “отбора” по собствено желание.
Така започнахме: с 20-25 концерта годи??но. На третата година достигнахме до 100-120 концерта. Детето ми загуби представа как изглеждам. Със сестра ми се ??егувахме, че двете с нея сме спали заедно по турнетата повече, отколкото с мъжете си. ?? двете имаме по една дъщеря – нейната е на 4 г., а моята на 13.
След петата година едната българка си тръгна и останахме три. След седмата година Горан замени и третата българка с македонска ромка. По това време той вкара много ромски песни в репертоара. Направи и спектакъла “Кармен” (приказка с щастлив край) – поръчков проект, наполовина вариететен театър, наполовина джипси опера с реминисценции на Бизе и балкански мотиви. Концертите обаче се оказаха по-успе??ния и устойчив проект. Ромката живее??е на бързи обороти и се изчерпа бързо. Горан се раздели с нея и останахме само двете с Даниела. Той казва, че сме му достатъчни и не му липсва трети глас. ??ма ни доверие. Намери в нас добри професионалистки – като ни даде нова песен, на другия ден сме я разучили.

– В кои държави искрата между вас и публиката е най-взривяваща?
– Най-топло и възторжено ни посрещат в Румъния, в Турция и в испаноезичните страни – ??спания, Чили, Мексико. Най-много концерти сме направили в ??талия. През юли ни предстои едномесечно турне отново в ??талия, а също във Франция и САЩ. Понякога половината от песните ни се знаят от публиката. Тогава Горан ни прекъсва за по 2-3 минути и оставя хората да пеят. Няма да забравя концерта в Бурса. Горан ни представи като “двете български вокалистки” и на нас пляскаха повече, отколкото на сърбите.
?? в Сърбия много ни се радват. Бяхме на фестивал в Гуча. След това със сестра ми взехме такси към летището. Шофьорът като разбра, че сме българки разказа как преди??ната вечер е бил на концерта на Брегович и “там пяли на??и сънароднички”. “Хубаво ли пяха”, попитахме. “О, много убаво!”, каза човекът и обясни, че преди година певиците били малко статични, но сега танцували и било прекрасно. Наистина в началото Горан не ни дава??е много да се движим, за да не изглежда музиката като кючек, но от известно време иска обратното. Та, като признахме на ??офьора кои сме, той звънна веднага по мобилния на сина си, показа ни на всичките си колеги на летището. Те изпаднаха в еуфория.
За съжаление, не почувствах същото на концерта ни в софийския “Най Клуб”. Не чух: “Браво българки!” Не усетих специално отно??ение на българите към нас.
Това ни е големият минус на нацията: неспособността да се зарадваме на успеха на друг българин. ??ли на успеха на един гениален човек от съседна държава. У нас Горан има много фенове, но в същото време в музикалните среди не са малко тези, които го отричат.

– Защо напуснахте ансамбъла “Филип Кутев”?
– Преди 4-5 г. диригентът и съпругата му неочаквано подадоха молби до ръководството на ансамбъла: “??ли ние, или сестрите Радкови!” ?? ние си тръгнахме. Огорчението, разбира се, остана. Вярно, че много отсъствахме от репетициите на “Филип Кутев” заради турнетата на Брегович, но пък и бяхме добра реклама за ансамбъла. Горан винаги ни представя??е така: “Моите певици са българки, от състава “Филип Кутев”.

– Каква е атмосферата в Оркестъра?
– В момента в Оркестъра сме 12 ду??и – ние със сестра ми и музикантите. Горан се старае винаги да е ведро. Той е много естествен човек. Не е от най-приказливите. Забележките прави внимателно и деликатно. Търпелив е. Не крещи. Нервен е само когато правим нещо ново и той няма търпение да го чуе как звучи. Тогава може и да уязви някого, но на следващия ден ще намери начин да му се извини чрез ??ега или по друг начин. Когато не??о не върви в групата, се събираме и разговаряме за проблемите. ?? сърбите са трудни хора, те също са завистлив народ. Хубаво ми е, че съм със сестра си, двете си помагаме много. В Оркестъра няма кавалерство. Когато се раздават електронните билети и програмите, първо на мъжете се дават.

– Как Брегович се разделя с хората, които напускат?
– ??ма??е един колега, който работи с нас 4 г. Не дава??е всичко от себе си. Горан накарал да му направят записи на този музикант на няколко концерта. ??звика го, пусна му ги и му каза: “Не работи?? достатъчно. Не ме удовлетворява това ниво.”
Той обича да казва, че талантът е като паста за зъби – трябва да се натиска, за да излезе. Самият той работи много, раздава се изцяло.
Рядко се случва да уволнява някого. Много тежко го преживява. Мен и сестра ми ни пази, ревнува ни по особен начин – може би се страхува да не би някой да ни предложи нещо повече и да си тръгнем.

– Какво е заплащането при вас?
– По 150 евро на човек на концерт. ?? по 30 евро командиривъчни на ден. Ако кажем, че е малко, Горан се измъква с ??ега: “Аз се чудя как да ви намаля хонорарите, а вие искате още”.
Но не може?? да напусне?? Горан. ??ма харизма Докоснат е от Бог. Гениален компилатор е: голяма част от песните ги е щипнал от различни места, но ги е сглобил в неповторима интерпретация. Върви му в живота, късметлия е. ??ма и търговски нюх.
Горан ни е канил често на гости – в мезонета в Париж, където живее съпругата му и децата и в къщите им в Белград. Той обича да готви, обича хубавата храна. Мисля, че няма много приятели. На неговите рождени дни и не съм виждала много хора. Най-близки са му съпругата и мениджърката Мария Ранков – сръбкиня, живееща в Париж. ??зключително всеотдайна и енергична жена.

[край на интервюто]

Коментарът на Вени Марковски: Людмила и Даниела Радкови са явление в българската музика. Те не са просто поредните талантливи български певици, а са изключителни таланти на световно равнище.
Такива се срещат много рядко.
България е родина на десетки добри и талантливи вокални изпълнители, но малцина са на нивото на сестри Радкови. Това, че не са признати у нас само доказва високото качество на божествените им гласове. ??ска ми се да получат признанието, което заслужават, но съм наясно, че това трудно ще стане на този етап.
Най-голямото признание обаче идва тогава, когато те започнат да пеят и всеки усети как настръхва от чувството, което техните гласове разпръскват в концертната зала. Сестри Радкови са явление в българската и световната музика. Който не го разбира или който не го оценява, той е достоен – в първия случай – да получи обяснение на характеристиките на гласовете им, а във втория – да бъде подминат с презрително мълчание. Защото може и да не разбира?? един феномен, който предизвиква чувство на гордост във всеки нормален човек, но да не го оценява?? е израз на злоба и завист. Не завиждайте на Людмила и Даниела, а се старайте да бъдете като тях.