За пореден път се убеждавам, че у нас има хора, които не само не обичат истината, но и отгоре на това се сърдят, когато някой им я посочва.

Заглавия от български медии

В последните два дни видях редица публикации, свързани с гласуването в един от под-комитетите на ЮНЕСКО на текст, който предстои да бъде обсъден и гласуван от Изпълнителния съвет на организацията, за да стане резолюция. Огромната част от читателите на моя блог, както и широката общественост в България не е запозната с правилата за обсъждане и гласуване на такива текстове, така че е нормално да не знаят за какво става дума и да се информират за случващото се от медиите, но и от… “медиите”!

Хората поглеждат заглавията, прочитат отгоре-отгоре текста — и вече са с убедеността, че са си създали мнение, базирано на меродавна информация.

Дали?

Информацията не е вярна, предадена е неточно, преведена е така, че да обслужва интересите на медиите (“медиите”) и – не на последно по важност място! – минава през призмата на правилния марксистко-ленински мироглед… а, извинете, на модерната “анти-комунистическа” идеология.

Разбира се, познаващите нашенските нрави са наясно, че ако начело на ЮНЕСКО не беше българка и тя не беше Ирина Бокова, голяма част от статиите нямаше изобщо да бъдат написани.

Но пък тези от нас, които имат възможност да четат и гледат западните медии, а не “медиите” и не българските, вече са наясно, че появят ли се подвеждащи заглавия, значи трябва да се търсят верни източници. Искате пример за подвеждащо заглавие ли? Няма проблем – стига да погледнете в “изданието” “Фактор”:

Тежък удар срещу Бокова: Израел и Япония блокират ЮНЕСКО

Впрочем, в самата “статия” няма дори намек за “удар”, още по-малко “тежък” “срещу Бокова”. Но какво значение има за авторите на материала, след като във “Фактор” се срещат предимно тенденциозни статии, когато се говори за Ирина Бокова? Ето ви още няколко заглавия от същото “издание”: “Дипломати: Бокова може да стане зам. шеф на ООН само ако стане руски гражданин”, “Червени номенклатури и агенти на ДС бранят Бокова в протест пред МС”, “Кремъл наду и спука балона „Бокова“”, “Бокова търси нови покровители, след червения картон от българското правителство”, “Буря срещу Бокова и в ЮНЕСКО, коментират оставката й”…

Да се върнем на нормалните медии, сред които израелските “Таймс оф Израел” и авторитетното списание “Икономист”. Те, разбира се, не се интересуват от мненията на анонимни “журналисти” или на “експерти” като нашите – домакини, лекари, режисьори и др.п.

Заглавия от израелския вестник “Таймс оф Израел”

В заглавието, което на картинката е вляво, те пишат “Шефът на ЮНЕСКО до Ливни: Ще се борим с делегимизацията на Израел”, а вдясно: “Палестинците срещу шефа на ЮНЕСКО за опозицията ѝ срещу резолюцията за Ерусалим”.

Разликата не е като между земята и небето, а е като земята и необитаема планета в друга галактика.
Нашите “медии” прекарват всичко през акъла на своите автори. Авторите обаче не са журналисти, а “журналисти”, които не знаят, че не може да се смесват факти с лично мнение. А ако го знаят, не се интересуват, че това е основополагащ принцип на журналистиката. Вероятно не знаят, че има и правила на журналистическата етика. Но, да, разбира се – откъде да го знаят?

В авторитетното списание “Икономист” има достатъчно добра статия, но тя едва ли ще бъде преведена на български.

Няма да се спирам върху текста на резолюцията и какво е значението му, защото темата на тази публикация е друга:

защо у нас има хора, които не обичат истината?

И защо, когато се изправят срещу истината и фактите, вместо да ги приемат, се сърдят и… ме разприятеляват във Фейсбук?

Моето обяснение е, че това са хора, които си имат мнение и не позволяват на нищо – факти, истина, експертна оценка и др.п. – да го променят.
Това са хора, които предпочитат да демонстрират, че за тях е по-важно да продължат да защитават грешното си мнение, отколкото да приемат истината.
Това са хора, които не разбират, че едно от най-важните качества на човека е признаването на собствената си грешка. И обратното – най-лошото възможно нещо е да настояват, че грешката не е от значение, че лъжата е истина.

27 години след края на комунизма мнозина хора продължават да показват, че годините не са в състояние да изкоренят комунистическото от съзнанието им: който не е с тях, е срещу тях. Някои не само го показват, но и не спират с опитите си да докажат, че това е единственият правилен подход (с което, разбира се, потвърждават, че комунистическото не си е отишло, защото само по онова време имаше една-единствена управляваща партия, един-единствен правилен подход!).

Но в моя блог и на моята стена във Фейсбук тези номера не минават — и поради това някои хора ме разприятеляват в социалната мрежа, защото не искат или не могат да приемат, че някой се осмелява да им противоречи.