Уважаеми хора,
ето класирането* от последното гласуване за избора на генерален секретар на ООН:

Източник: Reuters
Някои в България изглежда не разбират какво се е случило днес в ООН, а други продължават да злорадстват. Трети пък явно изобщо не са очаквали това, което се случи.
Накратко: Съветът за сигурност ще предложи утре на Общото събрание (Генералната асамблея) на ООН да избере португалеца Антонио Гутереш за генерален секретар на ООН.
Очевидно е, че у нас много бяха хванати “в крачка” – една от медиите, които явно изобщо не са очаквали това класиране е “Дневник”. Заглавието им от днес сутринта е:
“Първи вот в ООН с Кристалина Георгиева, очакват се поне 3 “не” и руско “може би”
Резултатът е далеч от очаквания от “Дневник”: 2 “не” (на страни с право на вето) и 8 “може би” (вкл. и една страна с право на вето).
И класиране на 9-о място.
***
Уважаеми хора,
Ще обясня отново какво се случи, макар и да съм го казвал и писал през последната година.
Никъде в ООН нямаше нито един документ, в който да пише, че ООН трябва – подчертавам: ТРЯБВА! – да избере жена, при това от Източна Европа, при това българка, за генерален секретар на ООН.
По-долу ще пусна цитати от няколко статии, за да ви напомня (не за да се хваля, че съм пророк, защото не съм!), че вече сме обсъждали случващото се, имайки пред себе си определена информация. С която, между другото, българските медии също разполагаха, но явно са я чели или тълкували по друг начин.
Аз се оказах твърде наивен, за да си помисля, че пред такава голяма възможност, българите могат да се обединят и да направят и невъзможното, за да успеят като нация, като държава.
Оказа се, че Иречек не само е бил, но и продължава да е прав в твърдението си, че нашенци се “преследват един друг и си развалят един другиму работата”.
Оказа се, че байганьовците продължават да са повече от алекоконстантиновците.
От цялата история, както написах преди три седмици, загубиха и Бокова, и Георгиева, и България.
Можеха да спечелят и трите, но уви – получи се както обикновено.
Ето няколкото цитата –
– От 14-и септември 2016 г.:
“Преди около година писах азбучната истина, за която някой май се сетиха едва днес: става дума за сериозна надпревара, а не за пост, който е гарантиран на България. Никъде в документите на ООН не пише, че през 2016-а година генералният секретар трябва да е жена, при това българка!
Разбира се, би било чудесно, ако наш сънародник стане ръководител на световната организация, но за да се случи, се изисква не само добър кандидат (тогава писах, че имаме две кандидатки, но едната е по-подходяща за тази работа – извод, до който не беше много трудно да се стигне), но и сериозна, целенасочена и задълбочена работа, в която най-вредното е да се вдига шум — и не само заради единия от основните принципи на възпитанието.”
– От 15-и февруари 2016 г. :
“На България не ѝ се пада да има тази година генерален секретар…
…постът генсек на ООН е на ротационен принцип и… има “усещане” да се падне на държава от Източна Европа. Ако Източна Европа излезе с единна кандидатура, шансът да се одобри от петте постоянни страни членки – Китай, Франция, Англия, Русия и САЩ, е голям.”
– От 23-и август 2015 г.
“…не бива да се притесняваме от конкуренцията на Ирина Бокова за поста (в “Ню Йорк Таймс” пишат за други достойни кандидатури), а само и единствено от подлата завист и злобата, на която е способен Нашенеца.”
Има и още, но няма смисъл от повече, защото не това е важното, а друго – че
ще останем в историята.
В историята ще остане фактът, че имахме не един, а два кандидата.
В историята ще остане и кампанията срещу Ирина Бокова, подхваната от изкарани от нафталина “демократи”, а по същество – дребни, злобни и завистливи байганьовци.
Ще останат и други неща в историята, но най-важното няма да остане: през 2016-а година ООН да избере за път жена за генерален секретар и тя да е българка! Жалко.
А на Ирина Бокова и Кристалина Георгиева пожелавам успех в сегашните им работи, разбира се!
***
Пък на вас, уважаеми читатели, пожелавам да намерите онези медии, които ви информират за реално случващото се, а не за онова, което те желаят да се случи. Информираният човек е силен, дезинформираният – слаб. Но… може би точно това искат всички управляващи?
_______
* – След публикуването на тази статия в Интернет видях коментари, че Бокова не била втора, а четвърта, че таблицата била грешна и др.п. Ройтерс едва ли ще публикуват грешна таблица – това едно. И второ – те, за разлика от много други, взимат предвид не само гласовете “за”, “против” и “без мнение”, но и това колко от страните-членки на Съвета за сигурност с право на вето (т.нар. П-5) са гласували във всяка категория. От тази гледна точка, Кристалина Георгиева има не само 2 гласа “против”, но и един “без мнение”, т.е. получила е подкрепата само на две от П-5 страни, докато Бокова е получила три от тези гласа.
Защо не се чуват призиви: “Оставка! Оставка!..” Ангажирането на господин Борисов с този позор не бива да остава без последствия, а те могат да са само неговото отпадане от така любимата му позиция (или поза?) да е баща на нацията. Но ние все едно сме си осиротели…
Пропускаш факта, че на предишните класирания Бокова се представи катастрофално. А това, че в България почти никой не я харесва не е свързано само със семейството й и миналото й, а и с липсата на каквато и да е било харизма, което, каквото и да си говорим, е важно за човек на това ниво.
Не е вярно това с “катастрофалното” представяне. Ако беше така, както твърдите, тогава защо нито едно друго правителство не реши да си смени кандидатите? Или мислите, че ние сме гениални, а другите – не? Това с “почти никой не я харесва” е също подвеждащо. Харизмата няма нищо общо в случая – нима Вие можете да кажете какво е харизматичното на който и да е чужд лидер?
Поредния абсурд….