Попаднах на интервю на историка Георги Марков в агенция “Фокус“.
Ето много бърз и кратък коментар на някои от най-лесно уловимите грешки или подвеждащи тези в думите на академика.
Г.Марков: Краят на Втората световна война раздели Европа на Съветска зона и Западна демократична зона с по едно споразумение между тримата големи тогава – Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил, Франклин Рузвелт, а по-късно и Хари Труман.
Преди това Европа бе разделена на две части – съгласно споразумението между нацистка Германия и СССР, подписано една седмица преди началото на Втората световна война, през август 1939 г. с т.нар. “пакт Молотов-Рибентроп“.
Г.М. България беше оставена в Съветската зона на господство. Дълги години се изтъкваше, че Червената армия е нахлула на българска територия. Трябва да се знае, че това става със съгласието най-вече на Чърчил. Той на 9 октомври 1944 г. разделя процентно Югоизточна Европа на Съветска и Английска зона.
Не се “изтъква” дълги години, а това е просто един факт. И това става не “със съгласието на Чърчил”, а по разпореждане на Сталин, когато Червената армия навлиза в България дни, след като СССР е обявил война на страната, с която е поддържал дипломатически отношения през време на цялата война. Какво е правил Чърчил на 9 октомври, един месец след окупацията и преврата в България, това е без значение.
Г.М. Това засяга и историята, както преди един-два месеца се заговори за т.нар. съжителство по време на Османското империя. Това не е нещо случайно, пак е опит за подмяна на националната самоличност.
Не, не се е заговорило преди един-два месеца. Българите са съжителствали с турците, с евреите, с арменците и всички други народности в границите на Османската империя. И това не е “опит за подмяна на национална самоличност”, защото каква национална самоличност се подменя с признаването на един исторически факт?
Г.М. Не можем да говорим за единна Европа днес. Невъзможно е това, което искат корпорациите. Тяхната мечта е Съединени европейски щати, една федерална Европа.
Напротив, това беше мечтата на основателите на ЕС. Референдумът на Франция провали тази мечта, както пише и Александър Андреев в “Дойче веле“. Тъкмо защото ЕС не стана като САЩ, има проблеми, които не могат да бъдат решени лесно – едни искат едно, други – друго. И съюзът, в който живеят 500 милиона души е по-немощен от САЩ, където живеят 330 млн.
Г.М. България участва в заключителния етап на войната, нашите офицери и войници стигат до Алпите чак в Австрия, но Чърчил не позволява България да се признае не само за съюзна, но и за съвоюваща държава. Да не забравяме, че Чърчил се наложи България да сключи договор, на 10 февруари 1947 г. в Париж, като победен съюзник на Хитлер.
Чърчил не е позволил?
Не го позволи цар Борис III и профашисткото му правителство, които:
а) приеха антихуманни закони като ЗЗН, Закона за българското поданство и т.н.
б) присъединиха България към нацистката коалиция още през март 1941 г.
в) депортираха нашите сънародници от Тракия и Македония
г) обявиха война на САЩ и Великобритания и цинично я нарекоха “символична“.
д) управляваха в условията на фактически суспендирана Конституция
е) ж) з)… и т.н.
Г.М. Благодарение на това, че воювахме, успяхме да си съхраним довоенните граници и да задържим Южна Добруджа. Това е по-скоро заслуга на Сталин, който гледа на нас като част от своята съветска зона и има интерес България да запази по-голяма територия.
Не, благодарение на това, че воювахме, на фронта бяха изпратени като пушечно месо български войници и офицери – и част от тях бяха след това цинично осъдени като врагове на народната власт. Близо 40000 българи загинах напразно във войната. А ако Сталин е искал някой да запазва по-голяма територия, щеше да я върне на Румъния – истината е, че тези земи стават част от България през 1940 г., след споразумение с Румъния, като изобщо никога не е било обсъждано да бъдат връщани…
Защо му трябва на Георги Марков да заблуждава хората? Защото има наши сънародници, за които да живеят в удобна лъжа е по-лесно, отколкото да се изправят срещу неудобната истина за участието на България във войната на страната на нацистка Германия. Ако не можем да признаем един толкова ясен исторически факт, може ли да си представим какво става с други факти, за които няма толкова много доказателства? Да, можем – достатъчно е да видим как 25 години след края на живковия социализъм има хора, които сравняват днешна България с тогавашна и твърдят, че 1 процент да построим от живковата, пак добре.
А иначе – да, 9-и май е и Ден на победата, и Ден на Европа.
Победата над нацистка Германия, но не и край на Втората световна война – Япония продължава да се съпротивлява още три месеца. В битките на Европейския театър на военните действия най-много загинали дадоха народите, съставляващи Съветския съюз. Загиналите бяха най-много, защото червеноармейците (до 1946 армията се нарича “работническо-селска червена армия”) бяха зле въоръжени, не разполагаха с необходимите медикаменти и условия за лечение на ранените; част от тях бяха избити от службите на НКВД, които разстрелваха дезертьорите, друга част бяха пленени от германците и загинаха в лагерите или пък след нацистките лагери бяха изпратени като предатели в съветските лагери… Белоруският писател Васил Биков описва подробно в спомените си трагедията на съветския войник. Който иска – да чете и да се просвещава.
Интересно интервю.Звучи като всичко да е истина.