Депутат към два милиона българи: “Не ни се мотайте в краката!”

Народният представител (извинете за израза) Валери Симеонов е изпратил писмо на една българска гражданка, Елена Хамбарджиева, която живее в Ню Йорк и е активна в протестите срещу измененията в Изборния кодекс.
Писмото заслужава подробен коментар, за да се ориентират хората какъв депутат сме си избрали в Народното събрание. Текстът е цитиран от в. “Сега” (има го и на снимката вляво), без корекция на правописните и граматическите особености на изказа му.

“Кой Ви пречи на Вас да гласувате, след като в Ню Йорк има дипломатическо представителство в което можете да го сторите?”

Валери Симеонов очевидно си мисли, че Ню Йорк е като София. За сведение – не е. По-голям е. Градът е по-голям от България като брой жители, а като територия е значително по-голям от София. Да се ходи да се гласува в Манхатън, ако човек живее в околните квартали, може да отнеме между час и два.

“Или просто трябва да вдигаме патардия за да сме „по-демократични“,“по различни“и „по-екзотични“ за да ни забележат медиите?”

Става ясно защо самият г-н Симеонов често вдига патардия се държи “по-екзотично” – явно, за да го забележат медиите.

“Случайно да сте чували за откритите до момента на приемането на новия ИК 136 секции в Турция,от които влизаха между 60 000 и 100 000 гласа?”

Г-н Симеонов явно случайно е пропуснал факта, че тези хора, които гласуват в Турция са български граждани, изгонени от Родината си — при това от “патриоти”, които, ако бяха живи днес, вероятно щяха да са ръководители на партията на самия г-н Симеонов. Да не говорим за това, че разделя нашите граждани по това къде живеят.

“Случайно да сте чували,че на последните парламентарни избори в САЩ и Канада гласуваха 8000 българи,а другите 200-300 000 браха гъби?”

Което всъщност е аргумент в подкрепа не на ограничаване, а на улесняване на гласуването – дистанционно (по Интернет), с множество секции, навсякъде. Хора като Симеонов не се замислят, че ако в цяла България има 28 секции за гласуване, там също няма да гласуват кой знае колко много хора.

“Случайно да сте чували,че откриването на 1 секция струва на обеднелия и оскотял бг данъкоплатец ,а не на Вас, между 8000-12000 евро?”

А-у, какъв “деликатен” намек за данъкоплатците. Но понеже и аз съм един, чувал съм и друго – че някои от българите в чужбина плащат данъци в България. Както и това, че ако действително струва толкова, това е още един аргумент за по-бързо въвеждане на дистанционно гласуване. Интересно дали нар.пр. Симеонов е за или против гласуването по Интернет? Риторичен въпрос, де.
И нещо, което и друг път е казвано: не “обеднелите и оскотели” (впрочем, ако са такива, това не се ли дължи на законите и управлението на хората в Парламента?) “бг данъкоплатци”, а точно българите в чужбина покриват търговския дефицит на страната. Дефицит, който се дължи отчасти и на хора като Симеонов, които участват във властта и не осигуряват достатъчно добри условия, щото България да започне да изнася повече стоки и услуги, отколкото внася. Впрочем, справка в резултатите от гласуването, показва, че цитираните числа са далеч по-високи от действителните. При това в пъти. Средно на секция в чужбина разходите са около 1700 евро.

“Не сте чували. Вас тези дребнави факти не Ви интересуват.”

Дребнави са не фактите, а опитите на Валери Симеонов да държи недоволен или поучителен тон на една българска гражданка,

“Но както на Вас никой не Ви пречи да уредите личния си живот както намерите за добре,така не ни се мотайте в краката,когато се опитваме да намерим решение на 25годишни проблеми сътворени от безродни политици,и безродни капризнечещи псевдосънародници.”

Г-н Симеонов, който явно си мисли, че уреждането на личния живот е или нещо лошо, или нещо, на което трябва да му се пречи, е направил гаф, какъвто е… нормален за всеки български самозабравил се политик. Кога влезе в Парламента, кога забрави кой го е сложил там. Някои ще кажат, че там е попаднал заради медиите, но истината е, че за него са гласували хора – хора като Елена, на която той се опитва да преподава уроци по поведение.
Г-н Симеонов не си дава сметка, че урокът всъщност му го преподава една изключително успяла българка, работеща в областта на молекулярната и клетъчната фармакология.
Г-н Симеонов се преструва на много загрижен за бедните българи, но всъщност нито един от управляващите не е направил нещо съществено, за осигуряване на възможности за хора като г-жа Хамбарджиева да развиват научната си кариера в България.
Вместо да се поучи от гражданската ѝ позиция, той се сърди, че тя има такава. Г-н Симеонов нарича българите в чужбина “безродни”, “капризни” и “псевдо-сънародници” – или поне такъв е смисълът на последното му изречение, цитирано по-горе. Той е прав –

българите в чужбина не могат да бъдат сънародници на Валери Симеонов,

който се отнася с такова явно неуважение или дори презрение към тях.

Какво общо може да имат специалисти по право, финанси, доктори на науките, ИТ-специалисти, актьори, професори и преподаватели — хора, които са се реализирали в жестока конкуренция с хора от целия свят с човек като Валери Симеонов?

Обидното, пренебрежително отношение на политиците в България към гражданите не е от днес. То е нормално, защото ние – гражданите, оставихме тях, политиците, да си разиграват конете така, както си искат. Оставихме ги да се корумпират и да корумпират. Оставихме ги ненаказани – за калпавите закони, за невъзпитаното поведение, за всичко, заради което в нормалните демократични страни, в които живеят хора като Елена Хамбарджиева, на всеки политик ще му бият шута – точно, за да не се пречка в краката на избирателите.

В България политиците си мислят, че ние, избирателите, им се пречкаме в краката. В демократичните страни политиците не си го мислят – те го знаят: назначени са на постовете си не от някой друг, а от избирателите. Това не значи, че България не е демократична държава, а само, че Валери Симеонов е самозабравил се политик.

А за Елена Хамбарджиева – респект и уважение!

#‎стигатрИКове‬
‪#‎ИскамДаГласувам‬