Пускам две три емблематични статии, всяка от тях написана от известен и уважаван автор.
Темата – речта, произнесена от президента Плевнелиев в Европейския парламент.

Нарочно поставям двете трите статии на едно място, за да видите, че тъкмо в това се състои красотата на свободата на словото: да може да четете едновременно статии от сериозни журналисти, по сериозна тема.

Вени Марковски

(1) Защо се правят, че не са чули речта на Плевнелиев?

Прокремълските кръгове има от какво да са ядосани. Но истинската причина за затъмнението е друга

Автор: Иван Бедров

Росен Плевнелиев след речта си в Европейския парламент в Страсбург. Снимка EPA/БГНЕС

“За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа”, каза президентът Росен Плевнелиев пред Европейския парламент в сряда. Тези думи съвпадат с официалната позиция на България, изричана неведнъж. И въпреки това продължават да бъдат приемани за проява на излишна острота и смелост. Отиващият си президент описа визията за мястото на България в Европейския съюз и НАТО, за националния интерес, за предизвикателствата днес и за ценностите, които не бива да изоставяме утре. Това бе политическа реч, а в България такива отдавна не звучат. Предупреждението на Плевнелиев, че „Кремъл се опитва да дестабилизира ЕС“, намери място по-скоро в чуждестранните издания, отколкото в местните.

Речта, за която не бива да се говори.

За голяма част от българската публика тази реч просто не се е състояла. Информациите за нея бяха оскъдни, а коментарите – твърде малко, предимно в блогове и социални мрежи. Националните телевизии споменаха в края на емисиите си, че Плевнелиев е говорил нещо в Страсбург. На следващата сутрин студиата се занимаваха с простреляни мутри, няколко лични драми и разсъжденията на последния шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС. Другите редовни коментатори вероятно са в летен отпуск. Активните в социалните мрежи политици от управляващите също не са впечатлени. Един евродепутат се възмути, че президентът говорил на английски език, но съдържанието остава незабелязано. Сякаш тази реч изобщо не е била произнасяна…

А имаше какво да се чуе: “Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам”, каза президентът. И подробно обоснова защо мястото на България е в света, който уважава правилата и принципите, а не там, където действа само правото на силния. Росен Плевнелиев описа как Кремъл се опитва да дестабилизира Европейския съюз, като „инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности“.

“България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО”, каза още Плевнелиев и призова за премахване на визите за гражданите на Украйна, за интеграция на Западните Балкани, за приемане на България в Шенген. Призна, че „днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори“ и предложи „след като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците“. В България има достатъчно говорители на Кремъл, които са силно изнервени от подобни думи. Има и достатъчно популисти, яхнали антиевропейската реторика, които избягват конкретните разговори и предпочитат лозунгите. Но тоталното политическо и медийно затъмнение след речта на Росен Плевнелиев не може да бъде обяснено само с това. България все пак се управлява от проевропейско правителство. На думи почти всички са евроатлантици. Значи има нещо друго.

Истината е, че цялото политическо, икономическо и медийно статукво няма полза обществото да чува и да обсъжда подобни политически речи, в които се говори за ценности, за проблеми, за решения и за бъдещето. Такъв разговор в България отдавна не се води. Тук всеки с проблем стига до кабинета на премиера, който потушава пожар след пожар с публични средства, а пък опозицията се кланя пред паметника на комунистическия лидер Тодор Живков. Дългосрочните реформи отдавна не са на дневен ред. Защо им е да обсъждат думите на президента, че „Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии”. Голяма част от бизнеса е подчинена на раздаваните от правителството публични пари, тях иновации не ги интересуват. Медиите са подчинени на същите тези раздавани от правителството публични пари и на масовата простащина, която най-бързо се преобразува в тираж и рейтинг. Тях разсъждения за бъдещето не ги интересуват. Плячката е тук и сега.

“Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция”, каза Плевнелиев. Онези, които вкупом не посмяха да реформират съдебната система, не обичат темата за върховенството на закона. Та нали пред затворените им очи бе ограбена КТБ. Образование ли? Имаме си една трета слаби оценки на матурите и повече народни танци в програмите. Повече интеграция ли? Тук се борим за повече стени…

Досега президентът беше осмиван. Защото не тропа по масата, защото не раздава порциите и защото наивно си позволява да говори за бъдещето. Речта от Страсбург бе добре обоснована, независимо дали всеки е съгласен с тезите. Но за да се противопостави някой на изказаните позиции, трябва също добре да обоснове становището си. По-лесно е да се направим, че нищо не сме чули.

Текстът е от Дойче веле. 

(2) Плевнелиев като Поли Генова, Eвропарламентът като Eвровизия

автор: Иван Бакалов

Плевнелиев говори в Европарламента. Снимка: от видео на заседанията

Хвалебствията на феновете на Плевнелиев за речта му в Европарламента могат да се сравнят само с възторзите от представянето на Поли Генова пред Евровизия. Ах и ох, нашето момиче пя най-добре.
Европарламентът, обаче, не е Евровизия.

По принцип, да се възторгваш от реч на президента, която не казва нищо ново, а повтаря добре известни постулати, които е изричал и преди, е някаква глупост. Така хвалеха речите на Живков навремето. Забележителна реч на другаря Живков. Какво каза другаря Живков пред конгреса…

Български медии излъгаха, че едва ли не цял свят е смаян от речта на Плевнелиев. Представиха кой какво цитирал от речта му тук-там като световно постижение. Някои я наричат историческа!
Мартин Шулц, председателят на Европарламента, който похвали нашето момче, че било смело, не е председател на журито на Евровизия. Нито група държави са гласували за Поли Генова.

А Плевнелиев щеше да бъде смел, ако беше казал нещо против конюнктурата. Например, вместо да зове за втвърдяване на отношенията с Русия, да призове за обратното. Не става дума дали е прав или не е прав за политиката към Русия, ами просто дали е конюнктурно или не е конюнктурно изказването му. Например да каже нещо за двойните стандарти в ЕС – защо спряха газопровода Южен поток, а започнаха да строят Северен поток, както се изказват представители на някои страни в ЕС. При все санкции и прочие. Примерно.

Ако човек се вслуша в речта на Плевнелиев, ще види един рецитатор, който чете добре заучен доклад, репетиран. Оратор, който не говори свободно, а рецитира по написан текст (виж тук видеото). Дори Тодор Живков често изнасяше дълги речи без да чете. Наследникът му в българското съзнание Борисов също говори без да чете, колкото и смешни речи да произнася. Това очевидно е непосилно за Плевнелиев. При това Плевнелиев рецитира неща, на които от много повтаряне сам започва да си вярва, но пее фалшиво. Претоплени постулати на Иван Кръстев, красиви приказки, съчинени от пиар екипи. Горкият смел Плевнелиев. Как хубаво си изпя песента, на английски, без грешка. Ръкопляскаха му.

Въпросът за отношенията с Русия не е еднозначен, има различни мнения в различните страни в ЕС и в различни групи в Европарламента по въпроса за санкциите. Но въобще не става дума за това, а за изпълнението на нашето момче – дали беше смело и забележително или просто конюнктура?

Привържениците му ще повторят като Борисов „Плевнелиев е класа”. Защото говори на английски и я как му ръкопляскаха. Така Борисов се е изказвал за Цветелина Бориславова, за Калфин и др. – тя (той) „е класа”… Плевнелиев е класа. Сега ще го предложим за еврокомисар. А от САЩ ще го подкрепят за по-висок пост в ЕС. Защото…

Всъщност обърна ли някой внимание в речта на Плевнелиев, че той завоалирано защити TTIP – спорното споразумение за търговия със САЩ, което предизвиква протести в много страни в Европа? Което и в момента предизвиква гнева на евродепутати, за начина при който им разрешават при пълна секретност и разни ограничение да се запознаят с проектодокумента.
Ето какво казва Плевнелиев в речта си: „Трансатлантическите отношения са много важни. Едно добро бъдеще за Европа е нов икономически модел, който да се възползва от новите възможности. Не бива да се страхуваме от електронната търговия, от споделена търговия.”
Да му ръкопляска за смелостта и да го гали по главицата кой както иска.

Но Плевнелиев, чийто портрет скандално скъсаха в едно шоу, трябва да покаже отношение и по този въпрос. Например да даде за пример Щатите, страна доказана демокрация. Да защити правото в шоу да правят такива неща, независимо дали са грозни, нелепи и т. н.
Да каже например, че в американски шоу програми комици си позволяват най-груби гаври с президентите. Да даде пример как през 1990 г. Върховният съд на САЩ обявява, че не могат да бъдат съдени хора, които горят американския флаг. Преследването от закона на такова действие е обявено за противоконституционно.
Да цитира Кърт Вонигът, който пише, че американският химн е „чиста глупост”, нарича го още „каша от дивотии, размесени с въпросителни знаци” и т. н.

Десният президент, въпреки миналото си на комунистически активист, сега трябва да даде пример за демокрация, нали?

(3) Нецензурно е да защитаваш Русия от Плевнелиев

ПРАВО НА ОТГОВОР

автор: Иво Инджев

Плевнелиев и Борисов. Снимка: КлубZ.

Ползвам правото си на отговор на статията на моя приятел Иван Бакалов, защото съм от онези, които, според него, са проявили глупост, подкрепяйки речта на президента Плевнелиев в Страсбург. Нищо чудно да съм бил дори сред първите, реагирали в публичното пространство- веднъж да похваля един политик и веднага „глупак”…

Да, смятам Иван за приятел и няма да обяснявам ( отново) защо. Светът не е черно-бяло обиталище. Нюансите са важни. В света на опрасканата българска журналистика Иван Бакалов има своето отличително място. Уважавам независимата му позиция – независимо от факта, че ( често ) се разминава с моята.

Обаче…

Иван не е прав преди всичко с основната си теза- че Плевнелиев бил следвал в речта си конюнктурата и не бил казал нищо ново. Това е абсолютно невярно. Ако беше истина, Иван трябваше да посочи поне една подобна реч на един подобен български политик от последните …много години.

В България няма жив човек, който да е чувал в съзнателна възраст остра критика от овластен българин на висок пост към СССР и Русия, които се оказват все повече едно и също в своята имперска мания за уникална „алтернатива” на САЩ (не само признати, но и дадени за пример за подражание от Иван Бакалов в статията му). Нима това е конюнктурно събитие?

Конюнктурата в говоренето за Русия от българските високи камбанарии през последните много години е тъкмо обратната: подмазване, солидарно лъготене, шикалкване и в краен случай, когато няма как иначе- премълчаване на всички безобразия с Кремълски адрес, извършвани прямо България, както и спрямо други апетитни хапки за руската агресивност.

Конюнктурата и днес е такава в България. Тя се определя от автократа – популист Бойко Борисов. Тъкмо той не само прилича, но и се кланя откровено на Тодор Живков. Да се вменява нещо подобно на Плевнелиев и на онези, които го подкрепят в нарушаването на тази конюнктура, е …няма да използвам квалификации, за да не прозвучи като размяна  на обидни реплики по повод  определението „глупост”, използвано от Иван.

Освен това, да се пледира за нещо ново ( проявено от Плевнелиев в речта му), но да се припомня заклеймяващо нещо толкова старо, като някаква негова комунистическа активност, е логическо противоречие с правото на Плевнлиев да бъде нов човек, изградил през десетилетията своя мироглед, различен от онзи, насаждан на милиони българи по време на комунизма, известен още с по-широкото понятие тоталитаризъм именно заради факта, че насаждаше тотално  и брутално несвободата на избора на хората още от мига на тяхното осъзнаване като подрастващи поданици на един затворен свят.

Слаба позиция в критиката на речта на Плевнелиев е да му с вменява вина за нещо, което не е казал. Не е казал милиони неща. Но онова, което каза, достатъчно ядоса онези, които не го понасят. И това е вече показателно, че е бръкнал в гнездото с осите, за да не кажа – търтеите. Срещу” нищонеказването” никой не скача, нали.

Колкото до претенцията, че Плевнелиев трябвало да даде пример за демократичност във връзка със скъсаната му снимка ( както се правело в САЩ при подобни случаи) , тук Иван направо се проваля с фактологията. Не заради аналогията със САЩ ( този път). А заради факт, че Плевнелиев нито за миг не е дал основание на простаците да се жалват, че с нещо ги притиска. Е, било просташко ( както намеква самият Иван) да се скъса снимката му в ефир, но не било наказуемо. Ок, кой спори? Най-малкото Плевнелиев не спори. Тъкмо по този начин дава примера, за който чука на отворената врата Иван.

А и не само е просташко в конкретния случай спрямо конкретния човек, с чиято семейна лична трагедия в същото шоу се подиграха. Недостойно е поради обстоятелството, че простаците много добре знаят, че нищо не ги заплашва от страна на един политик, който никого не е  уволнявал или притискал заради простащините му, а още по-малко заради политическите му пристрастия. Това е било известно предварително на борците срещу правото на президента да сезира Конституционния съд.

Да се перчиш с безнаказаната си простащина, бронирана откъм ответна реакция, какъвто е доказаният случай с Плевнелиев, не е признак на храброст, а на бабаитлък от мутренски вид.

И накрая, за да се върна към същностния въпрос, цитирам Иван, който казва, че въпросът с отношението към Русия не е еднозначен в Европа. Така е. Вярно е. В Европа днешна Русия на Путин се харесва на крайно десните, някои от които са буквално на хранилката на Москва . В България пък крайно десните и традиционно левите, сред които Иван е голямо, да не кажа единствено изключение ( видно от факта, че е публикувал многократно мои критични статии за политиката на Русия), са направо в телешки възторг от Путин- такъв, какъвто тук никой не проявява към Плевнелиев, макар на Иван да му се привижда тъкмо това ( пишещият тези редове е писал доста критични статии за президента Плевнелиев по отделни аспекти от дейността му).

При тази нееднозначност, при която фашизоидите от Европа се обединяват еднозначно около настъпващия евразийски шовинизъм, не е грях да заемеш еднозначно позиция срещу тази опасност. Това направи Плевнелиев в Страсбург.

Това правя и аз в три поредни книги и стотици статии по темата. Заради този сблъсък с конюнктурата си нося последиците, както Иван отлично знае. Писал съм тези книги и статии доста преди речта на Плевнелиев. Няма как да съм глупак, последовател на някакъв политик, пък бил той и уважаваният ( извън България) български президент за тази реч, която ( Иване!) ни най-малко не бе хвалена от българските медии, а бе премълчавана конюнктурно. Само този факт щеше да е достатъчен да ти кажа, че си в голяма грешка, заставайки на страната на цензурата с твърдението ( в друга твоя статия), че някой се опитвал да цензурира…”Шоуто на Слави”.