“Тероризмът е нарочното и систематично прицелване в гражданите. Тероризмът никога не може да бъде оправдан. Той винаги трябва да бъде осъждан. Срещу него винаги трябва да се борим. Невинните хора в Париж, както и тези в Лондон, Мадрид, Мумбай, Буенос Айрес и Йерусалим, са жертви на войнстващия ислямски тероризъм, а не негови причинители. Както съм казвал през годините, войнстващият ислямски тероризъм осъществява атаки срещу нашите общества, защото иска да унищожи нашата цивилизация и нашите ценности.”
Бенждамин Нетаняху,
министър-председател на Израел, 14.11.2015 г.
Тероризмът в Европа не започва, нито (уви…) ще свърши с атаките в Париж.
Но войнстващият ислямски тероризъм е различно явление от тероризма на организации като “Червените бригади” или фракция “Червена армия” или дори от тероризма на бойните групи на БКП през 1941-1944 г.
Настоящата статия има за цел да напомни на читателите за някои прояви на този войнстващ тероризъм в Европа, за да се разбере по-добре, че това, което виждаме в последните дни е закономерно и че реакцията на европейските политици през последните години на подобни атаки е част от проблема.
Тероризмът срещу евреите в Европа – вкл. и (особено?) във Франция е явление, което не започна през януари т.г., а много по-отдавна. Впрочем, почти незабелязано мина новината, че в Марсилия беше нападнат евреин-учител (sic!) на 19-и ноември. Наръган от трима души, фенове на т.нар. ислямска държава. Нападателите, разбира се, са избягали – както правят всички подлеци и страхливци. Да се чуди човек защо всички тези терористи, които толкова смело убиват хора, се страхуват да се изправят срещу правосъдието на същия либерален запад, срещу който се борят.
Да цитирам нещо и от немския “Шпигел” от 2012 г.:
“Все повече френски евреи си купуват жилища в Израел, подплашени от засилващия се антисемитизъм във Франция. Много от тях се оплакват, че са тормозени на публични места. За тях страната вече не е безопасно място, на което могат да отгледат децата си. След убийствата в Тулуза емиграционната вълна вероятно ще се засили, разказва германското списание “Шпигел”.
Ако сте забравили – тогава стреляха по еврейско училище и убиха предимно деца.
Ето ви малко подробности за цялостното настроение във Франция преди три години:
“Френската еврейска общност документира 90 антисемитски инцидента в първите десет дни след атаката в Тулуза. Службата за защита на евреите е записала 148 антисемитски инцидента през март и април, като 43 от тях са класифицирани като насилствени… еврейските гробища в Ница са поругани… имейли и телефонни обаждания със заплахи са регистрирани в различни [еврейски] училища в страната… еврейски деца са пребивани.”
Отговорът на тези атаки от страна на властите? Да ги обявят за “недопустимо насилие”!
Но не е само Франция, разбира се. Данните от цяла Европа са категорични – антисемитизмът продължава да се разпространява като чума по целия континент. При това се забелязва връзка между настроенията против политиката на Израел и антисемитизма. В цитирания доклад на Държавния департамент се виждат и категоричните числа: над два пъти увеличение на проявите на антисемитизъм във Франция и повече от два пъти увеличаване на постоянно емигриралите от Франция в Израел евреи – 3293 френски евреи са се преселили през 2013 г., докато през миналата година хората са вече 7231. Описват се и случаи на антисемитизъм в Германия, Швеция, Норвегия и т.н., което също е тъжен факт.
Къде е България?
Сигурно някои си мислят, че антисемитизъм у нас няма – така, както няма и тероризъм? Бъркат – и в двата случая. И антисемитизъм има, и тероризъм има. Но има и липса на разбиране за връзката между двете, както и за това, че независимо дали България ще се възприема като член на ЕС/НАТО или най-близкия другар на Русия, това няма никакво значение за терористите. Войнстващите ислямски терористи не правят разлика не само между държавите, но и между хората, които убиват. Факт е, че понякога си правят труда да не убият всички, но в такива атентати като този в Сарафово или в Париж, те не се колебаят да посегнат на живота на всеки – без разлика в пола, расата, религията и т.н.
Този тероризъм е зло, което иска да унищожи нашата цивилизация.
И България също.
Защото нашият начин на живот – колкото и да ни се струва странно! – не се харесва на терористите. Казвам “колкото и да ни се струва странно”, защото мнозина българи твърдят, че животът ни не е добър, че сме най-нещастни в света и т.н.
Терористите не се трогват от това, че на нашенци и без тероризъм им е зле.
Както ни удариха в Сарафово, така могат да се опитат да ни ударят отново.
Не се притеснявайте, че казвам на глас нещата, които всеки специалист по национална сигурност би трябвало да си го мисли и да ги пише за висшето ръководство на страната; моите думи не са предизвикателство към съдбата, а най-обикновено споделяне на факти с читателите ми.
Това, което ние си пишем и си говорим няма да ги ядоса допълнително. Те, терористите, отдавна са ядосани – не на нас, а по принцип: на Запада, а и на Изтока, на САЩ, ЕС, Китай, Русия и т.н. Когато човек е ядосан и мрази, не е много трудно да направи и следващата крачка – да се хване за оръжието.
Колкото и да се снишаваме и да си мълчим, няма да ни се размине, ако решат да се занимават (отново) с нас – както не ни се размина в Бургас.
Но има елементарни неща, които държавата и гражданите трябва да направят. Трябва спешно да организираме нашите служби за сигурност, да охраняваме по-добре границите си, да поискаме държавата да сложи край на трафика на хора от Близкия Изток, Афганистан и къде ли не през територията на отечеството ни.
Държавата трябва да инвестира веднага в сили и средства, които ще осигурят по-високо ниво на безопасност за всички граждани.
Пиша това с ясното съзнание, че има хора, за които подобни думи звучат грозно и лошо; хора, които ще посочат (с право!) бедните ни родители, дядовци и баби, и ще кажат, че е по-важно да имат по-високи пенсии, отколкото да се харчат пари за техника, коли, самолети и кораби, които няма да ни спасят, ако някой ни е вдигнал мерника. Не сте прави. Това, което трябва да се свърши е не само купуването на техника, но и обучението на хора, набирането на служители за работа в МВР и ДАНС – хора, които да знаят чужди езици, да познават културите на страните от Близкия Изток и т.н., и т.н.
Това е част от солидарността ни да бъдем в НАТО и ЕС. Това е част от задължението ни да бъдем хора.
Вече осма година ние приемаме членството в ЕС така, както сме искали да приемем свободата, по думите на Левски – “на тепсия, вкъщи”.
За средния нашенец членството в ЕС е преди всичко “пари от фондовете”, с които се строят магистрали.
А важното не са парите. Важното е, че сме част от една голяма Европа, а и от НАТО. И не ставайте жертва на евтината пропаганда, изразена с думите: “Е, кой пък толкова много ще ни напада, че да ни трябва това НАТО”.
Както се вижда в последните години, няма нито една страна, която да е имунизирана срещу болестта на тероризма.
Силата на ЕС и НАТО е толкова голяма, колкото е най-слабото им звено. Не, че искам да ви казвам нещо, но вие вероятно сте се усетили защо имаме късмета да сме тъкмо сред заподозрените за тази слабост. И не, не е само идиотското изказване на руския посланик в ЕС Чижов, че България ще бъде “своеобразен троянски кон в ЕС, разбира се, извън негативния оригинален смисъл на тази метафора”.
По-скоро е заради това, че продължаваме да живеем на принципа “точно на нас пък няма да ни се случи“. Принцип, който се доказва непрекъснато за неприложим спрямо България. Не само, че ни се случва точно на нас, но и ни се случва нееднократно. И все е лошо.
Носене на конец на ръката, баене срещу уроки, леене на куршуми против страх и др.п. бабини деветини не са правилното решение за проблема с тероризма в XXI век. Те само носят лъжливото усещане сред хората, че са в безопасност, докато опасността само ще се е увеличила.
Бог да пази България и българите!