Приключи гласуването в националния референдум, за който съобщих в този сайт на 22-ри септември.
Резултатите са добри, като се има предвид, че срещу новото (дистанционното гласуване) се бяха изправили обединените регресивни сили, самата Централна избирателна комисия, а отделно от това имаше и организирани атаки срещу сайта на ЦИК и МВР (вероятно за да демонстрират на хората колко било лошо “електрическото” гласуване).
На практика се оказа че шепа хора – Инициативен комитет, начело с Мануела Малеева, БСДП и др.п. са в състояние да постигнат повече, отколкото всички обединени срещу тях партии, организации, ведомства и тролове.
Ето за какви атаки говоря:
“Транспортното министерство официално потвърди за масирана хакерска атака срещу „Информационно обслужване”, компанията, която поддържа и администрира сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) и отговаря за компютърната обработка на резултатите от Местни избори 2015 и Националния референдум.
Атаката е била регистрирана малко след началото на изборния ден, а по-късно през деня стана ясно, че подобна атака е организирана и срещу публичните Интернет страници на други ключови по отношение на изборните процеси държавни организации.
От началото на атаката от тип “отказ от услуга” (DDoS), към Интернет портала на ЦИК са направени над 530 000 000 (петстотин и тридесет милиона – над половин милиард) заявки в рамките на 10 часа, като една четвърт от тях са от видими IP адреси с произход Виетнам, Турция и САЩ. В началото на атаката са отчетени над 65 000 000 (шестдесет и пет милиона) едновременни потребителски сесии към портала на ЦИК, което е равносилно на опит на 65 000 000 потребителя да имат достъп до Интернет страницата в един и същи момент.
За сравнение нормалният и обичаен трафик към сайта на ЦИК на предишни избори е бил около 1 800 000 (милион и осемстотин хиляди) заявки в рамките на цял месец, което е 275 пъти по-малко отколкото заявките в днешния ден за 10 часа.”
Имах възможността да адресирам част от тези въпроси в прякото включване на BITelevision от Ню Йорк:
Разбира се, сега топката отива обратно в Народното събрание. То може да се 
съобрази, но може и да не се съобрази с гласуването, въпреки това, че над 70 % са гласували “за” дистанционното гласуване. Защо може да не се съобрази ли? Защото участниците изобщо в гласуването са далеч по-малко от общия брой на участниците в последните парламентарни избори.
Да, уважаеми читателю, законът е така написан, че да прецаква гражданите – на всяка крачка.
Някои депутати – например Мартин Димитров от Реформаторския блок вече заявиха:
В парламента няма място за лавиране и шикалкавене. Ще подкрепя категорично възможността да се гласува и от компютъра вкъщи, тоест електронно. Това е бъдещето, това е модерното решение, което може да промени България. Над 1,5 милиона българи в чужбина ще могат да участват в избори и референдуми, без прекомерни разходи.
Остава ни да ги наблюдаваме, но и да оказваме граждански натиск – с публикации, с писма, със SMS-и, с обаждания по телефона. Не разчитам на това, че ако не подкрепят желанието на хората, ще ги накажем на следващите избори. Българите сме късопаметни – като рибката Дори от “В търсене на Немо”, така че до следващите избори ще сме забравили. Или може би, дай Боже, греша?
Нейсе, ще поживеем, ще видим, а засега – благодарности към всички, които се включиха в популяризирането на референдума!