ДИПЛОДОШКА ЖАЛБА (стихотворение от Валери Петров)

Валери Петров (снимка: musicautor.bg)

Проф. Нели Огнянова е пуснала едно стихотворение от Валери Петров, та то ме подсети за друго негово стихотворение, писано и публикувано някъде около 30-ата годишнина от Априлския пленум*, през 1986 г. (от там и “трийсет метра дълги”).
Публикувам го отново поради непреходното му значение и поради това, че все още звучи тъжно за България…

Диплодошка жалба

Ний сме диплодоци, кротки, тревопасни,
тежки и огромни, ала безопасни.
Дълго си живяхме мирно и по свойски
в нявгашни далечни ери мезозойски,
ала нещо става – чувстваме го всички,
като си напрегнем дребните главички:
някои животни станали са ловки,
нокти са развили и добили човки,
гребени от плочи, челюсти зъбати,
и на туй отгоре – нрави непознати.
А пък ний, родени в миналото време,
ний сме пригодени папрат да пасеме
и затуй зъбите са ни всички кътни,
и затуй спокойно другите ядат ни,
и затуй видът ни, редък напоследък,
бавно си изчезва с общия напредък.
Но не може нищо тук да се извърши,
тъй като процесът става твърде бърже,
а не подобава някой диплодокус
да се унижава до подобен фокус:
за да не загине, зъби да си турне,
тоест, по причини чисто конюнктурни.
И какво излиза? Че като държиме
да опазим свойто диплодошко име,
сложен в обстановка сложна като тази,
себе си видът ни няма да опази.
Но какво да сторим? И полека-лека
тръгваме ний в свойта царствена пътека,
трийсет метра дълги, бавни и масивни,
все тъй удивени и все тъй наивни,
да поставим нейде в залите музейни
своите огромни прешлени идейни.

_____
* – За сведение на незапознатите и за информация на Симеон Сакскобургготски, Априлският пленум завършва на 6-и април 1956 г. и бележи окончателното влизане на Тодор Живков във властта. Ироничното е, че 45 години по-късно, на 6-и април 2001 г. Симеон прави прословутото си обръщение към народа, което два месеца по-късно го доведе на власт като министър-председател. С това лозунгът “45 години стигат” от 1990 г. придобива ново измерение, не мислите ли?