С омраза – платена или безплатна, нищо не става

Мое интервю за Мариела БАЛЕВА от в. “Преса“. В последните 2 месеца за втори път отбелязвам, че омразата е на път да надделее. През юли го казах и по БНР.

– Защо се делим на комунисти и антикомунисти, на доносници и агенти, на чалгаджии и рокаджии. Защо миналото, в което живяхме 45 години, е такава разделителна черта, че да не може да помири хората?

– Не само миналите 45 години ни делят. Преди това пак се деляхме – на „врагове на народа“ и „наши другари“. Но и това не е нещо ново, роенето започва още веднага след Освобождението. Язък че на сградата на парламента сме сложили такъв призив „Съединението прави силата“, нали? Но нали сме откраднали призива от Белгия, която си е разделена…

– Доста са ни объркани ценностите. Сега разделението е на протестиращи и контрапротестиращи. Докога ще се мразим? Един от лозунгите на протеста е „Мразя ви безплатно“. Орисия ли е това?

– Не, това е народопсихология. Хората не приемат, че с омраза – било тя платена или безплатна – нищо няма да постигнат. По-лесно им е да мразят, а пък ако е безплатно – супер! Не разбирам чувството омраза. Дори към хората, които са ми причинявали лично на мен неприятни моменти, към тези, които са лъгали по мой адрес или са пускали доноси, дори и към тях не мога да изпитвам омраза.

– Трудно се намира добрата амалгама за политика, култура, история. Как да стане спойката, какво трябва да забъркаме, за да е здрава?

– Ами ето – оказва се, че омразата е добра спойка. Хората дори безплатно мразят. Човек се чуди кое е по-лошото – платената любов или платената омраза. Всъщност моят отговор е по-тривиален: ако бъдем възпитани, престанем да лъжем и спрем да мразим хората, които не мислят като нас и ей такива други обикновени неща, няма да имаме проблем със „спойката“.

– Тези дни един паметник осъмна боядисан за пореден път, този път в розово. Какво не разбрахме толкова години за историята и докога тя ще бъде основната разделителна линия в обществото ни?

– Хората масово не познават историята. Оцветилите паметника в розово не са художници, иначе щеше да е произведение на изкуството. И подробностите не знаят – държавата вече е поднесла извиненията си на чехите и словаците. А ако наистина искаха да се извинят, да бяха събрали пари, с които да се построи паметник в Прага или да се плати на наследниците на жертвите от военната интервенция в Чехословакия. С други думи – хората, които не разбират историята, искат да я пренаписват непрекъснато, за да им стане понятна. Или приятна.

– Има ли други такива примери на пренаписване на историята?

– Да, разбира се. Вижте какво стана през март с годишнината от „спасяването“ на българските евреи. Не бяха тържества, не бяха речи, че и филм даже имаше – „Недадените“. Впрочем заглавието издава, че е имало и „дадени“, т.е. депортация е имало, имало е и спиране благодарение на БПЦ и неколцина гузни депутати. Гузни са били, защото те са гласували законите, с които нашите сънародници са били произведени във втора категория хора, низши същества, които стават само за трудови лагери и за отнемане на имуществото им. И за депортация.

Медиите не са виновни, те са огледален образ на обществото

– Не случваме на политици. Как изглеждат отвън нашите първи мъже, на какво ви приличат?

– Те са огледален образ на народа. Не разбирам защо има гласоподаватели, които очакват, че политиците ни трябва да са по-различни от тях самите. Да не би да сме си внесли политиците от Германия, че да са други?

– Тези дни Симеон Сакскобургготски се изказа по българските неща от последните месеци. В какво е прав и в какво не?

– Симеон е внесен от чужбина политик, който на практика доказа, че сме в състояние дори и чужденците да побългарим. Всички си мислят, че е дошъл в страната, за да си получи имотите. Тъкмо обратното – той си ги получи, защото дойде в страната. Но в казаното от него има всъщност доста верни наблюдения. Проблемът е, че днешната каша започна да я готви той самият с „новия морал“. Няма нов и стар морал, има само морал. А да назначиш Бойко Борисов за главен секретар на МВР, че и генерал да го направиш, какъв морал е?

– Президентът Плевнелиев взе страната на протестиращите срещу кабинета, другите веднага почнаха подписка за отзоваването му от „Дондуков“ 2. Стана ли обединител на нацията държавният ни глава?

– Не мога да съдя държавния глава, но той преди всичко не бива да взема страна в обществени конфликти, защото самото вземане на страна е разединяване на нацията. Знам, че е трудно да не вземеш страна, но нали затова е президент – за да може да се справя с трудности.

– Новите партии пак станаха мода. Ето десните се обединяват в Реформаторски блок, Саша Безуханова има проект… Май не сме мръднали и на йота от 1989-а насам?

– Не, защо от 1989 година? От 1878 г. не сме мръднали много. Препоръчвам четене на книгите поне на Симеон Радев, Кирил Христов и Иван Хаджийски. От тях ясно се вижда, че ако изобщо мърдаме, то е назад.

– Не стига, че левите и десните се ръфат от години, ами сега тече спор, и то с обиди, между леви и десни интелектуалци. Щом умните не могат да се сафирясат, то какво остана за обикновените хора?

– Обикновените хора изобщо не се интересуват от глупостите, с които се занимават „интелектуалците“ – нарочно го казвам в кавички. Това са изкуствени спорове, по-скоро по линията русофоби – русофили, отколкото леви – десни.

– Дразни ли ви вулгарния език на политиците ни? Чуват се доста нелицеприятни думи от устата на важни партийни персони.

– Важни партийни персони у нас няма, с едно-две изключения, но след епохата на Цветанов и Борисов едва ли ще стигнем до такива „висоти“ на вулгарния език. Не става дума за цинизми, а именно за вулгарно изразяване. Само чуйте записите за Мишо Бирата или прочетете думите на бившия премиер Борисов по адрес на сексуалните отношения между двама прокурори…

– Защо се чува трудно гласът на елита на нацията ни? Всъщност има ли такъв?

– Трябва вероятно да отговоря два пъти „не“. Няма глас и няма елит. Елит има тогава, когато има нация, осъзнала нуждата от елит – хора образовани, богати, но не с пари! Ние сме хора, които не обичат да работят в екип, предпочитат не на тях да им е добре, а на съседите да е зле. Освен това не признаваме, че някой е повече от нас, следователно не признаваме правото на елита да съществува.

Хората, които не разбират историята, искат да я пренапишат

– Къде са мъдреците на България и по-важното – интересува ли се някой от мнението им и има ли кой да ги чуе?

– Има много мъдри хора в страната, но когато мнението им не е по злободневни теми, никой няма да ги чуе. А когато е точно по такива теми, то мнението им винаги ще се посреща „на нож“ от поне половината читатели или слушатели. Така те самите постепенно се отказват да говорят.

– Масираният граждански натиск е задължителен за всяка демокрация, но при нас всичко се изкористява. Причината каква е?

– Не, за демокрацията е задължително да има граждани, които спазват правилата. И протестиращите трябва да ги спазват, а не само управляващите. Жалко е как тази иначе положителна обществена енергия се разпиля в хепънинги и разходки по жълтите павета.

– Вие сте много активен в социалните мрежи, вълнувате се от всичко, което се случва. Видях, че сте гневен покрай случая с Мария Гигова и скандала, раздухан около нея. Сега всъщност се оказва, че той е въздух под налягане, както казвате. Защо така реагирахте?

– Не е само този случай, в който реагирам. Когато г-жа Гигова беше наказана от ФИГ (Международната федерация по гимнастика), всички вестници писаха за това. Сега, когато беше отменено не нейното наказание, а на съдийките, които бяха наказани с нея, нашите медии го подминаха, един вид „Какво толкова е станало?!“ Медиите обаче не са изцяло виновни, защото и те са огледален образ на обществото. Хората искат жълти новини – и ги получават. Жълтите новини се хранят с клюки – и ги произвеждат на килограм. Ако аз не реагирам, тогава кой?

– Не е ли тревожен фактът, че България от години се смалява като една шагренова кожа, а политиците ни нехаят за това, че сега нямаме дори една национална идея, около която да се обединим?

– Защо да нехаят само политиците? Какво искат гражданите – Евросъюзът да дава милиарди, ние да лежим под сянката на някоя круша и само да ги харчим. Това ли е националната идея? Защо нацията не се сепна, че са я напуснали два милиона българи през последните 24 години? Над една пета от населението на страната вече не е на нейна територия, но никой не казва: трябва да вземем мерки, да направим това и това.

– Новината, че Бойко Борисов се появи във Фейсбук, впечатли ли ви, защото социалните мрежи направо се взривиха? Какво събитие може да бъде това?

– Никакво събитие не е това. Изглежда, че журналистите у нас са забравили какво се учи във Факултета по журналистика. Или пък там не са останали хора, които да го преподават. Или прекалено малко са го завършили. Около Борисов има достатъчно асове на пиара, дали са му акъл, че така ще привлече вниманието и се вижда, че са уцелили право в целта. Бойко Борисов е продукт на медиите и тяхното внимание за него е като българо-съветската дружба за Георги Димитров. Без медийното внимание Бойко ще изчезне за нула време. Но представяте ли си журналист да чете думите не на Бойко, а на неговите пиари и от това да „прави“ новини. Че Бойко си променя мнението по няколко пъти в рамките на деня, а те ще го следят във Фейсбук и ще препредават на читателите си „мъдрите“ му мисли.

(в. Преса, печатно издание, брой 237 (588) от 31 август 2013)

This entry was posted in Bulgaria, politics, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.