Защо вече не са самозапалват или за общественото психично здраве

Статия от Иван Бакалов, която публикувам поради важността ? и нуждата да стигне до повече хора.

Един приятел ме попита във Фейсбук – Защо сега не се самозапалват? Къде се изпари безнадеждността на българите? Той смята, че имаше нещо нередно в онези самозапалвания през зимата. И аз не знам какво точно има предвид. Но въпросът му е изненадващ, наистина.

Първото, което ми идва наум като обяснение, е един цитат от Томас Джеферсън: “Когато правителството се страхува от хората, има свобода; когато хората се страхуват от правителството, има тирания.”

Твърдя, че при Борисов хората се страхуваха от правителството, а сега правителството се страхува от хората.
Тоест, първата разлика е, че има повече свобода.

Някой може да е забравил, но февруарските протести започнаха, след като Дянков подаде оставка. Тоест, след като Борисов го уволни, за да си повдигне имиджа преди наближаващите избори. И тогава хората полудяха от измамата.

Три години наред Борисов наричаше Дянков отличник (сега пак го казва), България била отличничка като Германия и т. н. И медиите така представяха нещата. А стагнацията и като резултат нарастващата бедност и безизходица, все едно не съществуваха.

В едно предаване Борисов дори безпардонно отговори на въпрос на една майка, която не можела да си гледа детето, да си е правила сметката, като ще ражда. (В този дух една представителка на ГЕРБ в СЕМ, неотдавна каза по телевизията, че да се говори за бедност и безработица било “толкова соц и демоде”).

Изведнъж оставката на Дянков стана като негласно признание, че тази политика е грешка. До онзи момент е имало дълго потискана социална енергия, хората са полудявали бавно, поради разминаване на реалността с това, което медиите им обясняват.

И излязоха на улицата, спонтанна масова реакция, която беше съпроводена и с крайни действия като самоубийства – 7 самозапалвания за два месеца, после и още няколко опита. Заслуга имат и медиите, които обилно показваха в новините всеки случай, заслуга има и правителството на Борисов, което обяви ден на траур по повод самозапалилия се Пламен във Варна.

Борисов веднага обеща, че ще намалят цената на тока със 7%, опита се да застане на страната на протестите, дори чрез свои хора, уж неформални лидери. И тактически подаде оставка, да запази, доколкото е възможно, рейтинг.

Изборите, малко или повече, бяха като изпускане на парата през клапана, въпреки ниската избирателна активност. Борисов нямаше сериозен конкурент, освен БСП, и резултатите на изборите са това, което са.

В момента има повече свобода, има нови надежди за промяна, най-малкото сегашните протести откриват възможност за още едни извънредни избори. И това е разликата от депресивното състояние през февруари.

С Борисов на власт почти 4 години изглеждаше като безизходица. Едно връщане към авторитаризъм, в условия на демокрация, клиентелизъм, недодялани опити за реформи и бюджетни политики на стагнация с висока цена.

Сега, колкото и да е лошо това правителство, няма авторитаризъм и безизходица. Настроенията в обществото са коренно променени. Натрупващият се гняв и енергия към властта се излива в големите медии, те станаха като хроникьори на протестите. В сравнение с преди година-две, когато прикриваха броя на протестиращи студенти или “еколози”, както ги наричаха.