-
Нещо се случва – президентът иска диалог между институциите и доверие между партиите, Орешарски е посрещнат с аплодисменти, а Иво Прокопиев отбелязва, че пикът на протестите е отминал.
Днес, в рамките само на няколко часа, се случиха няколко странни неща.
Първо Иво Прокопиев сподели пред БНР:
-
“Смятам, че протестиращите са уморени. Това е нормално. Всеки обществен процес има своето развитие – своя пик. След това има умора”. Това каза пред БНР Иво Прокопиев. “Не съм сигурен доколко е било реално, при това технологично няма как протестите фактически да свалят една власт. Оттук нататък според мен избирателите могат в по-голяма степен да решават бъдещето си”, каза още Прокопиев в отговор на въпроса как ще приключат протестите.
Президентът Плевнелиев пък призова за диалог между институциите:
-
“Президентската институция остава открита за диалог и ще подкрепи всяко действие, което е в интерес на обществото и на държавата”, заяви той. “Това, че снех доверието си от правителството, не означава, че отказвам да работя с него. Ние споделяме общи позиции по много въпроси.” И още: “Държавният глава заяви, че парламентарните партии трябва да преустановят противопоставянето си и да започнат да изграждат мостове на доверие, които да позволят предприемането на съвместни действия.”
В сайта на президента нещата са още по-ясни:
-
„За да излезе от политическата криза, България се нуждае от диалог между институциите и изграждане на механизми на доверие между основните политически сили“.
Когато пък премиерът отиде да открива учебната година в УНСС, срещу него протестираха обичайните “заподозрени”, при това само 20-ина души, докато студентите-първокурсници са го посрещнали с ръкопляскания.
Само някой наивник може да си мисли, че Иво Прокопиев и Росен Плевнелиев (които са били близки семейни приятели) насочват разговора в една и съща посока случайно.
Няма как в момента да знаем какво се случва (или може би вече се е случило), но ще разберем скоро.
А липсата на протести или дори възгласи на възмущение от страна на първокурсниците вероятно показва и какво си мислят за протеста днес, три месеца по-късно.
Сигурен съм в едно: някои хора днес се чувстват разочаровани и предадени. Личи си и по (липсата на) реакцията им.
Умри, псе комунистическо!
Колкото е силни да са насрещните ветрове, човечеството върви напред. През цялото време на протестите, за които съм с цялото си сърце, наблюдавах Орешарски. И си мисля,че решението му да предложи Йовчев и Стойнев за министри, е почти в десятката. Дори и да са му ги предложили…Високият, вдъхващ респект с визията си Йовчев, въпреки противоречивите оценки за него, е човек който само на пръв поглед пипа с кадифени ръкавици. Той не се притеснява да уволнява . И не уволнява само гербери. Освен това за кратко време направи основни промени в министерството, подготви нов закон за МВР, осигури пари за увеличаване на заплатите. А Стойнев, когато говори, предизвиква силно доверие на професионалист…И хората видяха това. Видяха и няколкото силни хода в социалната сфера. Ако си анализатор, дори ако ръководиш протести, няма начин да не “чуеш” това и да си направиш извод, че трябва да спреш, или поне да смениш тактиката…Сега е на ход Реформаторският блок. Да издържи и да не се разцепи…
Здравейте г-н Марковски,
Аз не съм от хората,които се чувстват предадени, защото споделям мнението , че протестиращите, и не само тях, отново ги употребиха. Мисля си, че и кампанията “България без цензура” ще е подобно “събитие”. Изненадващо за мен самата е, че се чувствам разочарована,въпреки че не съм подкрепяла протестите. Интересно ми беше да наблюдавам отстрани,докато чувството ми на омерзение от края на 90-те години, ме съветваше да не споделям площадната еуфория. Разочарована съм, защото ще има някакви козметични промени, след които се връщаме в старото русло. И дори си задавам въпроса: не трябваше ли и аз една вечер да се разходя до площада и сама да преценя “другата” гледна точка,вместо да сменям телевизионните програми и да чета постовете на приятелите си във ФБ.
P.S. Харесвам страницата Ви във ФБ и се надявам да не съм прекалила с коментарите.
С уважение: Калина Стойкова