Виновните могат да се видят в огледалото

(Това е текст, публикуван на 2-ри юли в моята Фейсбук страница)

Бях решил да не пиша за политика, но явно няма как. Това съобщение ще е по-дълго. Не го приемайте лично, моля. Ако някой се почувства засегнат, може да ми пише електронна поща. Когато съм го писал, не съм имал предвид нито един от конкретно споменатите хора.

Три неща тази сутрин ме накараха да се хвана за клавиатурата.

Димитър Ганчев е пуснал едно съобщение (цитирам го и най-долу), което е предизвикало реакцията на режисьора Стоян Радев, един от протестиращите. Можете да прочетете разговора на страницата на Митко.

Тук можете да прочетете интервюто на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, което беше препоръчано от Милен Радев. В него се срещат абсурдни твърдения, едно от които е, че ГЕРБ абсолютно не стоял зад протестите. Що за партия е тази, която не стои зад протестите срещу своите опоненти???

И накрая, в “Дневник” се е появило едно мнение, което е цитирано от доста хора днес, в което друг от протестиращите, Боян Рашев, най-спокойно отбелязва:

“Ние измисляме, ние създаваме, ние произвеждаме,
ние осигуряваме. Цялата държава и всеки, който
получава нещо от нея, мърда и шава благодарение
преди всичко на нас.”

Защо ги свързвам ли?

Защото виждам как безспорно умни хора се подвеждат от жегата на деня и не се усещат какво става.
Нека ви напомня: от 2009 г. до тази пролет България бе управляване от яростния хомофоб, прост и необразован Бойко Борисов.

Негов министър на вътрешните работи бе лицето Цветан Цветанов – задочник по физкултура, гордо обявил се за завършил “следдипломна квалификация право” (адв. Хаджигенов и адв. Алексова да ви обяснят що за чудо е това).

През тяхното управление Бойко назначаваше за шефове на служби, подкрепяше кметове, предлагаше за еврокомисари, избираше без никакви консултации с никого министрите си, а неговите министри си назначаваха по същия начин своите калинки, пиар-ки и др.п.

Цветанът на мисълта разгони фамилията на съдебната система, предизвика уволнението на съдия Мирослава Тодорова, обяви десетки хора за престъпници, лекари за детеубийци, а собствения ми брат за крадец (и лекарите, и брат ми бяха разбира се оправдани – не за друго, а защото са невинни – ако сте забравили покрай Цветанов това основно право на гражданите, не се учудвам).

Огромната част от протестиращите днес, вкл. и медиите, които ги отразяват, никога не бяха толкова критични към управлението на ГЕРБ. Попитайте какво се случваше в “Сега” или в “Дневник” при някой по-суров коментар по адрес на управляващите. Но не, защо да ги питате – просто погледнете как преди 6-7 месеца се опитаха да купят “Дневник”, изнудвайки ги чрез някаква банка.

Обясненията и оправданията не помагат, затова е по-добре да си ги спестите. Ако някой се чувства гузен и виновен, че не е протестирал, не сме му виновни нито аз, нито Митко Ганчев.

Виновните могат да се видят в огледалото.

И сегашните протести, както и отразяването им, са възможни не заради друго, а защото Борисов го няма, а с него падна и СТРАХЪТ, който цареше в обществото ни.

Аз познавам хора, които са ме питали – уплашено! – дали не ме е страх да говоря срещу Борисов и Цветанов. Вижте моето участие в “Шоуто на Слави” от 1-ви октомври 2012 г., дори и там го казвам. Публично, без страх.
На излизане от Ники Кокинов преди три години, по стечение на обстоятелствата ми се обади една приятелка – това го разказах при Слави. Като ? казах, че съм бил в СГП, тя веднага изстреля “На разпит ли?”

ТОВА БЕШЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ХОРАТА В СОФИЯ ТОГАВА.

Имал съм случаи на сериозни хора, четящи моите коментари във ФБ по времето на Борисов да ми звънят по телефона – или дори да не искат да го споделят по телефона, а само в среща на живо, в София (а някои дори не и в София, а само в чужбина!), че много са им харесали коментарите, дори искали да натиснат ‘like’, но не смеели, защото работата им можела да пострада.

ХХI век?!?!

СТРАХЪТ ръководеше не само действията, но и мислите на хората.

Това, че някои са гузни днес заради поведението си вчера е добро начало.

Но не е добро другото – че не разбират: имунната система на демокрацията в България е изчезнала.

Ако утре има избори и на власт се върне Бойко Борисов (и не, не ми обяснявайте, че това е невъзможно – напротив, точно това е възможното и единствено възможното на този етап; десните партии все още нямат шанс!), хората които са мълчали уплашено по негово време… пак ще замълчат.
Това е положението.
Не, не отправям нито укор, нито съдя такива хора, просто констатирам факта.

Аз не искам, уважаеми хора, да живеете в страх.
Не искам да се страхувате да протестирате срещу властта – дори тогава, когато властта ви натиска.

Но искам да сте наистина творци – да измисляте, да създавате, но и да бъдете малко по-скромни.

Ще завърша с една критика, която няма да се хареса на някои хора.
Цитираното по-горе от г-н Рашев мнение издава едно неуважение към нашите родители, към по-голямата част от народа – онези отрудени, изтормозени от мисли за насъщния хора, селяните и работниците.
Същите, които ИЗРАБОТВАТ парите си, вкл. и онези над десет хиляди лева, за които г-н Рашев пише: “Всеки месец внасям от името на фирмата и служителите си над десет хиляди лева. Какво ли ще стане, ако спра да ги плащам, докато не се изпълни единственото ни искане. (Не е нарушение на закона – просто се трупат лихви, които с удоволствие ще си платя. Но не на тях…)”

Не, уважаеми хора, това не са парите на г-н Рашев!
Те са парите, с които НИЕ, които ги изработваме, сме решили, че трябва да се плащат пенсиите на неговите и нашите родители, на майките и учителите, на лекарите и полицаите.
Ако вляза в неговия тон, какво ще стане, ако лекарят в “Пирогов” реши да спре да лекува, ако (не дай, Боже!) детето му падне и си счупи ръката и си ходи със счупена ръка? Или ако митничарят на летище “София” реши да му направи проблем за айфона, който не е декларирал на излизане? Или ако служителят от Гранична полиция реши да не му провери документите и изпусне полета си за Германия.

Знаем какво ще стане – г-н Рашев ще протестира, че не му се спазват правата. Но удобно ще забрави, че ние всички живеем в постоянен обществен договор.

ВСИЧКИ ние си плащаме данъците, социалните и здравните осигуровки. Всички НИЕ. А не само красивите, умните и богатите.

Това е положението, а на който не му харесва – да започне да работи, да създаде партия, структури и да се пробва на изборите. Меглена Кунева се пробва, даде ви всичко, което можеше, но не я харесахте. Иван Костов, Радан Кънев, Иван Н. Иванов – все читави хора – се пробваха, дадоха ви избор, но пак не го харесахте. Не харесахте и ГЕРБ, БСП и ДПС. И Атака (слава Богу!) също не ви хареса. Гласувайте за Зелените, за СДС, за който си поискате, но правилата на играта означават, че когато вашият избраник не е в Парламента, отстъпвате, влизате в опозиция, натискате управляващите да ви спазват правата.

Управляващите отстъпиха за Пеевски, уволниха и зам.-министъра на вътрешните работи. Ако има достатъчно протести, ще отстъпят и за члена на СЕМ, за който Нели Огнянова писа онзи ден.
Целта обаче не би трябвало да е да се протестира, целта би трябвало да е да имаме нормална държава, нормално общество. Да се намалят до минимум грешните или поръчковите назначения.
С елитарност, с неоправдано самочувствие, с поведение така, сякаш всеки е бей няма да се получи.

Временният успех на протестите ще премине, а държавата ни ще продължи да бъде без ясни правила.
От такава държава полза имат само хора като Борисов и Цветанов, както и тяхното акционерно дружество “ГЕРБ”. Нормалните политици също имат нужда от обществен договор. Те ръководят партии, а не ООД-та или АД-та.

А ние – гражданите – имаме ли нужда от нормална държава и искаме ли България да е такава?

_____

Мнението на Митко:

“Тази сутрин по БТВ. Гости са писателят Владимир Зарев
и някакъв представител на протестиращите – не му запомних
името, младо момче. Дават им думата за финални реплики.
Владимир Зарев казва, че протестиращите трябва да формулират
няколко много ясни искания и започва да ги изрежда: промяна
в изборния закон и т.н., и т.н. Протестиращият едва го
изчаква и казва:

– Ние много добре знаем какво искаме. Искаме този, който
е сгрешил, да бъде наказан и на негово място да дойде
неговият пред … неговият конкурент.

Щеше му се да каже “предшественик”. Т.е. Бойко Борисов,
ако някой не е разбрал.

Честно казано, аргументацията около този протест напълно се
изхаби (и от двете страни) и аз нямам намерение да повтарям
нищо от казаното в последните седмици. Само искам да обърна
внимание на тези, които са по площадите от морални подбуди и
които си мислят, че протестират например срещу цялата
политическа класа, за повече морал и повече прозрачност.
Искам да им обърна внимание, че техният “глас” в момента
се брои като глас за Бойко Борисов. От всички – и от Борисов,
и от противниците му. Техен е изборът какво да направят в тази ситуация.

И докато моралната страна на протеста е разбираема и заслужава
своето място под слънцето, то политическата (с връщането на
предшественика) – не.”