-
Уважаеми читатели,
Съжалявам, че и аз се подведох по това, което се надявах, че президентът е направил, вместо да погледна какво всъщност вър??и. Вчера пуснах статия под заглавие “Някои размисли върху политическата ситуация в страната (3)”, в която неправилно съм пресъздал случващото се, за което ви моля да ме извините.
Приемете настоящата статия като “Някои размисли върху политическата ситуация в страната (4)”
Днес г-н Плевнелиев е направил изказване по време на консултациите за създаване на обществения съвет. Президентът е казал:
-
“…Още в самото начало е ясно, че участниците в дне??ните консултации не са бъдещите членове на Обществения съвет. Той ще бъде свикан от служебното правителство и ще работи към него…”
и
-
“…Президентът е платформа за дебат, хиляди пъти съм го казвал. Президентът иска и ще работи за това да се чуе гласът на всеки. Президентът прави консултации, представлява нацията, но ре??енията се взимат от служебното правителство – така повелява законът…”
и
-
“…В общественият съвет ще бъдат включени представители на гражданските организации от много сектори, национално представените синдикати и работодателските организации. В зависимост от темите ще бъдат канени изтъкнати учени, експерти и други…”
Няма да цитирам повече, защото сами можете да откриете онова, което ви е направило впечатление (ако има такова, разбира се). Но не мога да на направя коментар на казаното от президента:
– Ако от самото начало е ясно, че “участниците в дне??ните консултации не са бъдещите членове на Обществения съвет”, тогава въпросът е: защо и на какъв принцип са поканени тези хора? Колко човека от тези 36 поканени да обсъждат създаването на обществения съвет са хора, разбиращо от това, за което протестиращите настояват: да има действаща съдебна система?
Един (1) – “Биляна Гяурова-Вегертседер – Български институт за правни инициативи”.
С това на практика ни се показва, че тази най-важна сфера за промяна е наполовина от присъствието на МВР – двама (2) ду??и: “18. Валентин Попов – Председател на УС на СФСМВР” и “36. ??ван Павлов – Синдикат на служителите на МВР.”
– Не съм чул до този момент това, което г-н Плевнелиев твърди, че е казал “хиляди пъти“, но се надявам най-искрено, че не е казвал хиляди пъти “президентът е платформа за дебат”. Нямам представа дали го мисли, но със сигурност е било прочетено днес. ?? това не може да не звучи тревожно, защото президентът не бива да е платформа за каквото и да е. Съгласно чл.92., ал. (1) от Конституцията “Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отно??ения”.
Президентът е държавен глава, а не платформа.
Консултациите при президента, на които се обсъжда как да работи измисления Обществен съвет към служебното правителство трябва??е да се излъчват онлайн. Проблемът е, че онлайн излъчването не работе??е… поне не и от чужбина. “We are unable to connect to the content you’ve requested…” В някои части на България е имало звук, но не и образ. Учудвам се, че през 2013-а г. не могат да организират едно излъчване на среща онлайн, а са седнали да мислят, как ще се справят с кризата.
Май ще стане ясно, че това е опит да се намали социалното и политическо напрежение, а не нещо реално. При това опит, който е доста панически. В желанието си да се запази статуквото (нали не се съмнявате, че точно това искат Борисов и Цветанов?), се канят хора, които да дават акъл на човека, избран да бъде държавен глава. Т.е. той самият не може да се справи с работата си, затова вика други хора да му помагат. Но тези хора – в голямата си част – са същите, срещу които народът протестира!
Разбирам, че повечето са оти??ли от уважение към институцията, но
от уважение към държавата трябва??е да не участват в този цирк.
Политиците са избрани точно заради това: да се справят с кризите.
Ако не се справят – да си подават оставката и да се прибират у дома! Няколко протеста и високи сметки не би трябвало да са достатъчни за изпускане на държавното кормило, подвиване на опа??ката и вдигане на високо кръвно. Уви, всички симптоми сочат, че Борисов не става за лидер и че целия му образ е измислен от край до край. Реакцията му по време на заседанието на МС днес показва, че съвсем се е объркал и му личи отвсякъде.
Росен Плевнелиев също трябва да се промени. Той вече не е човекът, който публично е казал:
-
Аз съм безкрайно гъвкав човек. По образование съм компютърен инженер, случайно попаднал в строителството и инвестиционния бизнес, без да съм учил за това. Но в момента съм може би най-сериозният играч на риъл естейт пазара, представител на най-големия чуждестранен инвеститор – немската фирма “Линдер”. В този смисъл се вслу??вам постоянно в съвети. ??мам около себе си стотици строители и съм управител на строителна фирма, неразбирайки самия процес строителство. В инвестиционната фирма имам около 20-30 служители, благодарение на които взимам ре??ения за стотици милиони инвестиции, без да съм учил нищо подобно. Това, което безкрайно много ми помага, е, че съм учил информатика. Знам едно – 70% от сделката е добрата комуникация с клиента, а 90% от проблемите в строителството идват именно от ло??а комуникация и липса на координация.
Считам, че работя с интелигентни хора. Служителите трябва да имат свобода на действие и съответно да носят отговорност. Не се правя на голям ??еф. Във фирмата има над 150 мениджъри, за мен остават окончателните ре??ения.
??мам късмета да работя с уникални специалисти като моя ??еф г-н Шефер, който ми даде идеята за бизнес парка и ме подкрепи. Той, разбира се, осигури и цялото финансиране от Германия.
Днес г-н Плевнелиев не е ??еф на бизнес-парк.
Днес е президент, държавен глава. Не сключва сделки с хората, за да му се налага да има добра комуникация с тях. Сделката е сключена на изборите през 2011-а г. Днес той има отговорности, които не могат да се прехвърлят на “20-30 служители, благодарение на които” да взима ре??ения за съдбата на 7 милиона на??и сънародници.
Днес, особено при абдикацията на Борисов, времето изисква от държавния глава не да разчита на късмета да попадне на уникални специалисти, а да поиска всяка институция да си изпълнява задълженията по начин, по който досега не им се е налагало: да мислят, предлагат и реализират програма за излизане не само от политическата, но и от икономическата криза.
Днес държавният глава трябва да е този уникален специалист,
макар и да е попаднал случайно на този пост и да не е бил подготвен за него! А ако не се чувства в състояние да овладее сам кризата, все пак има и вице-президент, може би тя ще се справи по-добре, ако поеме товара от раменете на президента.
От цялото това бутане напред-назад и ритане по кокалчетата между президент и премиер, държавата затъва още по-яко и изкарването от блатото ще е значително по-трудно.