2013-а: Мислете за кого гласувате!

Написана на 1-ви януари; актуализирана на 2-ри и допълнена с коментар на 5-и януари (виж по-долу, под снимката).

Актуализирана. Написах тази статия преди да се появи информация, че и коментари дори, за гафа на Президентството със снимката от Колорадо (виж по-долу колажа от Вл. Дойчинов – Ладо), представяща уж Пампорово. Това, че гафът не е дело на администрацията, а че просто са взели снимка от рекламен албум на Пампорово не е достатъчно за оправдание. Защото гафът е принципен, а не случаен. ?? потвърждава това, което пи??а по-долу. Защото и тази администрация е на принципа на Черномирдин “Опитахме се да го направим колкото може по-добре, но стана както винаги”.

ХОРА, през 2013-а г. трябва много да мислим!

Какво да си пожелаем истински през 2013 г. и какво да направим, за да се сбъдне?
Чета новогоди??ното обръщение на президента на Републиката, в което има и няколко думи за такива като мен:
“??скам да се обърна и към тези от вас, които са извън България – вярвам, че всички заедно
работим за успеха и доброто име на Родината. Където и да сте по света, знайте, че има
място, където ви обичат и чакат. У дома.”
Не знам дали можем да сме убедени в искреността на президента – при това аз нямам нищо против личността на г-н Плевнелиев; за мен има разлика какво мисли човекът Росен Плевнелиев и какво може и казва президентът на страната.
Не съм убеден не само защото в България никой (освен роднините ни) не ни чака с отворени обятия: да ви напомня само, че тъкмо вчера изтече срокът, заложен от кабинета, в който емигрантите трябва??е за пореден път да пускат ненужни декларации до Здравната каса, за да потвърдят всеизвестния факт, че живеят в чужбина!

Не знам дали можем да сме убедени в искреността на думите му, защото действията му доказват обратното.

Когато президентът твърди…
“…Вярвам, че бъдещето принадлежи на образованите, на предприемчивите и на
тези общества, които изграждат държави, базирани на работещи институции и
споделени ценности, а не на очакването, че някой друг ще ни ре??и проблемите…”
… не е ли редно да видим държавата България, институцията Президентство, не просто да декларират вярата си, а какво правят.  Така, де, не сме в църква,

не би трябвало да се интересуваме в какво вярват, а какво вър??ат

– и ние ги виждаме какво правят, нали?

А това, което виждаме, показва, че управляващите комай дори и не вярват, че бъдещето принадлежи на образованите. ??наче биха инвестирали в образованието, а не в близките до властта фирми.

Когато казват, че вярват в държава, базирана на работещи институции, но целенасочено и нарочно поддържат институциите неработещи, тогава не бива да се доверяваме на думите им.

Когато институцията Президентство ни убеждава от телевизионния екран, че трябва “…да излезем от носталгията по отминали времена…”, а институцията министър-председател ни казва с присъщата си простота, че да постигнем 1 % от направеното от Тодор Живков, пак щяло да е добре… на кого да вярваме?
?? когато в противоречие с това твърдение, още в следващото изречение ни насочват вниманието към кли??ето, че сме били “…една от най-старите държави в Европа, страна с древна култура, богата история, неповторима природа…”, тогава е редно да се запитаме –

кога са искрени на??ите управляващи?

?? дали изобщо могат да бъдат искрени.

Вие знаете – аз съм ви го казвал нееднократно: управляващите изглежда лъжат винаги, за всеки случай. ?? тъкмо поради това думите им трябва да се подлагат на съмнение В??НАГ??.
Защото, както ни казва президентът, противоречейки сам със себе си, именно древната история… “ни задължава да се държим като европейци и да добавяме стойност и сила в на??ето общо европейско семейство…”
Едва ли някой си мисли, че историята, културата и “неповторимата природа” (това сигурно е ??ега – на фона на природата на останалите европейски държави, от които само 2-3 си я опропастиха по начина, по който на??ите управляващи го сториха?!) ни задължават да се държим “като европейци”.

Ние или сме, или не сме европейци. Да се държим като тях, означава, че си признаваме, че не сме и се преструваме, за да ни помислят за такива. Няма изобщо да коментирам думите, че трябва да “добавяме стойност” (каква – принадена? положителна? друга?).

Ние трябва да престанем да живеем на принципа “Каквото кажат в Брюксел – това и ние” (вижте повече по тази тема тук). Ако искаме да сме европейци, просто трябва да загърбим провинциалното си мислене, ло??ите си маниери, грубото възпитание, дебела??кия хумор и принципа “а, бе, на мене тая работа нема да ми се случи”.

По-специално, през 2013-а година трябва да направим едно малко, но много, ама много важно нещо: да М??СЛ??М за кого гласуваме.

Защото от на??ия глас ще зависи дали опитите на окопалите се във властта и опитващи се да се задържат в нея на всяка цена, ще успят да го сторят.

Ако на някой му харесва да живее в полицейска държава и да го управляват неграмотни физкултурници, тогава разбира се подобен съвет е ненужен.

Но ако искаме да живеем в нормална държава, в която има нормално работещи институции, а не се налага да се търси премиерът, за да се ре??ава всеки един въпрос – тогава мислете.

Не ви призовавам да гласувате за определена партия или личност, а само за едно: да мислите! Преди и по време на изборите.

Ако бях политик, бих предложил на моята партия да подпи??е договор с избирателите. ??стински договор, в който всички кандидати за народни представители да се подпи??ат и да носят отговорност по общото гражданско законодателство. ?? тогава няма да се чудим как да им търсим отговорност, ако не изпълняват обещанията си, ще имаме реален лост за въздействие върху тях и реална възможност да променим нещата.

ХОРА, М??СЛЕТЕ!

Допълнение от 5-и януари.
Г-н Плевнелиев допусна втори гаф, при това по-голям от първия. Този път с оправданието си, че не е направен гаф с използването на снимките от Аспен и от Нюйоркската борса. Не е сериозно, когато след пет дни подигравки в ??нтернет – у нас и по света, да се пуска подобно обяснение, в което се допускат още няколко гре??ки.
Първата е, че се цитира някоя “Светлана от Бургас”, която била написала: „Който има очи да вижда и който има у??и – да слу??а!”
??стината е, че
който има у??и – трябва да ги използва, за да чува, а не за да слу??а.
??ма разлика в използваните думи и слу??ането е по-скоро свързано с послу??анието. Един вид – “който слу??а, ще папка”.
Друга гре??ка е да твърди: “Гордея се с тази реч и ми се иска повече хора да чуят и да разберат посланията в нея.” Аз си направих труда да прочета и анализирам статията, както сте прочели по-горе. Според мен посланията на държавата България, отправени чрез устата на президента към около 3 милиона българи по света са в противоречие с политиката на същата тази държава. Посоченият по-горе пример е достатъчен: здравните осигуровки за българите по света, които държавата България продължава да събира, независимо от това, че тези българи не ползват, а и едва ли някога ще използват здравната система в страната.
В този ред на мисли, “Светлана от Бургас” е наистина права, но едва ли в президентството са се сетили, че

думите ? са по-скоро потвърждение на гафа, отколкото одобрение на позицията на президента.

Аз лично бих го подкрепил тутакси, ако не само заяве??е подкрепа за образованието, но и бе върнал Закона за държавния бюджет, използвайки правото си на вето и с мотива, че трябва да се заделят повече пари за образование и по-малко за отбрана. Не може да харчим 800 млн. лева за изтребители, а да няма пари за образование и наука. Т.е. може, но не бива – и тъкмо поради липсата на вето си мисля, че думите на г-н президента се различават от мнението на г-н Плевнелиев. Г-н Плевнелиев би трябвало да знае, че вече е държавен глава, а не лукова.
Уважението се печели, а не се дава.
Ако иска да спечели уважението на хората, трябва да знае не само как се правят гре??ки, но и че най-достойното е да се признае една гре??ка и да се върви напред. Няма безгре??ни хора.