Обратната връзка в образованието

Този спомен на Владимир Георгиев е много полезен за четене в светлината на стачните действия на учителите в България.

Нито една група дейности, в които има взаимоотно??ения между две или повече основни групи от заинтересовани лица, не може да се развива и проспесира без наличието на механизъм за взаимоконтрол, или обратна връзка, между групите. Образованието също не трябва да прави изключение.

Каква е ситуацията, която аз си спомням от България? Механизмът на групата учител се състои в писането на оценки срещу знанията и уменията, показани от група ученик. Тази система важи и при средното, и при вис??ето образование. Едно време има??е и оценка за поведение, но по едно време бе??е обявена за комунистическа измислица и отпадна. Минусът на сега??ната система обаче е че обратната връзка в посока ученик-учител липсва. Учениците нямат механизъм, по който могат да оценят работата на учителите си. Преместването в друго училище също не е за предпочитане, защото поне доколкото съм чувал, различните училища могат да ползват различни учебници и прехвърлянето не винаги е гладко. А и при училищен бюджет, определян на равнище държава, разликата от училище до училище не винаги е огромна. За да се развиват и учителите, и учениците, е желателно да има система за обратна връзка, която да се ползва по приличен начин (а не за изнудване) и от двете страни.

Аз бях ло??о изненадан, когато разбрах за наличието на такава система в американския университет, в който ме приеха преди години. Трябва??е да си плащам образованието, но ми предложиха “стипендия”, която в последствие се оказа тип “компенсация за свър??ена работа като млад??и асистент” (Teaching Assistantship).
??мах задължения и работа за вър??ене – бях назначен за млад??и асистент на единия от професорите и трябва??е да водя по едно или две тричасови упражнения всяка седмица – ре??авах задачи за студентите, обяснявах им това, което не са разбрали на лекциите, давах им заданията за дома??но и проверявах дома??ните. Трябва??е да се подготвям за упражненията, защото въпреки че водех “Електрически вериги”, трябва??е да свикна с американската терминология, начин за чертане на схеми и т.н. Работата около това асистенстване ми отнема??е между 15 и 20 часа седмично. Освен това трябва??е да ходя на собствените си лекции и упражнения, да пи??а дома??ни, протоколи и проекти всяка седмица, а на всичкото отгоре да се занимавам и с научни изследвания ;). Нищо чудно, че в началото ми се дойде малко нанагорно, особено след като очакванията ми бяха за нещо мъничко по-натоварено от това, на което бях свикнал в Техническия Университет. Тъй като бях водил упражнения за един семестър и там, в Пловдив, очаквах отно??ението на студентите да е много подобно на това, което бях видял в ТУ. Тук също не познах – и то сериозно. Може би защото студентите трябва да си плащат (а стипендиите са много минимални и почти несъществуващи докато се учи за бакалавър), може би и заради нещо друго, но всички бяха много заинтересовани от упражненията. ??дваха подготвени, задаваха въпроси и активно участваха в обсъждането на ре??ените от мен задачи. В началото изобщо не разбрах, че отговорността да държа студентите заинтересовани от предмета, учението и университета е и моя. ?? бях малко неприятно изненадан, когато по средата на семестъра професорът ми връчи един топ с формуляри, които студентите трябва??е да попълнят в стаята, докато аз ги изчаквах отвън. В тези формуляри има??е различни параметри, по които те трябва??е да ме оценят като тяхен асистент – колко знам материала, идвам ли подготвен на упражнения и т.н. Същата процедура се изпълнява и на края на семестъра.

?? какво от това, бихте попитали… Ами понеже винаги има кандидати за асистенти (и за парите, които идват с това), в края на семестъра оценките на студентите се разглеждат от факултета или катедрата и на асистентите с ниски оценки просто не им се предлага да вър??ат същата работа и следващия семестър. Просто и ясно. Ако не си го разбрал в самото начало, вината си е твоя и няма какво да се оплаква??, ако сам си се издъни?? – когато 20 или повече студенти са единоду??ни в оценките си за асистента, явно проблемът е в асистента.

Професорите се оценяват по малко по-различна система, не непременно пряко от студентите. Тук обаче лекциите се избират от студентите – вижда?? кой води даден предмет в даден семестър и или се записва?? при него, или изчаква?? същия предмет на следващия семестър – с различен преподавател. ?? ако лекциите на някой професор не се котират сред студентите, той няма да може да остане да векува в университета – или поне не като преподавател.

Аз се усетих по средата на семестъра да започна да гледам по-сериозно на асистентството си, иначе щях да се издъня сериозно. Оценките от студентите ми помогнаха много да преосмисля целия процес и отно??ението асистент-студент.

А оттогава си научих урока и на всяко ново място гледам да направя добро първо впечатление на хората около мен – защото в противен случай няма да мога да се задържа на мястото.