Църквата – източник на чалга, алчност, нетолерантност, материализъм

Повод за днешната ми бележка са две информации от българските медии.

“Дневник” съобщава новина в аванс:

1. “Негово Високопреосвещенство пловдивският митрополит Николай ще връчи най-високото отличие на митрополията – орден “Свети апостол Ерм”, на прокурор Стефан Янев и на кмета на Пазарджик Тодор Попов за отстояване на християнските ценности. Решението за отличието е във връзка с приетата от Общински съвет- Пазарджик Наредба за обществения ред и конкретно чл. 14 в нея, който забранява публична демонстрация на сексуална и друга ориентация на обществени места.”

…

“Церемонията по връчване на ордените на името на Свети Апостол Ерм ще се състои от 11:00 ч. в храм “Успение на Пресвета Богородица” в Пазарджик. Преди това, на централния площад “Константин Величков”, митрополит Николай ще отслужи молебен по повод 125 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България.”

А “Фокус” допълва с материал от самия молебен:

“В съслужие с митрополит Николай бе и Аталлах Ханна, говорител на православната църква в Йерусалим, който е тук по покана на пловдивския владика. По време на молебена, митрополит Николай изтъкна, че благодарение на вярата на хората, осъществили съединението ни, и вярата в Христос ние днес живеем единни и в свободна държава. Но не произнасяме ли днес думата съединение по инерция, приемайки факта за даденост и можем ли да почувстваме надеждите и възторга на българите, така, както те са я почувствали тогава, попита митрополит Николай. Във всички държавни документи на съединена България се казва Бог е с нас, и днес Бог е с нас, но дали ние сме с него, попита митрополитът. Казва се, че идеалът на българското общество сега е Европа, но коя Европа – на християнските ценности или на влиянието на еврото, на вярата или на алчността, продължи с въпросите владиката. По мнението му, е тъжно да се признае, но сега някои искат нацията ни да се обедини около материализма, алчността и чалгата. След приключване на молебена митрополит Николай не отговори на въпроси на журналисти кое налага посещението на Аталлах Ханна, за когото израелското правителство излезе с изявления, че е името му е замесено с тероризма. Владиката не пожела да коментира и посещението си в Пазарджик и високите отличия, които ще даде там на кмета на града и прокурор Стефан Янев.”

Аз написах кратко съобщение във “Фейсбук”, че тази Църква не може да е онази, която спаси българските евреи, онази, която построи Рилския манастир, но пък поведението ѝ съвпада много с това на послушната и придворна на Политбюро на БКП църква, в която Патриархът (ех, как не ми се иска да използвам главна буква “п”) се возеше в мерцедес и бе на обслужване в гаража на УБО.

Митрополит Николай е онзи същият, който разпореди да бият камбаните в Пловдив, защото се женел някакъв тв-водещ. Митрополит Николай е онзи, който каза, че загиналите преди година в Охрид българи са били Божие наказание затуй, че приемаме Мадона да пее в България.

Ако този митрополит беше прокурор или съдия, до този момент всички управляващи щяха да са скочили срещу него с призиви ВСС да вземе отношение. Но за уронване престижа на Църквата няма наказание. Може би защото не може да се урони онова, що го няма?

Вижте какво казват самите свещеници за “дядо Николай”:

1. “Ама моля ви се, оставете го този Николай, той толкова глупости прави и говори, че това си е негова работа, разгневи се Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Той определи проявите на Николай като “меко казано” ексцентрични. Бог е любов, той обича всички, никого не наказва. Трудностите, бедите и бедствията са резултат на човешка грешка, последствия от действията на човеци, посочи още митрополит Кирил.

Не мога да кажа дали Мадона е виновна. На Бога въпроси не се задават. Това пък заяви Сливенският митрополит Йоаникий. Ние не можем да говорим от името на Бога, защото нямаме такива права. Ние се прекланяме пред Бога, не изследваме неизследимото, защото е невъзможно, каза още той.”

С думите и действията си дядо Николай демонстрира не само, че стои над Църквата, но и говори от името на Господа, като твърди, че днес той бил с нас. Но услужливо забравя да сподели как точно е разбрал, че Господ е с нас, след като се съмнява, че ние сме с него. Речта на митрополита не е църковна реч, а реч политическа. Да не говорим, че съдържа нескопосан опит да се имитира Левски с неговото “ние сме във времето и времето е в нас”…

И накрая, да завърша с един цитат от самия митрополит:

“…тъжно е да се признае, но сега някои искат нацията ни да се обедини около материализма, алчността и чалгата.”

Да, наистина е тъжно, че самият митрополит иска да обединява нацията около материализма, алчността и чалгата, защото как другояче може да се тълкува това, че в нарушение на всички канони, именно по негово разпореждане биха камбаните в Пловдив за сватбата на един най-обикновен тв-водещ? А призивите му за нетолерантност към различните, за това, че те са извратени, показват, че правилно Варненският митрополит отбелязва какви неща говори в Пловдив неговият колега. Чудя се: дали народът заслужава Църквата или Църквата заслужава народа си? Какъвто и да е отговорът, той няма значение, защото двете се допълват “чудесно”.

Тъмен ден е днешният за съединена България, смрачи се от думите на дядо Николай и не виждам как ще се просветли. А липсата на реакция от страна на Светия синод доказва, че съм прав да питам дали Църквата не е източник на чалга, алчност, нетолерантност и материализъм.

______

Актуализация, 19.47 часа на 6-и септември:

Приятели във “Фейсбук” ме информираха, че “същият този владика е постоянен член на държавни делегации водени от президента и министър председателя, което в някаква степен обяснява защо е толкова нагъл, има подкрепата на държавата в тяхно лице, а освен това и на определени олигарси”. Други написаха, че човекът имал “Ролекс” за $ 10 000. Трети попитаха колко му струват ръкавелите… Не ми се иска да пиша повече по тази тема, но ми се струва, че трябва да променя заглавието на бележката от “Църквата – източник на чалга, алчност, нетолерантност, материализъм?” на “Църквата – източник на чалга, алчност, нетолерантност, материализъм”. Без въпросителен знак.

Актуализация от 8-ми септември: един от читателите на е-вестник, където настоящата статия бе препечатана, правилно отбеляза, че не използвам каноничното “митрополит”, а пиша “владика”. Оправих грешката, макар че тя е вярна – масово по медиите се пише, че митрополит Николай е владика. Вероятно поради стария виц за ролята на духовата музика в духовния живот на висшето духовенство.