Част сме от Европейския съюз, но европейското не е част от нас

Бях си в България за няколко дни, пускам тук връзки към две интервюта, които дадох. Ако се чудите защо още се занимавам с Родината – защото ми е тъжно и болно като гледам на какво дередже е… Може би най-точен е изводът ми пред БГНЕС, че продължаваме да си мислим за България като нещо извън Европа.

Защото може и да сме част от Европейския съюз, но ни липсва европейското; опитваме се винаги да минем метър, да изхитруваме, да ги прекараме… ??скаме някой да дойде отвън и да ни оправи, само и само да не работим, особено ако работата е тежка. Не искаме акъл, а пари. Мислим се за велики, но не разбираме, че величието в миналото е лъжовно, защото не носи нищо в настоящето, а още по-малко в бъдещето. Живеем непрекъснато в миналото, а бъдещето е неопределено (дори и вестниците използват такова време в заглавията си – бъдещо неопределено), мъгляво, несигурно…

В Про.БГ си говорихме с Христо Спасов по темата за изтичането на мозъци от страната:

Самата телевизия е сложила този анонс на сайта си:

    “Демографските данни показват, че българската нация изчезва. За последната година населението на страната е намаляло с 80 хиляди ду??и. Ако този темп се запази, след 40 години населението в България ще бъде около три милиона ду??и, смятат експертите.
    Преди Освобождението повече от половината население на България е под 14 годи??на възраст. В разказа на Алеко Константинов „Бай Ганьо прави избори” толкова много хора навлизат в гласоподавателна възраст, че статистиката не може да ги обработи на време.
    130 години по-късно картината обаче е различна. Статистиката показва, че през 2010 ние сме една застаряваща нация. Висока смъртност и ниска раждаемост са характерни за страната ни. Причините за тази тъжна действителност започват още с промените преди 20 години.
    Според IT експертът Вени Марковски, в България човек достига едно ниво, след което вече е принуден да търси реализация навън.
    Той заяви в студиото на Новините, че българите не напускат България, а своите сънародници.
    По думите на софтуерния експерт Христо Спасов с помощта на новите технологии човек може да пробие на чуждите пазари и без да напуска България.”

В кратко видео-интервю за БГНЕС си говорим за това колко е лицемерна политическата класа, за българите в чужбина и имат ли нужда от министър те, за ордените на пловдивския владика, за ??нтернет и всичко останало. БГНЕС са пуснали следното на сайта си:

    “Не знаех, че църквата има ордени изобщо и има право да раздава ордени, затова би трябвало да използваме кавички, когато говорим за “ордени“, защото си има Закон за ордените и медалите, заяви Вени Марковски, председател на Управителния съвет на ??нтернет общество – България в интервю за БГНЕС.

    Думите му са по повод на вчера??ната петиция от младежката организация “ЛГБТ действие“, с която се сезира ВСС за действията на пазарджи??кия прокурор Стефан Янев. Той получи на 6 септември от пловдивския митрополит Николай “Орден Свети апостол Ерм” за анти-гей действията си, осъдени от Комисията по дискриминация, Омбудсмана и Върховна административна прокуратура. “Този орден, този светия конкретен там не съм го срещал. Но някой ми направи коментар във Facebook, след като публикувахме сигнала, че орденът бил учреден от въпросния митрополит Николай. Така че не знам дали е така, но звучи логично. Да се приеме орден по принцип от църквата, когато той се дава на длъжностно лице по повод изпълнение на неговата работа и то по скоро за неизпълнение на неговата работа, защото постановлението на прокурора, с което отказва??е да отмени този скандален текст от наредбата на Общинския съвет в Пазарджик, това по същество е, че той отказва да правораздава, той отказва да защити правата на гражданите и заради този отказ получава орден. Много е странно това нещо. Надявам се, че по принцип всички говорим за това, че България не е нормална държава и трябва да стане някак си нормална държава, ето един пример, в който се вижда, че не е нормална държавата, защото щом представител на прокуратурата действа по някакъв странен начин, след като отказва да се съобрази с вис??естоящите прокурори, очевидно трябва да има някакви санкции за такъв човек. Няма друг начин да станем нормална държава, освен ако не започнем да спазваме законите“, казва Марковски.
    На въпрос към Вени Марковски, който живее в САЩ и е роден е в Скопие, имат ли българите нужда от министър за тях в чужбина, той отговори: “С Божидар Димитров сме спорили през годините. Във вестник “Сега” има няколко статии по темата за българите в чужбина. Българите в чужбина нямат нужда от министър по принцип. Българите в чужбина са избягали именно от министрите в България, както и от другите българи. Това, което би трябвало да се направи е да се даде възможност на българите в чужбина да гласуват на избори. Ако искаме действително да има промяна, то очевидно е, че като се елиминират 2-та милиона ду??и, които са напуснали страната в последните 20 години, тази промяна няма как да настъпи. Например, всички критикуват гласуването в Турция и казват, че там се гласувало по етнически признак, само за ДПС, ами защо не направят така, че другите българи, които са милион и половина в другите страни, също да могат да гласуват. Значи има нещо, което е много лицемерно в политическата класа. Твърдят, че е ло??о, когато българските турци гласуват в Турция за ДПС, а същевременно не правят нищо, за да могат другите български граждани да гласуват, за когото си поискат в другите страни“, заявява Марковски.
    За репликата на Божидар Димитров “??ибан народ, ??ибани колеги” Вени Марковски казва: “Не мога да взема отно??ение по въпроса с мощите, защото аз не съм чак толкова религиозен, изобщо религиозен, за да повярвам в това, че някакви чудотворни мощи са били открити в Созопол. Очевидно е, че изказването за това, че този народ е ??ибан, ние сме го слу??али това в интернет записа от интервюто, може??е да намери само едно достойно ре??ение – министърът трябва??е да си подаде оставката. Премиерът може??е да не му я приеме, както се случи с председателката на Националния статистически институт. Но остава усещането за някаква задкулисна игра, някакво задкулисно разбиране между политиците в България. Не бива да се толерират такива изказвания. Това по същество е толкова скандално, колкото и изказването на прокурора от Пазарджик. На практика това са две страни на една и съща монета“.
    Относно подадената оставка от председателя на НС?? Мариана Коцева, Марковски коментира: “Не видях подробностите, но доколкото разбрах, някакви партии са настоявали за нейната оставка, защото в графата за националност било вписано какво ли не всъщност. Най-вероятно познавайки софтуерните технологии донякъде мога да предположа, че който е правил въпросния формуляр, е сложил абсолютно всички нации и националности, които съществуват в света, защото така е по-лесно, отколкото да седи?? и да се занимава??. Доколкото разбирам хората се възмущават от това, че имало македонци и някакви други националности. Според мен, заради такова нещо, ето тя направи някакъв жест – подаде си оставката, не я приеха. Друг е въпросът дали наистина е имала някаква вина за това нещо и дали всъщност трябва всеки ръководител да знае какво точно правят неговите хора. Нали това е част от отговорността на всеки един от нас. Ако някой го е направил нарочно, той или тя трябва да си носи отговорност. Ако председтелката на НС?? е знаела за това нещо, тогава, да. Не само, че трябва??е да си подаде оставката, но и трябва??е да каже, че просто напуска. Не разбирам обаче какъв е скандалът в случая, защото преди години си спомням, че има??е няколкостотин ескимоси в България. Никой не му пречи на човек да се определи, както си поиска. От друга страна, дори от гледна точка на национализма в България по отно??ение на Македония, хубаво е да се види колко ду??и ще се самоопределят като македонци. Това може да сложи край на цялата тази история около ОМО-??линден, регистрации на партии и т. н. ??ма нещо гнило в цялата тази история с този измислен национализъм. Ние сме членове на ЕС. Най-лесно е да се сложи една графа дали всъщност се мислим за европейци, защото според мен, ако има??е графа европейци, няма да има много хора, които ще се определят като европейци. Ние продължаваме да си мислим за България като нещо извън Европа“, каза Марковски.”

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

One Response to Част сме от Европейския съюз, но европейското не е част от нас

  1. Ще пусна тук интервюто с В.Николов от “Гласове“, за всеки случай да го има и при мен…

    Да бягаме ли?
    18.09.2010 г. 11:33 ч.

    Проф. Венцеслав Николов

    Не ни искат и това си е! Още от най-крехка възраст пречим. Докато бях ученик в музикалното училище, хазяйката ми обяснява??е, че обичала да си поспива до обяд – след това можело да свиря, докато дойдат гостите за поредния жур, тогава така се казва??е. В следващата квартира не харесваха пък високите тонове, дразнели ги, и тях, и кучето им. По-късно съседите оставяха възмутени бележки в пощенската кутия: “Стига вече с това пиано, като че ли 100 бизона тичат“. (?? това за старинното ми италианско чело!) Че сме изли??ни в тази страна, започнах да се досещам още преди години: „Оплакват се от провинцията, че свирите много Бах” – скараха ми се веднъж в Концертна дирекция. Вече бях известен артист, концертирах из цялата страна: „Ама много съвременна музика слага?? в програмите си!” – сърдеха се познати и колеги.

    А директорът на филхармонията, където бях солист, направо ме обвини, че свиря прекалено много. Забрани ми да изнасям повече от един концерт на всяка петилетка. Тогава бях на 45 години, пресметнах, че ми се полагат още 3 концерта, докато достигна пенсионната възраст…

    Дойде новото време, вече никой не ми определя??е какво и колко да свиря, даже понякога ме канеха за концерт: „Само че – разперваха извинително ръце – няма как да ти платим, нали знае??, криза!”. Е, влизам им в положението, какво пък, ще дойда и без хонорар, след като хората искат.
    Срещам приятели и колеги на улицата, в родния си град съм, все още ме познават:
    – О, здравей, какво прави??, кога пристигна… Концерт ли? Абе аз с удоволствие, ама точно довечера трябва…
    – Ама ти не си и канен – казвам уж небрежно, за да скрия неприятното чувство, че се натрапвам, – ще свиря за елита на града, местата са ограничени.
    – Аа, може пък да успея да се освободя – заинтригуван пита, – няма ли как да ми намери??… едно местенце някъде?

    „Тайният концерт” вечерта е хубав, хората се радват. Макар че има и някои белези на новото време, докато звучи „Аве Мария” от Шуберт, се чува мелодийка от 40 симфония от Моцарт, само първата тема, все отново и отново. GSM, съобразявам и чакам да го изключат. Но човекът си го изважда спокойно от чантата:
    – Да – казва високо, – аз съм… разбира се, както говорихме… да бе, ще дойда, но сега съм на концерт.
    – Ама продължавайте, свър??ете си разговора – спирам да свиря, – не се притеснявайте, ние ще ви изчакаме…
    Може би не бе??е от Русе човекът, не бе??е ходил никога на концерт, в театъра!

    Преди години, докато бях още в казармата, често чувах от приятелите си доброду??ното: “Е, Венко, стига с тая опера бе!”.

    Тайно, през оградата, бях прехвърлил челото си и използвах всяка възможност да се поддържам във форма. Бяхме в Русе, културните институти на града още функционираха, има??е публика. Даже санитарната ??кола, където служех, ходе??е колективно в операта.

    Поредният спектакъл бе??е на “Повест за истинския човек” от Прокофиев. Войниците с удоволствие потънаха в меките кресла, топло, уютно. Осветлението бавно угасна: “Събуди ме, като свър??и” – каза съседът ми, събу се и просна партенките си да съхнат на парното. После дълбоко заспа. Той бе??е от едно ботевградско село, там никога не е имало нито театър, да не говорим за опера или концерт, не знае??е човекът, не го бе??е учил това.
    По това време и в мъжката, и в девическата гимназия в град Русе все още съществуваха и фанфарна музика, и оркестър, и хор, и драматичен състав! После дойде реформата, поредната. Бе??е взето ре??ение, вероятно на най-високо място, за премахване на предмета музика от гимназиалния курс: “Достатъчно е – бе??е разяснено на населението, – нека си пеят песничките децата, да понаучат биографиите на по-важните композитори, а в горния курс ще се занимават вече със сериозните предмети, които ще им трябват в живота”. Разказваха ми тогава: съюзът на композиторите, овластен да се грижи за идеологическата чистота на нотното писмо и четмо (в тези странни времена деляха нотите на на??и и чужди), поискал среща с министъра, натоварен да се грижи за образованието. Обаче в уречения ден и час вместо вис??ия сановник ги посрещнал магнетофон – да кажат каквото имат да споделят по реформата, а министърът ще го чуе в свободното си време.

    Това бяха времената на лозунгите, един от най-популярните бе??е “Качество и ефективност – ефективност и качество”. Е, авторите му могат да са доволни, поне тази реформа се оказа наистина ефективна: “Че какво толкова, като няма музика, ето аз не съм учил например – учудва??е се искрено един от последните министри на
    образованието”. ??ска??е да каже човекът: “Не знам и не го разбирам това изкуство!”. А в подтекста ясно се чува??е: и защо ми е да знам! ??мах наскоро неблагоразумието да разгърна учебник по музика и си помислих: може и да е прав г-н министърът, това, което се преподава на децата като музика, наистина е някакво
    недоразумение. Популярна дива е изобразена на цяла страница, доста скъпернически облечена. Срещу нея се усмихва мускулест красавец с верига на врата. А в горния ъгъл две малки портретчета: на В. А. Моцарт – “писал симфонии”, и на Минчо Минчев – „цигулар”…

    Дълго сънувах ко??мари след това. Пътувах из Западна Европа, свирех, слу??ах концерти, а вечер, като затварях очи, все за родината се сещах. Разхождах се една вечер след концерт на Берлинската филхармония: чудесен оркестър, великолепна зала, прекрасна публика… В ду??ата ми бе??е празнично, още дълго отзвучава??е музиката от вечерта. Мислех си за богатата история на оркестъра, за това, че отдавна е една от забележителностите на новата-стара столица на обединена Германия. Основан е през 1882 година, сетих се, че например Шуменският оркестър е създаден в 1849 година, и ми стана тъжно. …Читателю, сигурно ще си рече??: “Носталгия е имал човекът, случва се, какво пък толкова…“. ??ма?? право, но само донякъде.

    ??звестно е, че носталгия идва от латински: nostos означава връщане, а algos – болка, страдание. Та за връщането – никак даже не ми се връща??е в на??ата действителност. По-скоро си мислех за втората част на думата, натрапващото се сравнение ме изпълва??е с тъга. Вървях из празнично осветените улици на Берлин и се сещах за тъмнината у нас. Сравнявах празника, който току-що бях преживял с полупразните зали в на??ата столица, половинчасовите овации, с които публиката благодаре??е на изпълнителите, с бързащите към гардероба сънародници…

    Добре де, разсъждавах, след като не сме нужни, защо продължаваме да упорстваме? Нотите са навсякъде еднакви, за разлика от българския лев на??ата професия е конвертируема. Вече нищо не пречи всеки български музикант да си потърси късмета по света, все ще се намери някаква ни??а за него. А за малкото сънародници, които се нуждаят от изкуство, струва ли си наистина да се поддържат тези скъпо струващи институции? Всеки би могъл
    да потърси в другите балкански столици – в Букурещ или Белград, това, което му е необходимо. Някои ще отидат даже до Виена или още по-далеч, както е било в миналото. Ще си купуват билети с българските превозвачи, ще си вземат по традиция пита-две ка??кавал за из път, мускалчета с розово масло – вън??ната търговия ще развиват…

    Може би това е ре??ението вместо разходи за ненужна култура, приходи в министерствата? Това ще пови??и стандарта на живот. Тогава нищо няма да пречи да се открият отново театрите и
    оркестрите… Ако дотогава има останали живи, ще разкажат на поколенията след нас как става това!… ??ли ще поканят някой от наследниците на ??речек. Светът сега е глобален, защо да не дойде човекът, след като плащат? Преди доста години, през 1969 г., на тържество по случай
    годи??нината на първия български оркестър бе??е поканен да произнесе слово Панчо Владигеров. “Скъпи съграждани, честитя ви 120 години от основаването на Шуменския оркестър – прочете накрая той от листчето, което държе??е в ръка. ?? хитро поглеждайки към президиума, добави – …и 10 години от закриването му”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.