Пол??а

Утре България (най-накрая) ще почете официално паметта на загиналите в катастрофата край Смоленск полски държавни лица, между които и президентът на Пол??а Лех Качински.

Вероятно всеки има приятели или познати в Пол??а, а още по-вероятно всеки е чел някоя книга* от някой от големите полски автори. ??ли пък е гледал някой от филмите на Ке??ловски, Зануси, Вайда или друг от поредицата големи полски режисьори… Някои може би си спомнят за Пол??а като първата социалистическа страна, в която се проведоха свободни избори, в резултат на които комунистическата партия загуби властта – още преди падането на Берлинската стена.
Тъжно е не само, че една демократична страна е загубила своя президент, а защото това е страна, която е близка и добре позната на България.

През седмицата има??е хубави думи от хора, които са работили или живели в Пол??а, има??е и обичайните спекулации за причините, довели до авио-катастрофата. Между нас казано – в деня преди официалния траур – на мен ми е все едно дали самолетът се е разбил заради пилотска или техническа гре??ка.

Скърбя с моите полски приятели и всички хора, които отдават почит на паметта на загиналите и си спомням с тъга за моя баща, който също загина в (автомобилна) катастрофа преди 35 години, почти по същото време.

Поклон!

______
* От училищните години съм запомнил книгата на Едмунд Нижурски “Способ за Алкивиад”, в отличния превод на Лилия Рачева. Ако я намерите, прочетете я. А ако можете, гледайте филма “Катин” на Вайда – разказ за избиването на полските офицери от НКВД през 1940 г. край Смоленск; полската делегация в разбилия се “Ту – 154М” отива??е на поклонение на мястото на масовото убийство.