На крив народ политикът му пречи

В последните дни из българските медии се появиха какви ли не заглавия. Вижте някои от тях, заедно с подбрани цитати:

Редакционно: На крив политик народът му пречи
Странно как всички наказани от избирателя политици се оправдават по един и същи начин. ?? все народът им крив, и все не са били разбрани. Въображение ли нямат, или е много лесно да прехвърли?? на избирателя отговорността за собствените си гре??ки.

??нтервю на човек, който бе??е четири години депутат:

Гущеров: С два кръжока Стани??ев управлява??е
… – Но Стани??ев казва??е, че БСП е най-демократичната организация, тъй като всеки има право да си говори както си иска.

– Точно така. В БСП всеки има право да говори каквото си иска, но в БСП малцина имат право да участват във вземането на ре??ения.

– Това, което казвате, е стряскащо и за първи път излиза на бял свят!

– БСП е абсолютно лидерска партия! Затова всички от тесния кръг на Стани??ев бранят председателя – за да може той да брани тях и всички заедно да излязат от критичната ситуация, в която се намират. Защото те заедно ликвидираха на практика вътре??нопартийната логика, уставността и организационната дейност на БСП. Това е големият проблем. Нещо повече. Още при съставянето на правителство, когато ние казахме, че на??ите партийни организации са против този модел на правителство, върху тях бе??е оказан тотален натиск. Това е истината! Аз не искам да насаждам чове??ка негативност към когото и да било. Аз говоря за нещо друго – че БСП трябва да се върне към своите 120-годи??ни принципи на съществуване. ?? не мога да разбера как този, който е вкарал партията в сега??ната криза, ще готви антикризисен план за нейното спасение! Е, как да стане? Защо досега не го направи? Стига! Стига манипулации! Стига игрички! Голямата гре??ка на Стани??ев бе, че стана и председател на БСП, и премиер…

??нтервю на млад човек, евродепутат:

Кристиан Вигенин: БСП загуби битката за морала в политиката
… Първо обаче ще проследя с голям интерес дали БСП е обезумяла до там, че да прати преждевременно в заслужена почивка единствения си лидер от години насам, за когото се говори с уважение едновременно в Брюксел, Ва??ингтон и Москва, а популярността му в страната е в пъти по-висока от тази на партията. ?? дали ще постави ново начало с новите и необременени лица на Премянов, Стоилов, Дончева, Гущеров и Червеняков.

Румен Овчаров:

Тук няма дори да си правя труда да цитирам Татяна Дончева или Краси Премянов.

Какво ми прави впечатление?

Всички били знаели още преди четири години, че изборът на БСП е ло??. Но не казват какво ги е накарало да мълчат тогава? А ако са говорили и не са били съгласни – защо не са си подали оставките преди четири години, вместо да стоят в Парламента?

Особено ме втрещяват изказванията на хора като г-н Гущеров, който най-вероятно не би попаднал в Парламента изобщо, ако БСП не се управлява??е от Стани??ев. Впрочем, от тази гледна точка, може би Стани??ев не е бил добър избор – за БСП – през 2001 г., знам ли?

Но аз обичам да разсъждавам не като партиен деятел, какъвто не съм, а като човек, който мисли:

-> През 2001 г. БСП бе??е партия, в чието ръководство влизаха хора, които трудно можеха да получат международното признание, което бе??е жизнено необходимо на партията. След неочаквания за всички избор на Георги Първанов, естественият избор на лидер бе Румен Овчаров. Лидер на столичната партийна организация, той се кандидатира и загуби от Стани??ев. Загуби донякъде не за друго, а защото Първанов застана зад Стани??ев. Сега разни “корифеи” се изказват, че Първанов нарочно бил предложил Стани??ев за председател, за да можел да го контролира. Но те забравят, че Първанов – с всичките му кусури – не може да не е бил наясно, че БСП може да успее, но само ако е част от европейското семейство на левите партии. Динозаврите не можеха да вкарат БСП в Европейския съюз. Стани??ев бе млад, завър??ил вис??е в Москва и Лондон, посрещан еднакво добре и на ??зток, и на Запад. Обратното – старите муцуни бяха посрещани добре единствено в Сърбия и Черна гора.
-> През 2005 г. БСП не спечели достатъчно места в Парламента, за да сформира самостоятелно правителство. Но и няма??е никакви съюзници – нито БСП, нито НДСВ бяха сред партиите, с които тя е работила.
-> Сергей Стани??ев може??е и да не става премиер, а да подкрепи НДСВ и Симеон за премиер. Може??е ли наистина да направи това? След далаверите с имотите, с БТК, с магистрала “Тракия”, с прехвърлянето на дълга от долари в евро, с далаверата “Майкрософт” и т.н.?
-> ??ма??е ли тогава друг избор пред България, за да влезе в Европейския съюз? Отговорът тук е твърдо “не”. Трябва??е да има не просто правителство, а и силно мнозинство. В този ред на мисли, не може??е да не се мине през въртележката на мандатите – първо в БСП, после в НДСВ. ?? двете партии имаха нужда да проумеят, че сами не могат да създадат кабинет.
-> ??ма??е ли друг избор пред Стани??ев на 1-ви януари 2007 г., например да си подаде оставката? От гледна точка на икономическите показатели на страната – добре, че не го е направил. (малко данни, цитирани в интервю на Росен Карадимов: “Над 6% ръст в икономиката за всяка една от 4-те години. Над 24 млрд. евро чуждестранни инвестиции, 25 млрд. лв. валутен резерв, между 6 и 8 млрд. фискален резерв. Около 80% увеличени доходи и двойно увеличени пенсии, както и най-дългото платено майчинство в Европа – 410 дни.”).

А корупцията, ще попитате? Знам, знам. Но вече съм писал няколко пъти защо не можем искаме да се преборим с нея. Просто се поровете тук. Проблемът продължава да виси със стра??на сила и не си личи да има някакъв изход. На думи всички сме срещу корупцията, но в реалния живот почти всеки дава пари в хранилката на полицая. Но ние така сме възпитавани, помните ли стихотворението, в което има??е следните редове:

Казваме Ленин, подразбираме – Партията.
Казваме Партията, подразбираме – Ленин.

В това е проблемът – цял живот казваме едно, а подразбираме друго. Казваме “да-да”, а това всъщност означава “твърдо не, никога”.

Една от статиите по-горе бе??е под заглавие “На крив политик народът му пречи”. Не сте прави, колеги. Правилната поговорка е “На крив народ политикът му пречи”. Защото в огромна част от случаите хората псуват даже не политиците, а “държавата”. Държавата като нещо чуждо, като Отоманската империя, на която не трябва да се плащат данъци. Като организъм, който ние, хората сме създали и не поддържаме. Хората се кълнат “като ми плащат толкова малко, аз ще работя още по-малко”, но не могат и не искат да приемат, че парите се изработват, изкарват, а не се пускат някъде отгоре, по команда.

Така че да внимаваме с политиците и да не ги застрелваме – те толкова могат. Пък и са огледален образ на народа.

____
П.П. ??ма две интервюта, които също си струва да се прочетат. На Евгени Узунов е тук, а на Тихомир Стойчев – тук.