Как беше употребен Българският Великден

Да си припомним с какви очаквания бяха натоварени юпитата от НДСВ през 2001 г. с това писмо от 20-и май 2001 г., подписано от Лиляна Ескенази – аспирант по европейско и международно право, Париж – Сорбоната; Димитър Киров – бизнесмен; Владислав Христозов – управител на IT-консултантнска фирма и Вени Марковски. Писмото бе публикувано от редица медии (вкл. и електронни) и бе един от малкото трезви гласове по онова време.

 

    1. БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН (ИЛИ КАК НЯКОИ ОТИДОХА НА СРЕЩАТА КАТО ЕКСПЕРТИ, А СЕ ВЪРНАХА КАТО ПОЛИТИЦИ)

Българският Великден, създаден с идеята успели българи да съдействат за преговорите с ЕС, е на път да се превърне в трамплин за политическа кариера. Тези, които призоваха Българския Великден да не се употребява за политически цели, първи сториха това. Капитализирайки популярността си, за която допринесе в немалка степен и участието им в инициативата, те се кандидатираха за депутати и от независими, надпартийни (къде доказали се, къде не) експерти се превърнаха в банални прохождащи български политици.

В стремежа си да приложат своя тясно специализиран опит за решаване на широк кръг проблеми, те рискуват да превърнат България във Васюки* на капиталовите пазари.

Оправданията, че държавата не чувала предложенията на великденци е трудно да се приемат еднозначно. Опитът на “Интернет общество” в ИТ бранша говори точно обратното – направените предложения не само се чуваха, но и бяха приети до едно, както от правителството, така и в предизборните програми на основните политически сили.

Ние считаме, че Българският Великден е място, където се раждат конкретни предложения, а не политици. Употребата на Българския Великден за партийна пропаганда опорочава идеята и води до загуба на авторитет пред останалите политически сили и техните симпатизанти.

Разбира се, не сме против правото на личен избор на всеки, но призоваваме колегите си кандидат-депутати да не ползват името на инициативата за теснопартийни интереси. Както не искахме СДС да я използва за предизборни цели, така не бива да допуснем други да използват името и авторитета ѝ за своите конкретни политически нужди.

Не може едновременно да бъдем политици и независими експерти – великденци.

_____
* Васюки е градът, който според Великия комбинатор Остап Бендер трябваше да се превърне в шахматен център на Вселената.

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

2 Responses to Как беше употребен Българският Великден

  1. Вени, все пак успяхме да не допуснем БГ Великден да стане трамплин за политици.

    С изключение на 3-4-ма, които влязоха в политиката за един мандат (само един – за два).
    От 2002-ра насам не позволихме никоя партия да получава “безрезервна” подкрепа от БГ Великден.

    Напротив, особено последните години, успяхме да направим няколко уникални за България конкретни проекта в непосредствана обществена полза.

    Може да се видят на http://www.bgvelikden.org

    • veni says:

      Краси, сайтът на БГ Великден явно е изтекъл, без да бъде подновен и в момента там има някакви други текстове.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.