"Досадата да си българин"

Статия от Милена Фучеджиева:

Тази сутрин получих мейл от Вени Марковски, че нямам оправдание за бъдещото ми прибиране в България. Бе??е придружен с линк към новината за условната присъда на Стависки. С Вени ни свързват две неща – бащите ни са писатели, но по-важното е, че неговия баща е загинал в катастрофа когато е бил малък, докато дъщеря ми Радина загуби нейния без никога да го е виждала.
Много хора ме мислят за луда за това, че се връщам в Бг, а на мен ми е все едно за какво ме мислят, но и все по-досадно да обяснявам, че връщането където и да е било, вече не е това, което бе??е, защото границите са финансови. Кой ти помни някакви Берлински стени.
Прочитайки новината за Стависки си помислих, че ми е мега досадно да съм българка. Досадно ми е да пи??а за двойните стандарти, за липсата на морал, за липсата на правосъдие, за липсата на честност, както и за липсата на възпитание. Да, дори и тези, които имат гигантски претенции, че са нещо, примерно главни редактори на претенциозни списания, или известни журналисти обиколили света, или пиар гении, и т.н. и т.н., са потрисащо невъзпитани.
Не знам как ще живея в България, надеждата ми е на село. Обожавам София, но провинциалността на софиянци е по-голяма от техния произход. Ако ще бъда обградена от селяни под прикритие, категорично предпочитам засадата на истинските, тези, които са си на село. В пъти са по-смислени. Провинциалността е в начина на мислене, общуване, взимане на ре??ения, дори в начина по който възприемат себе си. На какво отгоре да очаквам почтеност в институциите, когато “интелектуалци” са с код на поведение на необразовани в демокрация крепостници? Да пи??е?? за световните процеси и същевременно да си софийски провинциалист е нещо съвсем обичайно. Така както е обичайно интелектуалци и не-интелектуалци да застанат на страната на престъпник защото е талантлив. Нормално някак. Досадно ми е да давам примери как в цивилизованите държави вкарват в затвора дори талантливите и красивите, ако са нару??или закона. Досадно ми е дори да помисля вече за това, камо ли да съм гневна. Досадно ми е да гледам политическите игри в България, защото всички играят една и съща игра, независимо дали са леви или десни, а някакви досадници обясняват, че това всъщност не е досадно, а е убедително. Досадно ми е да ме убеждават в дясното, когато то е ляво, както и в лявото, което вече е дясно. Досадно ми е да гледам жертвите на каквото и да било, че са жертви. Да го духат. Досадни са със страданието си. Целия български народ ми е досаден, а аз съм най-досадна на себе си с привързаността си към тази досада, с досадната ми родствена връзка с нея, и най-вече с това, че съм себе си такава каквато съм – досадна българка.
Родена в София, България, на улица Раковски, аз вярвам единствено в природата на България, т.е. в това, което не може да говори, да чува, да гласува, да участва с ре??енията си в случването или неслучването на българския свят такъв какъвто е. Досадно ми е да желая на България дори доброто, защото тя не го заслужава. ??скам циганите да победят, да ни надродят възможно най-бързо, защото българския ген е тъп и саморазру??ителен. Не са ми досадни коко??ките, свинете, кравите, овцете, доматите, планините, езерата, морето, пясъка. Колкото и българският народ целокупно да дефекира върху България с отно??ението си към всичко начело с отно??ението си към себе си, Вселената ще победи ограничеността. Тя, ограничеността, е истински ограничена, а това е почти толкова досадно колкото да си българин. Радвам се за Стависки, че ще бъде свободен, защото това ускорява досадното разпадане на България. Досадно дългото й разлагане съчетано с досадно давене в собствени фекалии. Бих препоръчала на тези на които не им е досадно да правят свинщини, а те са много, да се въздържат дори по-малко от досега. Колкото повече свинщини, толкова по-бърз провал. Така се скъсява досадата от всичко. Дори и от предстоящите избори. Всички български политици са перфектни за задачата, която имат. ??збирайте ги, моля, за да си вър??ат по-бързо работата по унищожаване на досадата България. В края на краищата всички те са на?? образ и подобие, нали? Досадни с глупостта си, която дори за момент не може да бъде сбъркана с наивност. Тези, които управляват България, както и тези, които предстои да я управляват са образ и подобие не на някое чудовище, а на досадния български народ. Не са от Марс, дори не и от Патагония, а от обикновената досада да си българин. Предлагам да бъдат избрани абсолютно всички кандидатирали се без изключение, без горен и долен процент, без значение кое полукълбо им е доминантно, нито коя корупционна схема им пали политическия фитил, нито пък дали са били агенти или не. Те всички заслужават българския народ, както и той тях, с всички агенти на ДС – Досадната (липса на каквато и да било) Сигурност да си гражданин на Република България.

Бих добавил и мнението на този датски депутат, публикувано в дне??ния “Новинар”:

В интервю за радио „Франс ентернасионал”, поместено на сайта на медията, Могенс Камре, който е заместник-председател на групата на Съюз Европа за нациите в ЕП и представител на управляващата в Копенхаген Консервативна народна партия, заяви, че след като българите и румънците не са създали „здрави общества”, те не би трябвало да имат думата при вземането на ре??ения, засягащи други страни, които са „по-здрави и жизнеспособни”.
„Когато погледна правилата за гласуване, виждам, че държави като Румъния и България имат много повече гласове от Дания, Швеция и Финландия, а, честно казано, според мен ние сме по-умни от тях”, каза той. ”Ние в Северна и Западна Европа имаме много повече прозрачност, демокрация и социално благоденствие.
?? не мисля, че народи, които не са създали здрави общества, трябва да ре??ават вместо нас. Страни, които ние смятаме за старомодни, за антиреформистки, в много случаи – направо реакционни, имат такова голямо влияние в Европа”, допълни Камре.