Както съобщават медиите, българите пак сме най-недоволни от живота в ЕС.
??ма опасност загледани само в това (ло??ото), което нямаме, да пропуснем да забележим това (доброто), което имаме, а то не е малко.
Аз съм писал няколко пъти по темата. Вижте тук (“Българите – най-нещастни в Европа” (от 2007 г.), както и миналата година “Българите продължават да са най-нещастни в ЕС“.
С продължаващото чувство на обреченост ние не само поставяме рекорди, а показваме, че нищо ново не сме научили и нищо старо не сме забравили.
Нека бъде малко по-ясен и да напи??а правилата, които трябва да се знаят и помнят:
– Хората не са равни. Социализмът ви е променил съзнанието и си мислите, че всички са равни. Не са. ??маме равни възможности (в повечето случаи), но неравни способности.
– ??ма хора, които успяват в живота и такива, които не успяват толкова, колкото първите. Това е нормално.
– От това, че на съседа ти му е зле, на теб няма да ти стане по-добре. Само се заблуждава?? самичък.
– Ако на съседа му изгори плевнята, докато на теб ти гори къщата, той пак ще спи на топло и ще си построи нова плевня, а ти ще си на студено. Злобата не топли, топлят добрите думи, приятелското рамо, любовта.
– Ако някой е по-различен от теб (има по-хубава кола/жена/къща/работа), това не значи, че ако него го няма, ти ще получи?? автоматично неговата кола/жена/къща/работа. Тези неща се изработват, не се изземват; ако се изземат от друг, рано или късно ще има възмездие.
– Не може?? да спи?? в два кревата и да живее?? в две къщи едновременно. Няма смисъл да се лакоми??.
Не че тези съвети са нещо уникално, но поне съвестта ми е чиста, че съм ги написал.
Сега вместо да се чудите какво да напи??ете отдолу, по-добре помислете каква работа можете да свър??ите, за да подобрите малко положението си в живота – но не за сметка на някой друг, а със сериозен труд.
Браво! Ясно, просто и логично, но е очевидно, че никак не е изли??но да се напомня, да се напомня, да се напомня…
?? една случка: Стоя пред светофар, който свети червено и прилежно изчаквам зеленото да светне. А до мене две по-млади, нетърпеливи дами изнервено прекрачват платното и преминават на червено, а аз стоя и чакам. Докато прекося те бяха вече запра??или далеч пред мене. Замислих се: колко съм глупава, че спазвам правилата! Ясно е, че за да успее?? трябва да има?? “смелост”, а не послу??но да изчаква?? на светофара…
Мога само да дам връзка към интервюто на Меглена Кунева пред “Дарик”. Сигурен съм, че мнозина в България ще се опитат да й възразяват с думите “Е, да, ама тя е снаха на не-знам-си-кой”. Което – забележете – попада идеално в описаните по-горе случаи. Търсите не това, което тя ни казва, а това, че тя била нечия снаха. ?? знаете ли защо го правите? Защото не ви харесват думите й. Ето някои от тях:
В България няма работеща съдебна система. ??ма някои работещи съдии, но точно както една птичка пролет не прави, така и работещите съдии не могат да създадат системата. Системата, както и комисар Кунева казва, не иска да бъде работеща. На нея (системата) й харесва да бъде в такова пихтиесто състояние, когато има размиване между права и задължения, между срокове и очаквания. В такива условия вирее корупцията, успяват и онези, които една работеща система би изхвърлила от себе си както е в природата. Съдебната система се е превърнала в едно голямо сиропиталище, в което наред с качествените съдии живуркат и такива, които в една нормална държава не биха станали и за чистачи на съдебните тоалетни.
??мало е един човек, заслужил с живота си правото да създава правила:
Не кради!
Не убивай! …
??мало е хора, заслужили с творчеството си правото да пи??ат против гордостта и предразсъдъците.
??ма хора, които пи??ат постове след като са се погледнали в огледалото.
Предпочитам да следвам техните правила.
В каменната ера не е имало светофари!… и огледала също…
Харесвам Меглена Кунева – и делата й, и изказванията й.