Защо не се усмихваме?

Повод за тази бележка е един разговор във “Фейсбук”, в който обменяхме мнения и размисли с Даниел Калчев

    Замислих се защо е толкова трудно да се обяснява на моите сънародници случващото се в света. Вярно е, че аз съм се променил доста (смея да твърдя – в положителна посока), но нали и България се променя? ??ли може би не се променя достатъчно? ??ли може би страната се променя, но въпреки липсата на промяна в бита и ду??евността на българите?

    ??ма няколко много характерни неща, които различават западните/другите цивилизации от българската. Не съм убеден дали ще изброя всички, както не съм и убеден, че мога да ги степенувам по важност, но нека опитаме (и да ме прощава Кирил Христов, но не мога да стигна до неговото “Ад в рая” – все още):

    – У нас липсва връзка между труд и заплащане – на??енецът пита “Колко ти плащат”, а не “Колко изработва??”. Той не може да разбере каква е връзката между труда и заплащането, защото при комунизма само частниците – при това на черно – успяваха да изработят парите си, а другите си ги получаваха.

    – Да не говорим за това, че изобщо не му е работа да знае колко изработват хората, а по-скоро трябва да се интересува от това не дали той получава колкото другия, а дали работи достатъчно добре, за да получава още повече.

    – На??енецът не се усмихва. Преди няколко седмици бях в бТВ – дори на водещите им направи впечатление и Анна Цолова ми направи забележка “Много се усмихва??”. Вижте момента във видеото на сайта им.

    – На??енецът обича да си прави дебела??ки ??еги с другите. За да се засмее доволно, ??егите трябва да имат и сексуален подтекст, от който да става ясно, че българките са най-красивите, а българите – най-надарените мъже. Но не на света, а на Балканския полуостров, защото светът е голям, а Балканите си ги знаем.

    – На??енецът предпочита да ходи намръщен по улицата, а на въпроса “Как си?” да отговаря “Горе-долу”. Което, разбира се е лъжа – все някой е горе, а друг – малко по-надолу.

    – На??енецът отговаря на въпроса “Какво прави???” с “Нищо”. Е, като не прави нищо, защо иска нещо (хубаво) да се случва?

    – На??енецът инстинктивно мрази онези, които са успели повече от него. Той не се сравнява с тях по способности, а на принципа “откъде накъде той ще е по-успял от мен” слага себе си на едно ниво с всеки друг. През 1999 г., когато пуснах своя първи блог (когато още няма??е дума “блог”), Митко Ганчев написа едно мнение, което – за съжаление! – не само все още е актуално, но има ??ансове да остане актуално за вечни времена, защото то се отнася до психиката на българина и преди не само векове, а дори хилядолетия 🙂

    – На??енецът произлиза от малък, но много силно комплексиран народ. Комплексите идват от “славното” минало, което не е подплатено с нищо в дне??но време.

    – На??енецът предпочита да живее в историята, отколкото в настоящето. В един разговор на тема “защо сме на това дередже” винаги ще се намерят хора, които да напомнят за турското робство, за комунизма, изобщо – за историята. Но никой няма да иска да каже защо не прави нещо, за да се промени настоящето. Всички велики моменти на на??енеца са в миналото. Всички тегла – в настоящето.

    – На??енецът по никакъв начин не може да приеме, че друг на??енец е по-кадърен, по-умен, по-работлив. Ако той чуе похвала от чужденец по адрес на някого, то реакцията е “Кой, бе? Този ли е по-добър? Аз го знам, бе! Нали братовчедка ми е била в един клас със сестра му!”

    – На??енецът не разбира живота в чужбина, особено на запад от Белград и на ??зток от ??станбул. Но на??енецът никога няма да си го признае, защото той винаги има мнение за всичко, което мнение е единствено правилното, разбира се.

    – На??енецът предпочита да живее с кли??ета за чужденците, защото така се самоуспокоява, че “и при тях има проблеми”. На??енецът отказва да разбере, че “техните” проблеми се ре??ават, докато на??ите се задълбочават.

    – На??енецът не вижда бъдеще за себе си или за децата си в България. Както навремето се казва??е “Учи, мама, за да не работи??” (само се замислете над това пожелание!), сега се казва “??ди навън, за да успее??”.

    – На??енецът в чужбина престава да бъде на??енец и бързо се адаптира към новата среда, в която на??енските номера не минават. Учудващо лесно е да се спазват законите и правилата на обществото… когато има общество, което те кара да ги спазва??.

    – На??енецът иска държавата да му ре??ава всичките проблеми. Същата тази държава, която той псува под път и над път, за какво ли не.

    – На??енецът иска да надхитри всички останали. Той отказва да разбере, че в желанието си да прецака околните, той прецаква най-много себе си.

    – На??енецът обича интригите и това особено си личи сред хората, които живеят у нас, но имат взимане-даване с чужденците. Погледнете отно??енията ни с Европейския съюз и институциите на Съюза. На??енецът все още си мисли за Брюксел като столицата на нещо, към което България не принадлежи. Колко често се чува – по медиите, на срещи във ведомства, институции, от политиците: “Какво ще кажат в Брюксел”.

    – В отно??енията си с ЕС на??енецът е като смутен гост, който е събул цървулите на входа; на чорапите си има дупки, през тях прозират немитите пети и пръсти… само за да разбере, че всъщност всички други са с обувки.

    – На??енецът не иска да си признае, че някога е носил бели чорапи (защото миналото е винаги славно, нали?). Това пак е израз на комплексарщина – да отказва?? да признава?? верни факти.

    – На??енецът спори, но не защото мисли, че е прав, а защото е убеден, че другият не е прав.

    – На??енецът си подрежда дома, но продължава да не иска да има нищо общо с подреждането на общия дом – улица, квартал, град, държава.

    – На??енецът иска някой друг да дойде и да го оправи. Той иска да живее по-добре, но е нещастен, защото непрекъснато му казват, че това си зависи от него. Той не иска качеството на живота му да зависи от него, а от някой друг – цар, генерал, пъдар…

    – На??енецът се страхува да поема инициативата за дела, които изглеждат “глупави” в очите на другите на??енци. Той не знае, че най-доброто нещо е да прави?? нови гре??ки и затова предпочита да повтаря същите стари гре??ки.

    – На??енецът предпочита да гледа сеир, вместо да участва в него.

    – На??енецът усеща, че “западняците” го гледат с недоумение, но вместо да се амбицира, се дразни и с думите “Ще им покажа аз на тях!” той се затваря в себе си и гледа сърдито към тях с мисълта “аз ги спасих от турците през XIV век, а те не са ми достатъчно благодарни…”

    – На??енецът се сърди, когато някой прави обобщения за него. Той в винаги готов да се оправдае с думите “Аз не съм като тях”.

    Този списък може да продължи още – предполагам, че ФБ-приятелите ще го раз??ирят, както предполагам, че много от тях няма да се съгласят с написаното. Но аз не пи??а така, че да се харесвам на 100 % от читателите. Дори и не се стремя към половината от читателите. Аз пи??а, защото знам – там някъде, по света, има мои сънародници, които не са “такива”. Които работят, мислят, творят, мечтаят и сбъдват мечтите си. Защото те са част от нормалния живот. Хора, които се усмихват, а не се надсмиват. Хора, които са щастливи, защото някой друг е направил нещо хубаво. За тези хора аз съм готов на всичко – защото без тях светът не просто няма да е същият, а ще е много по-тъжно място за живеене.

    Аз искам всеки на??енец да има възможност да поживее по-дълго време сред нормални хора, в нормални общества. ??скам онези на??енци, които са кадърни, да успяват още повече. ??скам онези читави хора, които по една или друга причина са в България, да успеят да наложат нормалните правила на поведение в обществото. ??скам хората силно да обичат, а не силно да мразят.

    Да, знам, че много искам, но като си помисля – наистина ли толкова много искам? ??ли просто на??енецът е свикнал да се задоволява с малкото, защото не полага никакви грижи, за да го постигне.

    Аз не съм намерил своето спасение, като съм оти??ъл да живея в чужбина. С Митко Ганчев в продължение на 15 години работихме това, което искахме – направихме фирма, започнахме от нула, докарахме на десетки хиляди ду??и ??нтернет достъп, участвахме в някои от най-интересните моменти от развитието на страната. Сега продължаваме – всеки по своя път, но и заедно, в “??нтернет общество – България” да се радваме на живота. Защото – за разлика от Никола Вапцаров – аз не се гледам с живота под вежди и строго. Тази борба с живота не носи нищо добро. В живота ние трябва да се обичаме, да се подпомагаме един друг, да насърчаваме предприемчивите… а строго трябва да гледаме към онези, които искат да ни излъжат, да ни прецакат, да ни “минат”.

    Трябва да разберем и приемем факта, че светът се движи напред и нагоре, а не назад и надолу – както ни се струва, като гледаме на??ето дередже.

    ?? да се стремим към истинско щастие, а не към простото очакване на смъртта в комфортна обстановка.

    Да се усмихваме, но не когато ни е сме??но, а когато искаме да подкрепим – някой до нас или дори нас самите. Защото една приятелска дума и подадена ръка са важни за онзи, който ги получава, но още по-важни за онзи, който ги дава.

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

2 Responses to Защо не се усмихваме?

  1. Сандо says:

    Точно така, за жалост и моята констатация е същата. След 17 години живот в чужбина разбрах, че основното нещастие на чове??ките взаимоотноо??ение е липсата на елементарно уважение към околните. А оттам няма и солидарност, и съпричастност, и усмивки…
    Сещам се и за моя най-добър приятел в родния ми град, който веднъж при едно мое “завръщане” весело отбеляза : “Много културно си започнал да говори??, ще ни бият!”
    А братовчед ми пък се развесели при мисълта, че съм прекалено любезен и сигурно всички в България вече ме мислят за обратен… Не посмях да репликирам, че нямам нищо против “обратните”, защото тогава наистина щях да си изкарам боя :-))))
    ?? пак да споделя нещо за усмивките – в марсилската префектура един от служителите попита приятелката ми (понастоящем моя съпруга) защо българите изглеждат винаги тъжни на снимките в паспортите си… Дотогава тя просто не си бе??е дала сметка, че ние сме намръщен народ.
    Дай Боже скоро да възвърнем пак усмивките си, а с тях ще дойдат и поводи за усмихване!
    Мерси пак за чудесния текст!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *