??нтернет не може да ни изкара на улицата

(??нтервю на Светослав Метанов с мен, публикувано в “Труд“, 7-и февруари 2011 г.)

– Електронното преброяване върви много добре, как си го обяснявате?

– Аз очаквах над 1 милион преброени по електронен път (бел. ред. – до днес вече са над 1,8 млн. ду??и), защото отдавна делът на хората, ползващи интернет, е над 50%. Мрежата вече е навлязла в живота на хората така, както бе??е при социализма дома??ният телефон. България преди 10 ноември 1989 г. бе държавата с най-много телефони на глава от населението. Сега пак сме горе-долу в същото положение. При това става дума за високоскоростен интернет, който позволява на хората да си свър??ат работата веднага. Трябва да поздравим НС??, защото направи система, която работи добре.

– Държавата ще спести пари от интернет преброяването. Може ли успе??ният експеримент да бъде приложен и за други инициативи?

– Абсолютно! Най-естественото нещо, което идва на ум, е гласуването. Даже тази година ще има две гласувания. Спокойно може да се даде възможност на българите, притежаващи електронен подпис, да гласуват по интернет.

– Те май не са много…

– Напротив, много са! Мисля, че досега са дадени около половин милион подписа. Това означава, че също и оттук могат да се спестят много пари. Първо – от отпечатването на хартия, второ – от вкарването на данни в компютрите. Ако се замислим, че първите опити за електронно управление датират от 2001-2002 г., значи вече 10 г. се борим. Единствените, които бяха направили работеща система, бяха данъчните. От много време вече може по електронен път да се подават декларации и да се платят налозите. Това, което е интересно, е, че хората проявяват масово желание да изпълнят задълженията си по преброяването през интернет. В края на краищата то не им носи нищо. ??нтервюто може да се направи и с анкетьор.

– Може би и скандалът със СРС-тата помогна!

– Аз не правя връзка с тези неща. Записването на интернет комуникациите се прави от доста време насам и е хубаво хората да знаят, че каквото и да правят в интернет, то все някъде запис се пази. Трябва да внимават какво пи??ат, за да си нямат проблеми. Казвам го с голяма тъга, защото през 2011 г. в България никой не би трябвало да има проблеми с изказано от него мнение. Но вие виждате, че не е така. Скандалът със СРС-тата, “МВР митници” точно това показва – хората си имат сериозни проблеми заради това, което казват.

– Разпечатки от интернет разговори не са се появили.

– Колкото е лесно да се следят разговорите, още по-лесно е да се следят интернет комуникациите. Това бе??е законово уредено миналата година и има??е много спорове. ?? аз, и много други хора се опитвахме да обясним на депутатите, че не може да се иска замяна на свободата с някаква илюзия, че ще ни осигурят сигурност. Скандалът със СРС-тата показва, че е точно обратното. Първо – с информацията се злоупотребява, и второ – нито държавата, нито Ваньо Танов, нито премиерът и другите подслу??ани са станали по-сигурни в това, което правят.

– Казвате, че интернет се подслу??ва още по-лесно – как това кореспондира с идеята за избори по електронен път? Тук вероятно би имало много по-сериозен интерес да се манипулират данните, отколкото при преброяването!

– Това е спор, който се води много отдавна. ??ма хора, които смятат, че не може и не бива да се гласува през интернет точно заради манипулации. Аз имам няколко аргумента в обратната посока. Първият е, че една друга малка страна – Естония, вече години наред гласува по интернет. Вторият е, че една система, изградена от някоя сериозна световна фирма, ще си заложи авторитета да направи сигурна платформа. С какво тя ще е по-проблемна от една избирателна комисия, в която участват представители на 2-3 политически сили, които могат да се разберат спокойно, след като свър??и гласуването, какви бюлетини да сложат в урната. За мен гаранцията, която би дала компания като IBM, “Хюлет Пакард” или “Майкрософт”, ми се вижда много по-добра от някаква комисия, особено в отдалечените населени места, където изобщо не е ясно какви са хората. Може да са близки, роднини, да се познават. Много са начините за манипулация и сега. ??ма и нещо друго – някои казват: ето, някой може да дойде, да ти даде 20 лева и да те види как гласува?? в интернет за правилната партия. В Естония този въпрос е уреден по интересен начин. Човек може да гласува няколко пъти, колкото пъти си иска.

– Как така?

– ??нтернет гласуването е преди стандартния вот. В деня на изборите се гласува само на хартия. Седмица преди това обаче може?? да гласува?? по интернет. Днес гласува?? за една партия, утре се разочарова?? – гласува?? за друга, преди??ния ти вот отпада. Когато дойде денят на изборите, може?? да пусне?? хартиена бюлетина за съвсем различна партия. В такъв случай електронният глас няма да се брои. Това е достатъчна гаранция за волеизявлението на избирателя. В момента няма такава свобода. Сега отива?? в тъмната стаичка, пуска?? бюлетина и край. Няма поправителен!

– ??нтересът към интернет май се засили покрай социалните мрежи. Така ли е?

– Социалните мрежи са добавка. Просто вече много хора ползват интернет. Това е най-важното обяснение за успеха на преброяването. Социалните мрежи наистина направиха интернет привлекателен за много хора, но те не са движещата му сила.

– Питам за социалните мрежи, защото те вече организират масите. Протестите в Тунис и Египет започнаха във фейсбук и туитър. Сега има призиви това да се случи и в Сирия. Социалните мрежи вече променят дневния ред на обществото!

– Това са примери за страни, в които има общество, което може да се организира. Аз имах предвид България. У нас може да се организира кауза, която свър??ва с кликването на бутона на ми??ката. В арабските страни има сериозни общества със сериозни проблеми и социалните мрежи са координиращо звено. Тоест с помощта на туитър, SMS-те и фейсбук хората успяват да предприемат реални мерки, за да си променят живота. Това, което се случи в Египет, е много показателно. Отдавна се водят спорове за това дали интернет може и трябва ли да бъде контролиран от правителствата, или може да продължи да съществува както досега, когато частният сектор определя правилата за работа в интернет. Видяхте какво се случи в Египет. Единственият, който е в състояние да спре интернета за цялата страна, е правителството. Това е голямата опасност. Може да се случи във всяка друга държава. Това е огромното предизвикателство – да не може нито едно правителство да спре комуникацията по интернет по какъвто и да е повод.

– Как ще стане това?

– Наскоро има??е и друг случай, който мина незабелязано. В Русия прокуратурата на Волгоградска област е поискала спирането на един сайт въз основа на чл. 34, ал. 2 от устава на Международния съюз по далекосъобщения. Там пи??е, че всяка страна има право да спре всяка частна комуникация, ако е застра??ена националната сигурност. Тоест още преди много години, когато се е създавал уставът, когато интернет не е съществувал, са взети мерки за контрол. Тогава идеята е била да се прави с телефоните, но сега същият текст се използва и за глобалната мрежа. Това е голямата опасност.

– ?? все пак социалните мрежи могат да организират революции.

– Всичко зависи от критичната маса. Ако има достатъчно хора, обединени в социална мрежа, това може да се случи.

– Докъде трябва да стига контролът?

– България е страната с най-либералния режим в областта на интернет, включително и в ЕС. Това е нещо, за което допринасят вече четири поредни правителства. Ако днес се случи нещо подобно и правителството ре??и, че трябва да спре интернета, това трудно може да се случи по простата причина, че има десетки интернет доставчици, които ползват собствени международни канали. Едно време бе??е само БТК и всички минаваха оттам -вече не е така. Така че на нас няма как да ни спрат интернета. Всъщност няма и защо да се случва. Каузите ни във фейсбук не водят до нищо. 40 000 се бяха събрали в групата ни срещу подслу??ването в интернет. После на протеста пред Народното събрание дойдоха 100 ду??и.

– Същото сега се случи и с протеста срещу мобилните оператори – дойдоха един файтон хора!

– Точно така. В арабския свят, когато хората са недоволни, излизат на площада. В България не става. Ние сме инертни и влиянието на социалните мрежи у нас не е голямо. Ние всъщност революция нямаме. Единственият опит е Априлското въстание и е неуспе??ен, защото няма критична маса, а апостолите на свободата идват отвън. Всичките са емигранти в Букурещ. След това все някой ни освобождава. Ние нямаме чувството, че народът, че масата може да промени нещо.