Защо не сме като "на Запад"

моя статия в дне??ния “Сега“, която написах по тяхна молба във връзка с културния ??ок, който преживява всеки, гледащ България отдалече.

“Огромен е културният ??ок, който обхваща гостите на България, вкл. и такива като мен, които тук са си у дома, но все пак живеят в чужбина. Ще кажете: “Е, хайде, хайде, какво толкова?”
Вижте сами – Още при кацането на летище “София” ви посрещат стрелки нагоре (демек “направо”), които водят към изхода. Дотук – нищо особено, така е навсякъде по света. Освен на последната стрелка, която продължава да сочи нагоре, но всъщност човек трябва да вземе ескалатора или стълбите… надолу, защото там е изходът. Ако продължи по инерция напред, а не се досети, че противно на логиката трябва да слиза, ще стигне до паспортната проверка за напускащите България пътници и знак, че минаването оттам е забранено.
Тъкмо човек се успокои след това странно посрещане и вижда във вестниците дискусия за приватизацията на БТК. А че тя не бе??е ли отдавна? Оказва се, че макар и отдавна, тази сделка все още привлича погледите, може би защото Ники Василев е изпаднал в редовната си амнезия и с писма до вестниците се опитва да промени историята, като обяснява, че това била сделка-слънце. Само “забравя”, че е слънце само за юпитата. Вижте няколко факти, които говорят сами за себе си: БТК бе продадена на най-ниска цена, с пари, взети на кредит от самата БТК. Новият собственик не инвестира нито един лев в компанията, която праве??е инвестициите за своя сметка. Т.нар. златна акция не защитава интересите на държавата в достатъчна степен. Държавата няма способ да си прибере дължимата разлика между цената, на която тя е подарила БТК, и цената, на която “Вива венчърс” е продадена на AIG. Прокуратурата все не може да открие виновните за трагичната приватизация и ще е така, докато изтече давността. Т.е. отвсякъде се вижда ясно, че гражданите са потърпев??и от тази сделка.

Гражданите са, но Ники Василев очевидно не е,

щом пи??е толкова яростно в нейна защита.
?? понеже сме на вълна телекомуникации, всички напоследък говорят за “подслу??ванията на депутатите”. Е, малцина знаят, че разпечатки от разговорите не са подслу??ване, но нали народът знае какво е подслу??ване, политиците използват тази дума, за да звучат по-пла??ещо. Също така се използват и други забравени думи от времето на социализма: политическа полиция, държавна сигурност. ?? на никой не му прави впечатление, че тази дискусия е измислена. От нея не зависи пови??аването на брутния вътре??ен продукт, нито пък увеличаването на трудоспособността на българина. От нея на хората няма да им стане по-добре. Но явно има достатъчно интереси, за да движат една такава дискусия, колкото и ненужна да е тя.
Депутатите и изобщо политиците трябва да знаят, че като публични лица, те се ползват не с повече, а с по-малко права от обикновените граждани. Например те не могат да протестират затова, че ги снимат, а както е известно от ре??ението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург дори думата “идиот”, отправена към политик не е обидна, ако е заслужена. Щом си станал политик, трябва да очаква??, че ще те снимат, филмират, записват, а не да мисли??, че само ще чува?? възгласи колко си велик. Със самия факт на влизане в обществения живот

политикът се ли??ава от някои свои права

– такъв е животът, когато си се отдал на служба в полза на обществото. Тази служба има права и задължения. Опитите на някои политици да изкръ??кат от задълженията и да се възползват само от правата следва да бъдат публично заклеймявани – чрез медиите, по интернет форумите и т.н. Забележете един тънък момент: става дума за самите политици, а не за техните семейства. Политиците трябва да бъдат видими като на длан – даже се учудвам, че сами не са се сетили да си публикуват разпечатките от телефонните разговори, за да се знае кога говорят по телефона, с кого, за колко време. Също и да имат регистър на електронната поща, когато тя се отнася до работата им като депутати, министри, кметове…
?? накрая пак за производството, този път свързано с цената на газа. Българските индустриалци се оплакват, че цената щяла да расте. Не можело така. Производството им щяло да е неконкурентоспособно. Профсъюзите пригласят на тази песен с фал??ив глас. Защо е фал??ив ли? Защото ако производството у нас разчита на ниска цена на енергийните източници (газ, петрол, въглища), по-добре е да бъде закрито. Енергията няма да поевтинява, а начините да реализира?? печалба са като инвестира?? в екологични производства, както и в такива, които използват по-малко енергия. Като обучи?? персонала си, така че един човек да произвежда повече и по-качествена продукция. Като стимулира?? хората си, така че да имат интерес да работят нон-стоп, без паузи за кафе, цигара, лаф моабет. Така, както се работи на Запад.”