На 9-и август, станах свидетел на едно голямо чудо за нашата малка държава.
Снимка от българска сергия. Източник: DW (2012 г.)
Предния ден в Министерството на туризма е получено електронно съобщение от възмутен чуждестранен гражданин (писмото е на английски), който съобщава, че докато се разхождал из Созопол, видял доста сергии/будки, предлагащи исторически фотографии, в една от които клиентите можели да си изберат и да се снимат с нацистка SS-униформа. Към имейла са прикачени и снимки, показващи какво се предлага на посетителите.
Какво мислите прави Министерството на туризма в лицето на зам.-министър Ирена Георгиева? Ами точно това – чудото: ден по-късно препраща писмото до правилните институции: националния координатор за борба с антисемитизма Георг Георгиев (съвпадение на фамилните имена) в МВнР, с копие до комисар Звезделин Колев в МВР.
Резултатът от тази преписка е всъщност голямото чудо, с което започнах настоящата статия: униформите са иззети, будката е затворена, а прокуратурата в Бургас е сезирана за по-нататъшни действия.
Защо е голямо чудото ли? Защото държавата се самосезира по въпроса, а не чака да я подканяме да си свърши работата. Защото всъщност всяка година възмутени хора пишат писма, че дори и статии по темата, но държавата сякаш нехае(ше)?
И е голямо, защото за пръв път, откакто бе анонсиран новият главен прокурор, ни дава възможност да видим дали прокуратурата ще се раздвижи или – по стар обичай – ще реши, че това е “дребно хулиганство”, а тя е прекалено заета, за да се занимава с такива деяния. Това е практика на бургаската районна прокуратура, която по-рано тази година получи специални инструкции от апелативната по темата.
Че е чудо е ясно и от това, че преди месец въпреки медиите, прокуратурата не направи нищо по сходен случай.
През 2012 г. германски издания споделиха със своите читатели наблюденията си от българската действителност:
“Да вземем например фюрера. Хитлер се продава в България така, както се продават плодовете и зеленчуците – на сергии по тротоарите. От фюрера се правят даже пари. Книгата му “Моята борба” е в задължителната програма на всеки уважаващ себе си бит-пазар. В антикварните магазини на Созопол и Пловдив пък се предлагат бюстове на фюрера. Те правят компания на бюстовете на един друг вожд – другаря Ленин.”
Дано 2019 г. да бележи началото на края на пропагандирането на нацистките символи и вождове.
Другарят Марковски пропадандатор на либерализма и педализма настоява за ограничаване свободата на словото.
Анонимният коментатор по-горе вероятно се страхува да се подпише, но въпреки това е достатъчно смел, за да ме обяви за “другар” и да твърди, че популяризирането на нацизма е свобода на словото.
Госпожо или господине, ако искате да си общувате с други хора, не се притеснявайте да се подписвате. Вярно – използваните от Вас думи са достатъчни, за да изчезне каквото и да е намерение у всеки нормален човек да иска да си общува с Вас, но поне останалите читатели тук ще са наясно кой сте.