Визитата на Папа Франциск в България, за която писах и аз, бе посрещната “на нож” не само от Българската православна църква и бившите агенти на ДС, които я управляват. Срещу нея се обявиха и други хора, кой свързан с бившите, кой – с настоящите спецслужби. Но срещу това знаково и положително за страната посещение се надигнаха и “истинските”, “православни” “патриоти”. Попаднах на коментар и на бившия депутат от НДСВ Борислав Цеков. Във Фейсбук той е публикувал статус, в който пише, наред със снимката на Папа Франциск (публикувана вляво):
“Преди няколко седмици, в навечерието на посещението си в София, папа Франциск беше на визита в Южен Судан. Там, в присъщия си маниер, целуна краката на местните първенци. У нас не целуна ничии крака. Може би, защото става дума за някакви си българи, при това бели и европеидни, и даже – о, ужас! – масово не са си сменили пола. Изостанали балкански субекти. Виж, Судан заслужава цялото уважение на римския прелат.”
Не бях видял този статус на г-н Цеков (когото на практика не познавам; виждал съм го един-два пъти само), защото не следя какво пише в социалната мрежа, но го публикуваха под мой коментар във Фейсбук, в който пуснах статия от македонска медия за визитата на Папата в България и реакцията на БПЦ, но и на Македонската православна църква към него.
Още като видях препратката към статуса на г-н Цеков на стената ми, коментирах:
“Простащината и некомпетентността на този текст бият на очи като въшка на чело. Не знам защо го пускате, освен да допълня статията си за българските политици… [ ] Борислав Цеков много се е втренчил в действията на Папата, но кой знае защо не казва нищо за БПЦ-поповете: мият ли крака, целуват ли ги, снимат ли се с хората, обнадеждават ли ги или напротив – насъскват ги срещу ближния, плашат ги с със Сатаната и Ада, назидават ги, че умират, защото ходят на концерти на Мадона и т.н., и др.п .
Сигурно е случайно, че се е хванал за тази снимка, но никак не е случайно, че я тълкува тъкмо по този начин. Който, впрочем, говори много повече за самия Борислав Цеков, отколкото за Папата. (Това, че се обръща към него свойски и с малко “п” е подробност.)”
След това си направих труда да потърся в Интернет за какво става дума на тази снимка и установих, че случката няма нищо общо с интерпретацията на г-н Цеков (нещо очаквано, разбира се!):
Папата не е бил в Южен Судан, а е извършил един жест, който е крайно неприсъщ за неговия сан – целунал е краката на южносуданския президент Салва Киир и неговия бивш вице-президент Риек Машар, враждата между които е в основата на гражданската война в Южен Судан – конфликт, който трае вече години – от декември 2013 г. и в който са загинали около 380,000 човека!
Следователно текстът на г-н Цеков съдържа най-малко следните елементи:
– една лъжа (Папата не е бил в Южен Судан, срещата е във Ватикана);
– още една лъжа (Целуването на крака не е “присъщ маниер” за Папата);
– подвеждаща информация (Целува краката не просто на “местните първенци”);
– заблуждаваща информация (свързва желанието на Папата за мир в гражданска война, довела до 380,000 загинали с цвета на кожата на българите и др.п.);
– невежество (нарича главата на църквата “прелат” – термин, който се отнася до кардиналите, архиепископите, епископите и др. лица, заемащи високи длъжности в Римокатолическата църква).
Всеки би могъл да установи тези факти, както всеки може да се поинтересува какви още ги говори г-н Цеков по темата за посещението на Папата. Ето снимка от компютърния екран, която също говори много за господина:
Г-н Цеков не прави разлика между публична молитва и литургия, но това е по-малкият проблем. По-големият е, че той – уж защитникът на “истинските”, “източноправославните” християнски ценности, използва език, какъвто не се използва от смирените вярващи. Г-н Цеков влиза в ролята на съдник, който не само определя кой какъв е, но и разсъждава от висотата на човек, който явно “стъпва в православен храм не само по Великден и Рождество”. Интересно би било да се разбере в кой именно храм влиза г-н Цеков и какви проповеди чува, за да си създаде такова гневно мнение към ближните. И как този негов гняв, невъзпитан и грубиянски език, се отнасят към източноправославната вяра, която по принцип не е агресивна.
По-нататък г-н Цеков пуска на стената си препратка към изказването на пловдивския митрополит Николай по адрес на Папата, като изрично – и безкритично – цитира думите му: “Посещението на римския папа е политически акт, целта е да се обединят всички църкви около Рим и когато дойде Антихриста, папата да го посрещне.” В коментар на стената си, под друга препратка към думите на дядо Николай, когато някой отбелязва, че самият Николай носи скъпи часовници, Борислав Цеков пише: “Ами защо да няма да “Ролекс”? Да ходи като клошар и да носи “Польот” ли? Да не би да е ощетил държавата или миряните?! Подарен му е! Откога е забранено да се дарява на архиереи?! И откъде накъде някой ще му държи сметка какъв часовник носи? Аман от завист и сиромахомилство.“
Ето някои коментари от Фейсбук, които ще Ви дадат идея за реакцията на подобни приказки:
Пламен Минчев Хората харесват папата не защото е ляв, а защото се държи естествено и човешки, защото не ламти за ролекси и луксозни лимузини, не се къпе в разкош, не мисли само за църковни имоти, защото не е долно комуняшко ченге и слуга на Кремъл! Поради същите причини той не е приятен на червените запъртъци, чиито кумири са доносниците на ДС и сътрудниците на КГБ начело с Гундяев, Червени запъртъци, които осмърдяват тези дни форуми и социални мрежи. Вонята на червена мърша е нетърпима, така че е крайно време тези нечистоплътни същества, да се прибират в клоаките, от които са изпълзели!
Vesselina Sedlarska Изборът никога не е бил по-лесен и по-ясен – митрополит Николай или папа Франциск. Не религиозния, за човешкия избор става дума. Има такива дни, в които някаква завеса се разкъсва и всичко се вижда оголено до нерв. Така чувствам днешния ден. (Веселина Седларска написа и статията “Човекът е мярката“)
Maria Kassimova-Moisset Не съм изненадана, че БПЦ не участва в общата молитва. Тя е органична в това си нежелание – нея не я интересува има ли мир, няма ли, папа ли е дошъл някакъв, не е ли, от другите религиозни общности присъединили ли са се до един, не са ли… Нея я интересува да е колкото е възможно по-далеч от хората, по-далеч от 21 век, по-далеч от политическата ситуация в света. Нейните параметри се измерват не в духовни постижения и нравствени категории, а в ролекси, скъпи коли и кьор софри. Тя рипа за аборт, защото вярва, че може да контролира една глава, особено пък, когато е женска. И когато става дума за народ, за общност, за човечество, интересът й рязко изчезва. БПЦ е заета да заклеймява, но не и да гради. Да забранява, но не и да разбира. Онези, които трябва да проповядват любов, отдавна проповядват омраза. Друго не могат. (Още по темата от нея – тук.)
Nedret Recep Най-нахалното от всички нахалства е да вземаш пари за кръщене. Едни хора съвсем по своя воля си довеждат детето в църква при отец да приеме още един член на общността и той иска пари за това. Всяка друга религия би се радвала на всеки нов доброволно регистриран. Папата дали взе пари, олио и и кърпи за първото причастие на 200 деца в Раковски? В другите религии има мисионери, които убеждават хората в принципите и разказват за религията, да ги привлекат, а тези вземат пари. (За протокола: агностик съм).
Албена Домузова И на мен ми се въртят такива мисли от снощи…Ами, за мен е недостойно и грозно. Това беше молитва за мир. На сцената до папата бяха ръководители на мюсюлманското вероизповедание, на арменската църква, на евангелската-протестантска общност, на евреи, католици. Господата от Светия Синод не можаха да надскочат егото си, своето ” величие” и високомерие.Не може това да е Богоугодно. Не може. Но посланието е изпратено и без тях.
Елена Георгиева Някъде из фейса нарекоха един отец Ролексий. май няма какво повече да се добави…
Dafina Rashkova Не приемам изказването на митрополит Николай. Капсулирани в нашето вероизповедание, но разделени помежду си, никак не сме на нивото на другите духовни лица, които бяха заедно под дъжда, в името на човеците. Нашият духовен клир отново се разграничи от миряните си, от една страна, а от друга, противопостави друга част на разумността и човешкото единство.
Адв. Красимир Недев Нямам право да съдя. Но никой не може да ми забрани да се срамувам. А човек се срамува от неща, с които свързва живота си…
Magdalena Eskenazi Почуствах някакъв срам от реакцията на Българския синод! Може би защото през целия си живот съм търсила приликите, които ни събират нас, хората и избягвам разликите за да не ги задълбочавам. Но кандидатът за патриарх с ролекса е на път да убие православието. И всички онези млади отци, които се появяват в публичното пространство само когато искат да анатемосат някого, да заклеймят абортите или да обявят баба Ванга близка до дявола и порицаят отец Иван… А върхът бе днешният призив да не се посещава еретичната молитва… В православието ме въведоха моите баби и си оставам такава въпреки поведението на днешните отци, защото се оказаха по-обременени с човешките слабости повече от светските хора. Така виждам аз днешния ден!
Петранка Евтимова В началото бях възмутена от отказа на Синода БПЦ да участва в общата молитва на вероизповеданията за мир на Земята. Сега, когато всичко приключи, чувствам спокойствие, смирение и дълбоко облекчение, че ДС/КГБ -ченгета в раса не опошлиха и не оскверниха с присъствието си искрената молитва на искрено вярващи в Бог хора.
Antoaneta Puncheva Добре е, че някои от българските свещеници изобщо не пречат на вярващите… Те просто не ги свързват с вярата си.
А Михаил Иванов сподели един спомен:
Ще си позволя да разкажа един спомен. През януари 1992 г. при мене като президентски съветник по религиозните въпроси дойде бившият депутат от социалдемократите във Великото народно събрание Богдан Атанасов. Предложи ми – дай да инициираме молебен на всички религии за децата в Босна – там се вихреше жестока война. Междувременно, доколкото си спомням, такъв молебен вече се беше състоял с участието на католици и мюсюлмани в самата Босна. Веднага се съгласих. Всички приеха без никакви убеждавания – и католици, и мюсюлмани, и протестанти, и евреи. Остана само БПЦ. Отидохме с Богдан в Софийската митрополия, където беше тогава Синода, защото алтернативните бяха окупирали синодалната палата. Бяхме си уговорили среща с главния секретар епископ Неофит (днес патриарх Неофит).Той ни посрещна, както обикновено, с лъчезарен поглед: “О, колко хубаво, че сте дошли. Днес дядо Максим има имен ден. Искате ли да го посетите?” (Беше 21 януари) Качихме се с дядо Неофит един етаж по-нагоре. Патриахът ни посрещна в една малка зала. Поднесоха ни страхотна троянска сливова в малки кристални чаши. Седнахме с Богдан от двете му страни, Неофит срещу нас и, след като го поздравихме с именния ден, аз започнах: “Така и така, дядо Максим, за децата в Босна. Всички да се помолим.” “То добре – ми отговаря той – ама ние не можем заедно да служим с другите.” “Не, дядо Максим, няма да служите заедно -. мюсюлманите в петък в джамията, евреите в събота в синагогата, а православните, католиците и протестантите всеки при себе си в неделя.” “То добре – каза патриархът накрая – ама какво ще каже Синода. Ние в други ден ще се събираме. Ще го помислим. Вие се обадете да кажем какво се е решило.” След два дни се обадих на Неофит по телефона. Хъката, мъката, няма да стане.
И добре, че днес Русенският митрополит Наум публикува един свой текст във Фейсбук, та да изчисти малко образа на българския висш духовник:
С КАКВО НИ ЗАСТРАШИ ПАПА ФРАНЦИСК?
Посещението на Негово Светейшество папа Франциск в България стана повод за всевъзможни полемики, но отприщи и безброй хули и обвинения, както към него, така и към Българската православна църква.
И защо е всичко това?
Ние, членовете на Св. Синод, го посрещнахме като наш брат в Господа, поздравихме се с Христос Воскресе и му пожелахме приятен престой в нашата страна.
Знаем, че неговото посещение в родината ни, в никакъв случай нямаше за цел да направи българите католици, както не бе необходимо и някои сънародници, определящи се за „строго ортодоксални”, да стоварват въху плещите на Римския епископ всякакви обвинения за „световна конспирация” и „виртуална демонизация”.
Решението на Св. Синод да го посрещне „протоколно” беше взето с мнозинство, въпреки различните мнения на един или друг митрополит, така че всички бяхме длъжни да се съобразим с това, независимо от своите лични разбирания.
Добре е всички да осъзнаем, че е нужно да бъдем по-добри един към друг, да обичаме ближните си и да се радваме на добронамереността към нас, което всъщност беше и посланието на Франциск. Защото Бог е любов!
Нека най-после черногледието, омразата и завистта, присъщи за мнозина хора, бъдат оставени настрана.
В Родината ни папа Франциск се помоли за мир и разбирателство между човеците, за това се молим и всички ние по време на св. литургия. А онези които сеят ветрове, ще пожънат бури, както е казано премъдро!
И още: от България папа Франциск отива в Северна Македония, но замислихме ли се трезво върху думите които той каза за делото на св. братя Кирил и Методий и отъждествяването им с българщината? За значението на многовековната българска култура и история? Изглежда Римският папа ще се окаже по-голям патриот от някои българи, готови да продадат историята, църквата и миналото си, заради болни амбиции и бъдещи „позиции”!
Пожелаваме на папа Франциск да е жив и здрав, защото е добър човек, а на българите да са по-добри и разумни, защото от това имат нужда.
Христос воскресе!
Zenon Sarkisian пък написа:
✍️Въпреки дъжда. Мога да кажа “We are the world”.
В молитвата за мир. За хората с добра воля.
От дясно на папата беше Епископ Татев Агопян – Официален наместник на Негово светейшество Карекин II на Арменската апостолическа православна църква в България и в Румъния. Той се помоли за мир на арменски с молитвата характерна за православната църква.
Папата е направил накрая обиколка на синагогата, арменската апостолическа православна църква, католическата енория и джамията. В рамките на 1 км. Оставам на вас да разчетете този знак.
Да, заваля и дъжд. На някой от висините му стана вероятно тъжно за нещо.
Или пък Всички бяхме докоснати с благослов и поръсени за здраве и успех с висше, с чистотата на дъжда.
Или пък „за щастието и светлината не съществуват преки пътеки.” Дайте вашия принос, малко се напрегнете.
На една от снимките показвам и един небесен посрещач в черно на папата, на жълтите павета. Показа ни, че прегражденията си ги правим ние хората.
Във всички ни има “проблясъка на светлината”.
Да общуваме чрез този общ проблясък във всички нас.
А не чрез мрака в нас.
“Нека да се срещаме в това, което ни обединява и да се уважаваме в това което се различаваме.” Каза папа Франциск.
Човек харесва един човек, когато с него се държат мило, съпричастно, земно, близко. Когато му говорят разбираемо. Когато уважават различията му и когато го гледат в очите и му се усмихват, когато влизат в храмовете му с уважение и призовават за мостове, а не за стени. Защото, който гради стени умира в затвор.
Ние всички можем да направим деня си по-светъл!
И няма дъжд навън, има дъжд вътре в нас.
Интересен исторически ден. Животът е най-добрият режисьор. До обяд гледахме парад на оръжия за смърт, а следобед всемирно ни призоваха да се превърнем в инструмент на мира. “Господи, направи от мен инструмент на твоя мир.” Все едно до обяд някой ни казваше – мирът е липсата на война, а следобед – мирът не е липсата на война, а позитивно благо, което се крепи на справедливостта, солидарността и християнската добродетел любовта.
В целия свят днес отекна Pacem in Terris. Мир на Земята.
Машината за фалшиви новини не спря по време на цялото посещение на Папата (макар че започна преди това, а и кой знае дали и кога ще свърши…), но също така се видя, че има достатъчно (и сред тях – и доста известни!) хора, които не се поколебаха да напишат истината и да се изправят срещу догматичните старци от Светия Синод, както и срещу техните последователи от политическата сцена.
Независимо от реакциите на черногледците (по дядо Наум), видя се, че българският народ не обръща внимание на опитите за очерняне на Папата, а напротив – търси в него образа на духовния водач такъв, какъвто трябва да бъде, а не такъв, какъвто се крие зад затъмнените стъкла на черните лимузини, в които се развозват митрополитите български. Народът не се хваща на евтините и човеконенавистните призиви на отделни хейтъри, защото разбира, че Папа Франциск е тъкмо онова, което някои от висшите духовници в източното православие не са: той е скромен, общува си с хората, показва истинска загриженост за онеправданите, не парадира със сана си и, може би най-важното: не насажда омраза и не обяснява на вярващите, че живеят неправилно.
И накрая:
Ако някой се чуди защо толкова много хора реагираме на една всъщност нормална визита, която не би трябвало да е повод на толкова много коментари, то една от причините е тъкмо заради реакцията на най-реакционните части на обществото ни, която се опитва да насажда религиозна и верска омраза сред българите.
Не може и не бива да живеем по този начин — непрекъснато да натякваме колко сме (сегашно време) толерантни, защото сме (минало време) били спасили “нашите евреи”, но едновременно с това да демонстрираме липса на разбиране, на толерантност, на приемане на различното за нормално (Господ е създал всички свои деца, а не само някои!).
Не можем да виждаме как се правят опити обществото ни да бъде вкарвано със сила и пропаганда в догмите на Средновековието.
Днес е XXI, а не ХI в. Годината е 2019-а, а не 1054-а.
Това, че нещо е било нормално тогава, не го прави нормално сега.
Днешната БПЦ трябва да се стреми да бъде последовател на доброто от миналото, а не на злото. Да обединява, а не да разделя. Да насърчава положителните дела и думи, а не да дава път на негативните… Да закриля слабите и да се грижи да няма бедни – включително и духом.
Дали това ще стане, зависи от всеки един от нас.