Адвокат на бившия легионер Дянко Марков* губи дело, иска дискусия, щял да си покани приятел…

Адвокатът на бившия легионера Дянко Марков* иска публична дискусия с моя милост, щял да си покани приятел-евреин? Т.е. иска явно някакъв вид реванш, трети мач – извън правилата? Но защо ли? Защото…

… Защото преди няколко дни, след четири години съдебен тормоз срещу журналистката и правозащитничка Юлиана Методиева, приключи съдебната сага (за която и аз съм писал), в която бившият депутат и бивш легионер Дянко Марков я съдеше за клевета и обида.

Юлиана Методиева беше оправдана от всички възможни съдебни инстанции! 

Във връзка с края на делото и влизането в сила на оправдателната присъда, сайтът “Барикада” публикува статия под заглавие

Съдът: Да наречеш Дянко Марков антисемит не е престъпление

 

На публичната ми стена във Фейсбук аз пуснах и друга статия, от сайта “Маргиналия”, с по-неутрално заглавие “Софийски градски съд окончателно отхвърли жалбата на Дянко Марков, 4 годишната сага приключи“.

Пуснах я със следния мой коментар:

НАЙ-ДОБРАТА НОВИНА НА ГОДИНАТА!
Бившият депутат и бивш легионер Дянко Марков, който бе завел дело за клевета и обида срещу журналистката Yuliana Metodieva от Marginalia, си получи заслуженото: не просто отхвърляне на иска и оправдаване на Юлиана Методиева, но и много повече!
Вече е ясно, че когато някое обществено лице публично заяви, че евреите от Тракия и Македония са “враждебно население” и че депортацията им е била извършена по “сравнително човешки начин”, то няма как тези изказвания да не бъдат възприемани като антисемитски.
Ясно е, че свободата на словото не може да бъде уплашена със съдебни дела и закани.
Ясно е, че подкрепящите Дянко Марков вече не могат да твърдят, че не са знаели какво е говорил и какви идеи е подкрепял. Във връзка с това да видим каква ще е реакцията на евродепутата Andrey Kovatchev(Andrey Kovatchev), който преди време беше поканил Дянко Марков в Европарламента, за да обясни колко били добри антикомунистите, но без да спомене нито дума за това колко са били лоши според него, антикомуниста, депортираните наши сънародници – евреи от Тракия, Македония и Пиротско.

Ако се питате защо говоря в началото за адвоката на Дянко Марков, сами го открийте в копирания от публичната ми страница текст (добавил съм няколко илюстрации, за да изглежда по-подреден този разговор).

Във Фейсбук хора започнаха да споделят и коментират под статуса ми, например:

Виолета Димитрова Вили Поздравления за всички, които вярваха в справедливия изход на това срамно дело! Много ми е любопитно кои медии ще ни информират за това и как ще го коментират!

Robert Djerassi Поздравления за Юлиана и всички, които я подкрепиха в тази епична битка за истината! Най-после един публичен шамар за всички захласващи се по лъжепатриотите и отричащи холокоста.

София Коен пусна емоджи с ръкопляскащи ръце. 

Четвъртото съобщение бе от някой си Станислав Станев:

Stanislav Stanev Г-н Марковски, съдът казва, че “Макар от обективна страна да се доказа извършването на инкриминираното деяние от подсъдимата, правилно контролираният съдебен състав е достигнал до заключение, че деянието не е осъществено от субективна страна.”
Т.ее съдът приема, че има престъпление, ама я оправдава, защото тя не съзнавала какво върши.

На което аз отговорих:
Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Stanev, разбирам Ви – Вие сте фен на Дянко Марков (вижте прикачената по-долу картинка, която свалих от стената Ви), но както сте цитирал избирателно на стената си, така цитирате избирателно и по-горе.

 

Виждате ли, думите му за “нулата” е всъщност не за да се каже истината за българските евреи (тогава щеше да фигурира и числото 11 343), а за защита на пронацисткото управление на цар Борис III.
Думите на г-н Марков за “враждебното население” са по адрес на депортираните наши сънародници. От неговите изказвания пред НС и в годините след това, става ясно, че г-н Марков има ясна позиция: депортираните са правилно депортирани (човекът търси защитни аргументи чак в САЩ), а царят и пронацисткото му управление са невинни (“нула”).
Както знаем от историята обаче, няма съюзник на нацистите, който да е невинен (вкл. и болшевиките на Сталин – нарочно ги споменавам, защото мнозина не знаят истината за отношенията между СССР и Германия от 1939 до 1941 г.).

Но запитал ли сте се защо Дянко Марков (и, по всяка вероятност някакви негови съветници?) се захванаха с думите на Юлиана Методиева от 2015 г., а не с тези на Александър Симов от 2014-а?

Ето какво пише Александър Симов:
“Дянко Марков не само не е добър човек, той е един класически фашист, оцелял в новата епоха и пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото. Марков е легионер, антисемит и превъзнасянето му като борец срещу комунизма е опит за абсолютна реабилитация на фашисткия терор.”

Ако толкова е бил засегнат от една дума в едно изречение, как не се засегна от другите? Не, не отговаряйте – това е личен въпрос, само г-н Марков може да отговори на него. Но, ако случайно го познавате, може да го попитате и да отговорите с какво една дума от г-жа Методиева е по-силна от десетина от журналист с много по-голяма трибуна от сайта “Маргиналия”.

Помислете върху неговите собствени думи:
„Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано.“

Какво да помислите ли? Например защо в четири изречения има толкова много лъжи?
1. Депортацията на мирно население Е не само военно престъпление, но и престъпление срещу човечеството.
2. Има разлика между “враждебно” и “вражеско”, но няма доказателства нашите сънародници-евреи да са били нито едно от двете. Дори и да бяха, обаче, те пак си остават мирно население, виж т. 1.
3. САЩ не са депортирали никого, а са ги интернирали. Дянкомарковци вероятно си мислят, че интернирането на останалите български евреи из цяла България е ОК, щом оправдават депортацията…?
4. В САЩ приеха специален закон, подписан от Рейгън, за да обезщетят тези несправедливо и престъпно интернирани хора.
5. Намесването на българския народ е хитро, но нагло, защото решението за депортацията е на българските пронацистки власти, а не на някакво митично “германско командване”. Това “германско командване” не е командвало окупираните (или “обединени”, според патрЕотите) земи, те са под юрисдикцията на царство България.

Така че, не се опитвайте да тълкувате присъдата въз основа на едно изречение, прочетете я цялата, заедно с мотивите. Не знам дали сте запознат с тях, но аз ги прочетох и няма подобно тълкуване на Вашето.

Друг коментар на думите на г-н Станев бе този:

Виолета Димитрова Вили “Т.ее съдът приема, че има престъпление, ама я оправдава, защото тя не съзнавала какво върши.” – неправилно заключение! Разликата между обективната страна и субективната страна на инкриминираното деяние /не – престъпление!/ е в ключовата дума “вина”. Съдът е приел, че такава няма!

Аз ѝ обърнах внимание:

Veni Markovski – Вени Марковски Г-жо Димитрова, г-н Станев си е сложил снимка на останалия в историята на страната с изказването си за евреите като “враждебно население” Дянко Марков. Нормално е да иска да обясни оправдателната присъда по всякакъв странен начин…

Г-н Станев продължи:

Stanislav Stanev Господин Марковски, изказването на господин Марков, което съм сложил на корицата си (и което явно ви е трън в очите) е есенцията от неговото изявление.
А това за “враждебното население” е реплика, която не просто е извадена от контекста. Това е манипулация, с която тези, които нападате достойния българин, де факто, се гаврите с паметта на пострадалите евреи. Наистина съжалявам, че не се появихте в съдебната зала на делото. С удоволствие щях да ви гледам смутената физиономия, след като чуете думите, които свидетелите – евреи казаха за Дянко Марков. И щях да ви препоръчам да обясните на тях (спасените) вашата концепция.
Знам, че хората с комунистически убеждения ги боли от истината, но за нас истината е по-ценна от техните чувства и усещанията.
А това, че сте стигнали дотам да цитирате хора като Александър, Симов е прекрасна илюстрация на нивото на тези, които не могат да изтърпят скромното величие на България и търсят успокоение в думите на хулителите на българщината.

И аз също:
Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Stanev, объркал сте се нещо.
Първо – грешите, като мислите, че нещо на стената Ви може да ми е “трън в очите” (при това сте сигурен в грешката си, защото използвате думата “явно”).
“Това”, за “враждебното население” не е извадено от контекста, защото г-н Марков дълги години рекламира пронацисткото управление на цар Борис III, което включва не само влизане в Тристранния пакт, не само обявяване война на САЩ и Великобритания, но е предхождано от приемането на антихуманните закони и стриктното им прилагане. И, разбира се, включва депортацията на ‘враждебното население”, която е неотменима част от това управление, при това кървава част – от 11 343 души оцеляват едва шепа хора.
Никаква манипулация не е това да се цитира какво е казал Дянко Марков; ако е било грешно изказване, той е имал близо 20 години да се разкае за него; не го е сторил, следователно държи на точно тези думи – впрочем, цитираното в статията в “Барикада” негово друго изказване, че били депортирани в сравнително човешки условия, за които не кой да е, а Симеон Сакскобурггтоски пише в сайта си, че са били “конвоите на смъртта”. Толкова по въпроса за “изваденото от контекста изказване”.
Впрочем, съдът явно е разбрал, че когато един човек нарича евреите “враждебно население”, то няма как нормалните хора да не си помислят, че този човек е антисемит.
По-нататък изпадате в опит за психологически анализ; нямам представа дали сте психолог, но неясно е защо разсъждавате над хипотетична ситуация. Не съм бил, уви, в съдебната зала, но съм оказвал всякаква помощ на Юлиана Методиева – както бих правил за всеки журналист, нападнат в съда от самозабравили се бивши легионери и хора, наричащи депортираните наши сънародници “враждебно население”.
Сетне – ни в клин, ни в ръкав – тръгвате да говорите за комунистически убеждения. Нямам представа за какво говорите, но ако имате предвид, че феновете на нацизма са близки до комунистите (които, както знаем, са били съюзници с нацистите от 1939 до 1941 г.), то ще се съглася с Вас – тях ги боли от истината. Сега навярно ги боли, че една честна жена е оправдана от наглото дело за обида и клевета.
А цитирането на Александър Симов направих само с една цел – и тя е постигната – да Ви помоля да попитате (ако го познавате) Дянко Марков защо се е възмутил от 1 (една!) дума на Юлиана Методиева, но не от много повече думи, написани и публикувани в “Дума”.
Ще завърша, като цитирам част от собствените Ви думи, които много добре пасват на цялата ситуация: наистина има хора, “които не могат да изтърпят скромното величие” на истината за пронацисткото управление на царство България. Има и такива, които не могат да изтърпят истината за комунистическото управление на страната.
И едните, и другите не могат да намерят успокоение в истината. А моята скромна персона е обяснило на разбираем език в книгата “Уловени в Мрежата” историческата истината и за пронацисткото и антидемократично управление на цар Борис III, и за антидемократичното и просъветско управление по времето на комунизма. Ако повече хора бяха готови да приемат истината и за двете едновременно, а не само за онова, което им изнася, държавата нямаше да е на това дередже.
…
_____
* – Когато използвате думата “българщина”, бихте ли пояснил какво имате предвид? Защото, ще се съгласите, че звучи леко странно, ако я поставите в контекста на други подобни думи: “германщина”, “австрийщина”, “американщина” и т.н.

И пак г-н Станев:

Stanislav Stanev Аз съм изчел стенограмата от пленарното заседание и съм наясно в какъв контекст е казана всяка реплика. Затова съм наясно, че Дянко Марков е жертва на идеологическа агресия от страна на някои комунисти, които се пребоядисаха и имат медийна трибуна. Истинското отношение на полк. Марков към евреите се вижда, както от снимката на корицата, която толкова ви боде очите, така и от отношението на неговите приятели евреи, които дойдоха да го защитят в съда, а и от уважението, което той получава от общественици от Израел, които пет пари не дават за посланията на коминтерновската пропаганда.
Това, че 20-ина човека сте “лапнали микрофона” и заливате Дянко Марков с помия от екраните, които удобно ви дават трибуна, няма как да промени истината. Всъщност, това ще ви даде временно задволство, че сте успели да подведете обществото, но като отмине време и манипулационната ви медийна агресия намалее, истината ще изплува и за вас ще остане позора, че сте нападнали един толкова достоен човек.

На което последва логично: 

Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Stanislav Stanev,
Отправянето на личностни нападки е сигурен знак, че Ви липсват аргументи.
Твърдите по-горе нещо за “истинското отношение на г-н Марков към евреите”. Г-н Марков, който между другото не е полковник, имаше близо две десетилетия, за да:
– изрази съжалението си за неправилното определяне на нашите сънародници-евреи от Тракия и Македония като “враждебно население”;
– се отрече от легионерската антисемитска идеология;
– оттегли съжалението си, че като военен летец не е успял да убие антифашистки бойци
– и др.п.

Това, че има евреи, които са готови да го оправдаят, това не променя с нищо казаното и написаното от него. Да, оцелелите от Холокоста български евреи и техните наследници изпитват напълно нормалното признателно чувство към България, а някои – дори и към цар Борис III. Това чувство с нищо не променя историческата истина за пронацисткото му управление. И със сигурност не се споделя от наследниците на загиналите 11 343 наши сънародници, определени от Дянко Марков за “враждебно население”.
Прави впечатление, че Вашата прострастна защита на г-н Марков много бързо преминава в обяснение за медийна манипулация, за лъжи и др.п. Да, Вие не използвате думата “лъжа”, защото вероятно си давате сметка, че всичко, написано от мен (не мога да говоря за другите хора) е само цитати от самия Марков, документи от архивите и исторически факти. В този ред на мисли, Вие сте прав, но отчасти с твърдението си за истината, която ще изплува. Истината се вижда, ни е трудно да се разбере от хора, които не желаят да я приемат. Това, че г-н Марков е страдал по времето на комунизма, не може да служи като индулгенция за изреченото от него по адрес на евреите като “враждебно население”, нито защитата му за пронацисткото управление на цар Борис III.

________
П.П. Твърдите, че съм заливал Дянко Марков с “помия от екраните”. Бихте ли посочил къде видяхте подобно мое изказване?

И допълнено с: 
Veni Markovski – Вени Марковски Колега Stanev, чак сега разбрах, че Вие сте бил адвокат на г-н Марков; трябваше да го кажете още в началото, нещо като disclaimer, за да знаем, че сте не просто пристрастен, а имате за клиент човека, загубил делото.
От думите Ви разбирам, че не сте в състояние да приемете загубата като част от живота, което е кофти.

Срещу което г-н Станев, вместо да каже нещо човешки – например, че съжалява, продължи да упорства, като вече го дава и леко нахално:

Stanislav Stanev Господин Марковски (или ако предпочитате “другарю”), колега могат да ме наричат колегите ми.
Аз знам как да приемам съдебните загуби, защото това е част от професията ми. Като човек и като българин съм огорчен, защото пред очите си видях хора, на които обществото е възложило очаквания, да се гаврят с тях (очакванията). Тъжен съм да видя, че системата се изгаври с един от най-достойните хора, които съм срещал в живота си.
А това, че хората с комунистически генезис сега злорадствате или тогава (в съдебна зала) се “гърчиха”, защото и аз, и господин Марков, и евреите, които по свое желание дойдоха да свидетелстват в негова полза, им казахме истината в очите, е част от живота.
Времето ще отмине, злорадството ви ще потъне, а историята и поколенията ще са наясно, кой е достойният и кои са клеветниците.

Отговор:

Veni Markovski – Вени Марковски Колега* Stanev,
Очевидно е, че не знаете, защото смесвате огорчението си от едно загубено дело с личностни нападки, които продължавате и в последния си коментар
Никъде в текстовете ми не можете да срещнете злорадство – това чувство не ми е познато; ако твърдите, че сте видели нещо подобно, посочете с цитати, иначе изводът ми за личностните нападки е подкрепен от липсата на аргументи и факти, подкрепящи твърдението Ви.
Вие твърдите, че г-н Марков е “един от най-достойните хора”, които сте срещал в живота си. Щом твърдите, че е така, ОК – четящите тук не знаем с какви хора сте се срещал. Но това не означава, че той не е демонстрирал отношението си както към пронацисткото управление на цар Борис III, така и към депортираните евреи. Г-н Марков е имал много възможности да се извини за казаното от него в НС, но не го е сторил. Явно не разбирате, че е възможно да е хем достоен човек (според Вас), хем да е казал нещо толкова гнусно по адрес на наши сънародници. Има много примери в световната история на хора, които са далеч по-достойни от г-н Марков, които също са правили едно или друго неточно, неправилно или недобре премислено изказване. Разликата между тези достойни хора и г-н Марков е, че те са разбирали грешката си и са се извинявали. И не става дума само за изказвания по адрес на евреите, а за много други хора, исторически събития и т.н., и т.н.

Прочее, твърдите, че в съдебната зала са присъствали хора, които са се “гърчили”. Бихте ли казал кои са тези хора, защото хората, които аз познавам и които се занимаваха с казуса, със сигурност нямат никакво основание да се “гърчат”, защото на тяхната страна са както историческите факти, така и истината. Сред тях са хора като Татяна Ваксберт, колежката Ирина Алексова, Юлиана Методиева, Емил Коен, Румен Аврамов, Николай Поппетров и много други.

______
* – Не сте Вие този, който определя как могат да Ви наричат другите юристи; ако реша, че ще Ви наричам “колега”, това е мое право, а не Ваше

Г-н Станев продължи:

Stanislav Stanev Това с колегата беше досадно, но стана жалко*

Та, да поясня накратко:
Явно не осъзнавате злобата (и след решението) злорадството, което излъчвате в опитите си да очерните един достоен човек и да преиначите историята. Историята е съвкупност от факти и обяснения за връзките между тях. Това, разбира се, ако е наука. Защото комунистите превърнаха науката в идеология, за да я ползват за пропаганда. Тази трансформация стана след като се укриха множество факти и се изфабрикуваха други и надуха главите на хората с лозунги. По този повод, цар Борис III не е имал пронацистко управление. Той е управлявал в изключително трудна среда, в която от една страна нацистите се готови във всеки момент да окупират държавата; от друга комунистите искат да свалят властта, за а дойдат тук болшевишките мародери. И балансирайки, прекрасно, защото, както сам е казал, не иска “нито една българска майка да носи черна забрадка”, той успява да запази България, включително демократичното ѝ управление, но накрая, за радост на комунистите губи живота си. Когато вашият строй се срути и хората започнаха да говорят свободно истината за царя; когато хората започнаха да уважават убития си цар, включително за спасяването на евреите, една кохорта гласовити пропагандни клакьори започнаха да тръбят комунистическата пропаганда, този път в рамките на “свободата” на словото. С огромно удоволствие наблюдавах физиономиите и на Румен Аврамов и на Антонина Желязкова, когато разбраха, че пред мен няма да им минат лозунгите.

* Колега е човек, с когото имаме обща професия. Със сигурност има и хора, които биха искали да ме наричат колега, защото са завършили моята гимназия, ама това не е много оправдано

И още:

Stanislav Stanev Конкретно за репликата на Дянко Марков и начина, по който всичките от вашия кръжок манипулирате обществото. Защитавайки честта на България от комунистическите нападки в пленарна зала, Дянко Марков даде една кратка, съдържателна консултация по международно публично право и конкретно – хуманитарно право. Той НИКОГА не е твърдял. че България смята евреите за враждебно население; още по-малко пък е твърдял, че той ги мисли за такива. Господин Марков поясни, че за германците като воюваща страна са ги смятали за такива. И че ние (въпреки желанието си) нямахме възможност да спасим и тях.
Ако не бяхте юрист, бих се изкушил да ви направя и аз една кратка консултация по международно право. Но при положение че сте, вие явно много добре разбирате за какво става въпрос и въпреки всичко манипулирате.
Всъщност, това си личи и от това чии словесни излияния (на Александър Симов) ползвате в своя защита.

И пак:

Stanislav Stanev И накрая, тъй като съм забелязал, че вие сте непоклатим пред историческата истина по обсъждания въпрос – образно казано, оставяте я тя да се стече по вас, но не и да докосне и отмие лъжата, ще ви цитирам думите на един български евреин, на когото при споменаване на името му в съдебната зала, всички направиха болезнени гримаси. “Някой прави бащин помен с еврейска кръв”. Кратко, ясно и съдържателно заключение на еврейски политик на високо равнище.
А това, че този някой използва страданието и участта на евреите от Втората световна война, за да разпъва собствената си пропаганда, бих го определил като социално мародерство.

Аз му отговорих в един коментар и на трите негови реплики:

Veni Markovski – Вени Марковски Г-н (колега*) Stanev,
Сега вече става ясно защо сте толкова запален — човек можеше да си помисли, че не сте обективен, защото сте бил защитник на Дянко Марков, а то било по-сложно.
Твърдите, че цар Борис III бил запазил демократичното управление на България. В историческата наука няма съмнение за това какво е управлението след 1934 г. в България: недемократично. Достатъчно е да се поинтересувате кога е било свиквано НС.
Дали е пронацистко (Вие твърдите, че не е, но не предоставяте никакви факти), всеки сам може да прецени:
– В държавата съществува антиеврейско законодателство;
– Царството става верен и надежден член на Тристранния пакт;
– Обявява война на САЩ и Великобритания;
– Депортира мирно население;
– Изселва мирно население и вкарва в трудови лагери мъжете;
– Убива без съд и присъда деца, жени, старци;
– И т.н., и т.н. (можете да прочетете още факти тук: https://blog.veni.com/?p=5265 )

Не Ви карам да си смените мнението — това, както е известно в Интернет, е невъзможно. Нито пък да харесате написаното от Румен Аврамов. Предоставям на вниманието Ви *факти*, които съществуват извън нашите желания или разбиране за историята.

Фактът, че не Ви харесва тази история, може да се обясни с Вашето описание на случилото се в съдебната зала, защото какви са били “физиономиите” на хората там е субективно усещане, но историческите факти са обективни; в този ред на мисли, разбираемо е защо намирате удовлетворение във Вашето тълкуване на изражението на лицата им, а не в присъдата.

За присъдата. Някъде видях коментари (извинете, че не помня – Ваши ли, на Горчева ли или на някой друг фен на Дянко Марков), че съдът едва ли не обявил Юлиана Методиева за невменяема. При внимателен прочит на мотивите, се вижда ясно, че съдът я признава за невинна, защото тя вярва, че Дянко Марков е антисемит, тъй като е изучила добре неговите публични изказвания и писания. В този ред на мисли, в сайта “Барикада” се появи статия със заглавие “Съдът: Да наречеш Дянко Марков антисемит не е престъпление”, което, предполагам, че ще натъжи г-н Марков, но ако той наистина желае да не бъде наричан антисемит, може да стори няколко елементарни неща, които разглеждам по-долу.

За “репликата” на Дянко Марков.
Вие твърдите, че царството не е мислела за евреите като за “враждебно население”. Прав сте: Дянко Марков ги мисли за такова!
Определението е на г-н Марков. Казано е в залата на НС. Никога след това г-н Марков не се е извинил за него, не го е уточнил, не е направил и най-малък опит да го обясни — с каквото и да е. За всеки обективен наблюдател, дори без да познава историята на самия Дянко Марков, е ясно за какви хора ги мисли той. “Враждебно”, а не “вражеско”. Впрочем, това не е единственото чудовищно изказване. Лъжата за историята на американците от японски произход е също показателна. И от нея не се е отрекъл г-н Марков.

Кратка консултация, но не кратка, а дълга и не консултация, а беседа трябва да бъде проведена с всички фенове на пронацисткото управление на цар Борис. Но тя, разбира се, не може да бъде водена от адвоката на г-н Марков или от човек, който – в противоречие с всички исторически факти и документи – твърди, че в България след преврата от 19-и май 1934 г. има демократично управление.

И накрая… това, което описвате, може и да се е случило, но засега е само Ваш спомен. Не сте назовал името на човека (неизвестно защо го криете, щом е споменато в залата); описвате реакция (субективен сте), не предоставяте достатъчно информация, за да може четящите да си направят сами изводите.

Но иначе сте наполовина прав в извода си: пред историческата истина действително съм непоклатим, защото я признавам, колкото и да е неудобна и (както е казал поетът) жестока. Но има хора, които се опитват да подменят историческата истина с лъжа от исторически мащаб и в тези си опити говорят безподобни глупости. Срещу тези опити за подмяна на историята всеки гражданин е длъжен да се съпротивлява — кой с каквото може.

Дали българската държава и пронацисткото ѝ управление са отговорни, си личи и по изказванията на поредица политици от Израел, но и по това как в музеите на Холокоста е описана тази трагедия. Израелските политици винаги благодарят на България, че е спасила “по-голямата част от своите евреи”. Музеите са по-малко дипломатични.

________
* – няма как да сме колеги по гимназия, но има гимназии, в които учениците и учителите се обръщат един към друг с “колега

Г-н Станев, вече явно леко изнервен(?) и преминаващ към личностни нападки – което, както е известно от историята на Интернет у нас, е сигурен знак, че няма аргументи:

Stanislav Stanev Отегчих се още онзи ден. Въобще, ама въобще не ми се четат повече коминтерновски лозунги. А съм установил, че амортизацията на клавиатурата с хора, които държат да разпространяват тази линия на пропагандата, е безсмислена.
Ако искате да знаете истината, на някоя конференция ще ви направя детайлен анализ на внушенията и манипулациите.
В интерес на истината, на делото, като направих подобно предложение на Румен Аврамов, той категорично заяви, че никога няма да иде на конференция, на която участвам.
Та… ясна ми е работата.

Но пък аз нямам притеснения от това, че някой се опитва да спори с мен: 

Veni Markovski – Вени Марковски Разбирам ви, г-н Stanev – истината е кофти нещо; по-лесно е да се подмине с безсмислени определения за “коминтерновски лозунги” (би било добре да цитирате някой такъв лозунг – ей, така, за да докажете, че познавате историята и фактите).
Друго си е разните фенове на Дянко Марков (някои – и на пронацисткото управление на цар Борис III) да подхвърлят абсурдни тълкувания за оправдателната присъда – май видях и на стената Ви подобни, че едва ли не съдът намерил Юлиана Методиева за неразбираща изказването си… Ако си бяхте направил труда да прочетете коментара ми по-горе, щяхте да разберете, че такива намеци не правят чест нито на изговорилите ги, нито на хората, които с мълчанието си ги насърчават.
А що се отнася до истината… Малко е странно, че се изживявате като неин говорител, защото историческата истина съществува извън Вас… или мен. Тя се вижда в историческите документи и факти. Никакви внушения и манипулации не могат да я променят – и ето Ви пример:
Независимо какво са казали свидетелите на г-н Марков в съдебната зала, неговото изказване в НС, че депортираните (по думите му – в сравнително човешки условия) наши сънародници са “враждебно население” е достатъчно ясно и нито може да бъде манипулирано, нито пък някой може да внуши друго обяснение на обективния читател за произнеслия го. А сега, благодарение на българския съд – и на Вашите собствени усилия, разбира се – всеки е наясно, че който нарича евреите “враждебно население”, който твърди, че са били депортирани в “човешки условия”, е ясно какъв е.
Впрочем, няма ли да съдите и тях: http://baricada.org/2018/12/14/sgs-markov-reshenie/

Ст. Станев, вече още по-нервно:
Stanislav Stanev Хич, ама хич не ми се напъва да чета повече от три изречения пропаганда.
Ако искате дебат, заповядайте, ама тук, във вашата страница, при положение, че сте наблокирали една камара несъгласни… да си имаме уважението.

Аз, спокойно, почти като възрастен човек на някое непослушно дете:

Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Stanev, нещо сте се объркал – ние не водим дебат, а публичен разговор. Тук четат доста хора, а не само аз и Вие.
Вие твърдите, че не четете това, което съм писал – първо, защото сте се отегчил; после – защото били коминтерновски лозунги; трето – че било безмислено; четвърто – щял сте да говорите с мен, но на конференция; пето – не на моята страница, където съм бил “наблокирал една камара несъгласни”.
Няма да се спирам на хаотичните Ви аргументи (дано не сте използвал подобни в делото, което загубихте), но все пак – дали можете да представите някакви доказателства, които да подкрепят кое и да е от твърденията Ви?
Между другото – ако си мислите, че пиша предимно за Вас, не сте прав – пиша за онези 4588 човека, които са погледнали коментарите. А след малко ще ги отделя и в отделна статия, за да не се загубят.

Г-н Станев, с пореден странен коментар:

Stanislav Stanev Тук четат хора, които не сте блокирали. Няколко човека ми казаха, че са блокирани тук, защото не са съгласни с вашите възгледи.
Ако искате дискусия, ще я получите някъде, където не сте се “освободили” от тези, които имат различно мнение.

Моя милост обяснява – бавно, внимателно, като на малко дете: 

Г-н Станев, това, че няколко човека са Ви казали, “че са блокирани тук, защото не са съгласни с вашите възгледи” е най-обикновена лъжа. Цялото изречение е лъжа. Ако някой е блокиран, то никога не е, “защото не са съгласни с” моите възгледи. Ако някой е нарушавал правилата за поведение на стената ми – той/тя може да бъде лишен от правото да пише (което минава първоначално през ‘скриване на коментарите” им), но в правилата няма такова, което да казва, че ще има блокиране за “несъгласие с моите възгледи”. Както се казва – това Ваше твърдение противоречи дори на нашия диалог, защото е очевидно, че не сте съгласен с възгледите ми за пронацисткото управление на цар Борис III – нито аз с Вашите, че е било “демократично”, но не сте блокиран.
Ние си говорим за една присъда, за едно дело, в което Вие сте бил адвокат. Не знам за каква дискусия бленувате, защото делото е приключило и Вие сте загубил, а истината е спечелила. Толкова ли не можете да преживеете една загуба, че искате и дискусия по нея?

В разговора се включва с логичното наблюдение под моя коментар и 

Виолета Димитрова Вили Особено стряскащо в този диалог е, че на факти, доказани с документи се отговаря с квалификации и изместване на темата на разговора, само и само да се докаже тезата, независимо, че все пак тя е била провалена в съда

Г-н Станев упорства:

Stanislav Stanev Елате на неутрално място, където няма блокиран и тогава ще дискутираме.

Аз, пак внимателно, вече с чувството, че говоря наистина с някое дете. Може би г-н Станев има малко дете, което е хванало клавиатурата?

Veni Markovski – Вени Марковски Г-н Станев, бихте ли уточнил каква дискусия искате и защо настоявате да е на място, на което се отправят обиди, има тролове и т.н.? Доколкото разбираме, последната дискусия по темата за антисемитизма сте я загубил – в съдебната зала. Мислите ли, че ще я спечелите извън нея? Или искате да дискутирате нещо друго?
Прочее, публичната ми стена е неутрално място – при това с правила за добро поведение, в написването на които са участвали много хора. Кое е онова място, в което има правила за добро поведение: https://goo.gl/b76DxX

И отново Станев: 

Stanislav Stanev Блокираните в страницата ви показват коефициента на неутралност.
Колкото до това дали съм загубил… те мотивите си показват.
Колкото до историческата истина, отдавана съм се убедил за себе си, че тя не ви е приоритет. Ако искате дискусия на неутрално място, с удоволствие ще ви я дам. Пък да видим кой и как ще загуби.
Ако искате, вземете си и другарче. Аз също ще си поканя – евреин 😉

Думите му за приятеля му евреин ми припомниха нещо от последните избори в САЩ:

Veni Markovski – Вени Марковски Станислав Станев: “Колкото до това дали съм загубил… те мотивите си показват.”
Показва го присъдата, колега Станев, присъдата.
Мотивите в случая са достатъчни, за да се разбере, че всеки запознат с думите на г-н Марков, може да стигне до същия извод като Юлиана Методиева (това са го схванали в “Барикада” и са го извели в заглавието “Съдът: Да наречеш Дянко Марков антисемит не е престъпление”
…
Пак не казвате – каква дискусия искате да водите с мен? Тема? Искате да си водите и приятели? А секунданти няма ли да имате?
Впрочем, много показателно – подчертаването от Ваша страна, че ще си поканите приятел-евреин е похват, който се среща и в други страни по света, за справка вижте например тук: https://www.washingtonpost.com/news/morning-mix/wp/2017/12/12/one-of-our-attorneys-is-a-jew-kayla-moore-makes-the-headlines-at-roy-moores-big-rally/
И този господин – Рой Мур, също загуби – точно така, както се случи с Вас и г-н Марков.
Дано информацията във “Вашингтон пост” да Ви е от полза.
______
(Това в какво сте се убедил “за себе си” само подчертава, че имате мнение – нещо, в което едва ли някой се е съмнявал.)

…

…

Г-н Станев се “отегчи”, а аз се съсредоточих върху публикуване на разговора ни тук, за да не се загуби из Интернет. Така по ключовата дума “Дянко Марков” в моя блог ще излиза вече и тази статия. Към края г-н Станев спомена, че този негов “приятел-евреин” бил Самуел Ардити, който той нарече Самуил. Но все още не е казал каква е дискусията, която иска да води и защо с мен 😉

 

__________
* – Останал в историята с това, че нарече от трибуната на Народното събрание 11 343 наши сънародници “враждебно население”, които били депортирани,  по “сравнително човешки начин”.