Австралийският художник Марк Найт от в. “Хералд Сън” (таблоид – жълто издание, собственост на Рупърт Мърдок) нарисува карикатура на тенисистката Серина Уилиямс. Карикатурата има добра идея – че спортистката се държи като дете на корта и е свързана със скандала около отнемането на точка и гейм в полза на противничката ѝ на финала на US Open – щатското открито първенство по тенис.
В българския Фейсбук карикатурата му бе споделена стотици пъти и коментарите бяха подигравателни по адрес на Уилиямс и похвални по адрес на художника.
Първа страница на в. “Хералд Сън”. Снимка: Деймън Джонсън
По света реакцията беше различна – вестници от сорта на “Вашингтон пост“, хора като писателката Дж. K. Ролинг (книгите за Хари Потър), както и редица други известни личности отбелязаха, че представянето на Серина Уилиямс с клиширания образ на чернокожите от епохата на Джим Кроу е форма на расизъм. Вестникът – типично за жълто издание – реши да демонстрира, че не се интересува от реакцията на “някакви интелектуалци”, както биха ги нарекли в български еквивалент на “Хералд Сън” и… публикува не само тази карикатура, но и други, за да покаже, че се подиграват на всякакви хора.
Изглежда, че редакторите не са разбрали както това, което им казват от цял свят, така и защо карикатурата е расистка. Т.е., в Австралия – също както и в България – има дебелокожи и безчувствени хора.
Опитах се на Фейсбук-стената на един наш художник-карикатурист да обясня защо карикатурата е приемана като расистка, но се оказа, че е много трудно да се докаже на нашенци защо карикатура, която на тях им харесва, е расистка. Понеже разговорът там зацикли (както се случва обикновено във Фейсбук), предпочитам да напиша тук онова, което е важно по темата.
Ние с вас, уважаеми хора, не знаем какво е робство. Истинско робство, в което хората са собственост на господарите си, имат си цена, а убийството им не е престъпление. Ние не знаем какво ще рече човек с друг цвят на кожата да не може да ползва тоалетните за “бели”. Не знам какво е да не може да седи в предната част на автобуса, която е запазена само “за бели”. Или да не може да пие вода от чешмата в парка, защото и на нея пише “само за бели”.
Нашенци нямат такъв опит, това е и една от причините да не разбират какво толкова расистко има в карикатурата. Но не само нямат опит, а и отказват да се вслушат с хората с такъв опит (и не, нямам себе си предвид – живота в САЩ сам по себе си не е достатъчен, за да може човек да разбере расизма).
Тук не се спирам върху мача между Уилиямс и Наоми Осака (която и спечели Откритото първенство на САЩ с блестяща игра); повече харесах играта на г-ца Осака, която бе на висота през целия турнир, а специално срещу Уилиямс беше в много добра форма и успя да покаже, че не случайно е шампион!
По-важното от резултата от играта е, че една карикатура се приема у нас като нормална, докато много хора и организации по цял свят я посочват като пример за расизъм. Освен посочените по-горе хора и медии, с критика реагираха и от Националната асоциация на чернокожите журналисти на САЩ, доц. Ребека Уанзо от университета “Вашингтон” в Сейнт Луис, която отбеляза в статия в CNN: “Марк Найт е участник в една дълга традиция на черните стереотипи или това, което често наричам ‘традиция на визуалния империализъм’.” Люк Дарби написа в GQ: “Tова не обяснява защо карикатурата не прилича изобщо на Серина Уилиямс. Това не е изобразяване на Доналд Тръмп с по-малки ръце или с още по-присвити устни, с по-голяма коса и т.н. Тези рисунки веднага се разпознават като карикатура на Тръмп. Уилиямс, изобразена от Найт, се представя като карикатура на Уилиямс, докато всъщност е нескопосана карикатура на подчертани черти на чернокожите”.
И още много, много други анализи и коментари има по темата – все в този дух, все от сериозни хора.
Нормалното в такива случаи би било, нашенци да се замислят: “А, бе, я да видя защо толкова много хора говорят по света, че карикатурата е расистка, а пък аз си мисля, че не е.”
Това би било нормалното, но ние отдавна сме доказали, че не правим нищо “като хората”, а винаги искаме да е нещо различно… и обикновено – неработещо.
Дори да не искат (не могат?) да се замислят, ти би трябвало да си кажат нещо от сорта: “Расизъм ли е или сатира, когато някой бива нарисуван по такъв начин, че да се преувеличават черти на физиката, които са използвани като клишета за цяла раса”. Отговор: расизъм е. Нямаше да е расизъм, ако карикатурата просто показваше, иронизираше или осмиваше поведението на Уилиямс.
В България също има примери за расизъм (“А-у, как може да говориш така!?” – ще каже Бай Ганьо). Използването на обидни думи по адрес на една или друга част от обществото, е форма на расизъм. Пускането в обръщение на клишета за някого, като той/тя бива представен с някакво качество, което се подхвърля ехидно като присъщо на етническа или религиозна група, е също форма на расизъм.
А това, че жълто австралийско издание защитава расистката карикатура, като се крие под лозунга, че не иска да бъде “политически коректно”, е нормално. В България има редица медии, които са жълти и от които никой здравомислещ човек не очаква да бъдат цивилизовани, да спазват елементарните правила на журналистическа етика и т.н., и др.п. Просто човек не ги чете и не ги популяризира чрез социалните мрежи. Явно това не важи за чуждите медии – те се приемат задължително като обективни, точни, честни и почтени…
Тревожен е непукизмът, с който нашенци отхвърлят вековния опит на милиони хора – опит, натрупан не само по време на робството в САЩ, но и в десетилетията борба след това – срещу сегрегацията, срещу насилието върху чернокожото население, срещу подозрителността, неразбирането…
Нашенци нямат нужда от опит или акъл, защото те се мислят не просто за по-знаещи по темата, а направо за хора, които на свой ред могат да дават съвети. И именно това чувство на превъзходство е знак за липсата на желание у нашенеца да се пребори с расизма на домашна почва. Това чувство плюс убедеността, че няма смисъл да се бори с нещо, което – според него, разбира се! – не съществува. Или е дело на “толерантни нещастници”, които се държат “мултикултурно” и “възпитано”, направо “префърцунено”.