Отворено писмо до министъра на културата Боил Банов

Отворено писмо до министъра на културата Боил Банов

Копие до: Министър-председателя на Република България
и членовете на Министерски съвет

Уважаеми г-н министър,
Уважаеми дами и господа,

От съобщение, публикувано на уеб-страницата на Министерство на културата на 4-и май т.г., разбираме, че на 8-ми май министър Банов щял да открие изложба „Страната на спасените евреи“. Според текста на съобщението, наред с другото, експозицията щяла да „представи ролята на българските държавни власти в спасението на евреите“, а „ролята на цар Борис“ щяла да е дори подчертана.

Уважаеми дами и господа,
Абсурдно и дори цинично е през XXI век, когато отбелязваме 75 години от началото и спирането на депортацията на евреите от България, да се открива изложба, представяща само една част от тази трагична история.
Абсурдно е, защото така се изкривява историческата истина и се дава храна на псевдоисторически интерпретации на случилото се, като се пренебрегва или изобщо не се споменава ролята на царя и неговото пронацистко управление в лицето на Народното събрание и Министерския съвет за започването на депортацията, довело до смъртта на 11343 евреи от Егейска Тракия, Македония и Пиротско.
Цинично е, защото до спасяването се е стигнало не благодарение на цар Борис III, а въпреки желанието му да депортира българските евреи, към които той е изпитвал особена неприязън, описана подробно в стенограмите от заседанията на Св. Синод на Българската православна църква. Желанието му се вижда добре при осъществяването на депортацията от страна на правителството на Богдан Филов, в нейното активно и ефективно провеждане, което спира едва с намесата на БПЦ, на Димитър Пешев, както на много общественици.

Подобна изложба, която представя само положителните случаи на скрита съпротива срещу решението на властите за депортацията и приетите по-рано антисемитски закони, изкривява историческата истина и не води до повече познания, а до повече дезинформация.

Закон за защита на нацията. Източник: ДАА

Изложба като тази, разбира се, има място, но само и единствено, ако наред с посочените положителни примери, в които отделни български дипломати са предоставяли визи (в нарушение на указанията от тогавашното Министерство на външните работи!), бъде посочено, че много български поданици – евреи, са били предадени от царските власти на нацистите, за да бъдат унищожени в концлагерите на смъртта. Това се случва, например, с българските евреи във Франция, за които МВнР отказва* да се застъпи, въпреки молбата на българския консул в Париж да бъдат „прибрани в България“. Отговорът от МВнР е „да бъдат предадени на германците“.

Уважаеми дами и господа,
Темата за депортацията на евреите (от окупираните от България територии по време на Втората световна война) и нейното спиране след гражданските протести е болезнена и предизвиква сериозно разделение в обществото, в немалка степен и заради това, че държавата все още няма трайно изградено отношение към случилото се. Допълнително напрежение възниква от тенденциозния “нов прочит” на историята, осъществяван от лица без историческо образование, но с достъп до медиите, които се опитват да представят депортацията като дело на “германското командване”, а спирането ѝ – като резултат от действията само и единствено на цар Борис III.

Какви са мотивите на авторите на тази позиция, представяща тенденциозно историческите факти, това е друга тема.

Но не е друга темата да призовем министъра на културата или да не открие такава изложба, или поне да прояви гражданска позиция, като обяви при откриването ѝ, че експозицията представя историческата трагедия със съдбата на евреите в управляваната от българските власти територия по време на Втората световна война едностранчиво, като това е очевиден опит да се представи образът на цар Борис III и неговото пронацистко правителство в положителна светлина. Очевидно е, че съставителите на експозицията са предпочели да не посочват ясния исторически факт, че депортирането на 11343 евреи е станало със съгласието на царя, то е изпълнено от неговото правителство, начело с Богдан Филов – при това по законите, вкарани в Парламента от Министерски съвет и подписани от самия цар! Отговорността за това престъпление срещу човечеството и военно престъпление не може да се изкупи с последващото спиране на депортацията и оцеляването на 48000 души, а и двете фази на едно и също действие не бива да се съпоставят, както правят някои хора, твърдящи, че щом са спасени повече, отколкото са убити, то управляващите по време на Втората световна война могат да бъдат оправдани.

Съдът на историята е категоричен: депортацията на мирно население е престъпление, за него няма давност.

Надяваме се, министър Банов, че ще проявите едно рядко за България качество – държавническа мъдрост – и няма да участвате в откриването на тази изложба, представяща само една част от истината за съдбата на свързаните с България евреи по време на Втората световна война.

С уважение,

Юлиана Методиева – журналист, главен редактор на онлайн платформа за човешки права „Маргиналия“

Емил Коен – социолог, председател на Сдружение „Маргиналия“

Марта Методиева – преподавател НГДЕК, докторант БАН

Вени Марковски – Интернер пионер, общественик

Румен Петров – преподавател НБУ, социален психолог

Кети Мирчева – историк

Димитър Атанасов – историк, гл. ас. д-р, ИЕФЕМ-БАН

Александър Оскар – председател на ОЕБ „Шалом“

Йорданка Колева – лекар

Чавдар Найденов

София Коен – председател на Централния  израелтянски духовен съвет

Борислав Дичев – историк

Ирина Алексова – адвокат

Здравка Кръстева – юрист, автор на “Правни аспекти на държавната антиеврейска политика в Царство България (1940 – 1944 г)”

Касиел Ноа Ашер – актриса, режисьор

Иван Минев – юрист

Юлия Дандалова – изпълнителен директор на “Шалом”

Проф. Надя Данова – историк, БАН

Красимира Готева – зам.-председател на “Шалом” и председател на РОЕ “Шалом” – Стара Загора

Виолета Димитрова – филолог

Дафина Рашкова – филолог

Мира Хакимов – преводач

Самуел Йосифов – треньор по тенис

Белослава Султанова – машинен инженер

Елка Ашикова – учител по история

Ади Костоф-Йосифов – учител

доц.д-р Албена Танева – автор на сборника „Гласове в защита на гражданското общество. Протоколи на Светия синод на Българската православна църква по еврейския въпрос 1940-1944“ (2003, 2005-на английски);

Арон Бали – съосновател на “Шалом”

Доц. Олга Тодорова – БАН

Никола Филипов – писател

Ваня Креймър – журналист

Проф. Анна Кръстева – политолог, НБУ

Проф. Антоний Тодоров – политолог, НБУ

Михаил Иванов –  съветник на президента Желю Желев по етническите въпроси и вероизповеданията, отговарящ за връзките на президента с еврейската общност в България (1990 – 1997)

Доц. д-р Евгени Аструков – хирург, зам.-председател на РОЕ “Шалом” – София

Сабетай Нисим Варсанов, Председател ОЕБ “Шалом” – Бургас.

Д-р Боян Доганов, член на Консистория на ОЕБ “Шалом”

Доц. Стефан Дечев – историк

Виктор Мезан – Заместник председател ОЕБ Шалом

Проф. Клер Леви – музиковед, БАН

Хели Мандил – преводач

Максим Божилов – журналист

…

(Подписи се събират и чрез сайта “Маргиналия“, във Фейсбук групата “Приятели на Израел и евреите в България“, както и във Фейсбук-стени, например тук)

______
* Частичен списък на предадените на нацистките власти българи-евреи от Франция, съставен от фондация Кларсфелд в Париж. Източник: Фейсбук