Моля тези от вас, които са хомофоби, да не четат моя блог, а ако се “познаваме” във Фейсбук, да ме махнат от списъка с приятелите си. Същата молба се отнася и за онези, които са антисемити, за мразещите циганите, обвиняващите чужденците за неволите на народа и др.п.
Иначе казано:
ако мразите някого, не сте добре дошли
в блога или на Фейсбук-стената ми, а най-вероятно и аз не съм добре дошъл на вашата.
Пролет
Обратното – ако обичате ближния, ако се радвате на чуждото щастие и особено ако не се надсмивате над чуждото нещастие, тогава останете в блога и на стената ми, а защо не и да ги препоръчате на вашите приятели;-)
Нека си обменяме мисли с хора, които са позитивно настроени!
Да си говорим с онези, които предпочитат да творят, изграждат, измислят, а не с онези, които рушат.
Да четем смислени и позитивни текстове, а не сензации или пък – още по-лошо – “разследваща” “журналистика”, дело на “независими” автори (кавичките са нарочно сложени).
Да си помагаме взаимно в стремежа да сме по-добри, защото за да сме по-зли нямаме нужда от никаква помощ: то си е вградено в поговорката “Не искам на мен да ми е добре, а на Вуте – зле!”
Да споделяме хубавото си настроение, което никога да не е мрачно.
Да се усмихваме повече; ето – аз давам пример, защото се смея искрено, честно и открито, а не под сурдинка и със съмнение, че се случва нещо нередно.
Поради тези, а и още 118 причини, ви призовавам: не се ядосвайте с непознати или малко познати хора, а с приятелите си изобщо не го правете!
Полагайте повече усилия, защото доброто настроение и смехът не са заразни, заразни са злобата и завистта.
Доброто настроение трябва да се пребори с мрака, с облачното време, дъждовете и бурите, за да стигне до хората и да ги насърчи да се усмихнат. Доброто настроение е пролетното време.
Моля ви, бъдете щедри в добрината си и не се изкушавайте от лекотата на завистта и злобата. Винаги е по-лесно да се обвини някой друг за твоето собствено дередже, но успокоението от приемането на подобно обяснение е краткосрочно, а разочарованието, което неминуемо ще последва, ще ви тревожи и гони още много, много време.
Ако този текст ви е харесал, споделете го. Или поне помислете върху него. Животът не е тежък – ние го затрупваме с дертове и грижи, които го правят такъв.
От нас зависи дали ще му се радваме или ще се предадем!
Бягащо усмихнато дете в Тайланд
Искрено вярвам, че всеки от вас е изключителен човек.
Може някои да не го осъзнавате.
Може други да се съмнявате.
Трети сигурно ми се чудите на акъла. Но, ако се съмнявате, попитайте майка си дали не мисли, че сте изключителен човек. Или пък, ако това не е възможно, погледнете в очите на детето си.
В краен случай, да си сложим ръка на сърцето и си дадем сметка, че
само от нас зависи дали ще се отдадем на бесовете или ще се преборим с тях.
Ако и това не ви стига, намерете някоя хубава песен, която да накара сърцето ви да трепне.
Животът е прекрасен! Пролет е! Нека винаги е пролет в душите ни!