За досиетата и тяхната Комисия

Допълнение към текста на журналиста Христо Христов*, който написа във Фейсбук:

Снимка от сайта desebg.com

“Сайтът desebg.com публикува пълното съдебно решение на Европейския съд по правата на човека по делото на Хараламби Анчев срещу България. С него са отхвърлени жалбите на бившия министър на правосъдието в служебния кабинет Софийски (1997), твърдейки че с обявяването му за агент на бившата Държавна сигурност са му нарушени човешките права. Случаят на Анчев се отнася към онези категория сътрудници, чиито дела са прочистени от БКП/БСП и ДС тайно от обществото и зараждащата се политическа опозиция в началото на 1990 г. и в тях липсват собственоръчно подписани или написани документи. Казусът е аналогичен като този с живеещата във Франция лингвист Юлия Кръстева, чието осветяване миналата седмица предизвика обществен дебат, като някои необективно допуснаха, че тя не е била сътрудник на ДС, тъй като в досието ѝ нямало документите, писани от нея.”

Съдът в Страсбург (Европейският съд за правата на човека, ЕСПЧ) отговаря на въпросите, които получи. На неправилно зададен въпрос, естествено, ще отговори с неправилен (от гледна точка на жалбоподателя) отговор.
Христо Христов сам пише в статията си: “Съдът е приел, че българският закон за досиетата и дейността на Комисията по отношение на обявяване на принадлежността на сътрудниците се прилагат при строго определени правила и защитни механизми.”

Т.е. Комисията по досиетата (КД) изпълнява закона. Законът не предвижда да се преглеждат документите и КД да преценява дали са достатъчни, за да се обяви принадлежност към службите. В този ред на мисли, решението на КД по случая “Юлия Кръстева” не можеше да бъде друго – колкото и това да не се харесва на мнозина хора.

Впрочем, в цитираното от Христо Христов решение на ЕСПЧ донякъде се дава отговор и на предложението на автора в друга негова статия:  “Препоръчвал съм им само това – ако действително са убедени, че не са свързани с ДС, да заведат дела за уронване на престижа и за клевета срещу оперативните работници, протичащи по документите за тях в ДС. Никой досега не го е направил. Ще повярвам, че някой с разкрита принадлежност е оклеветен, а името му е несправедливо опетнено, когато публично обяви, че е завел такова дело и е потърсил сметка от ДС, от кадровите служители на репресивния апарат на БКП, които в досието му са посочели, че са го ползвали като свой агент или секретен сътрудник.”

ЕСПЧ посочва: “Всъщност, по дела за обида и клевета, съдилищата не считат принадлежността към бившите служби за сигурност като обективно увреждаща (вж. параграф 78 по-горе) и, въпреки законодателно предложение през 2010 г. за предотвратяване на това, хората, обявявани в принадлежност към тези служби да бъдат награждавани с ордени или медали, законодателят реши, че не бива да им се забранява даването на такива отличия (вж. параграф 52 по-горе).”

От момента на публикуване на досието (което КД не прави за всяко досие!), вече има възможност за тълкуване на наличните документи и за стигане до решение у всеки един от читателите му – дали става дума за съзнателно сътрудничество (каквито има в други подобни случаи) или за неосъзнато (каквито има също в други случаи.

Юлия Кръстева в Париж. Източник: Уикимедия

У Христо Христов изглежда няма никакво съмнение, че Кръстева е била агент (виж тук и тук), но колегата му Йово Николов в “Капитал” казва друго: “Дори експерти по архивите не са категорични дали Кръстева е била агент на ДС или не.”  Това е факт – не всички експерти са категорични. И не всички журналисти са категорични.

Някой може да направи опит за сравнение с други агенти със сходни досиета (прочистени, с липси и т.н.), но всеки случай трябва да се разглежда поотделно – и най-важното: извън рамките на Закона за досиетата. Законът за досиетата не прави разлика, не дава възможност на Комисията да рови из документите, нито пък я упълномощава да прави изводи – в каквато и да е посока.

В този ред на мисли, всякакви публикации, които плюят по КД, са с неправилен адресат. Комисията спазва закона. Калпав закон е, но такъв са приели народните представители (няма да си правя майтап, че са приели такъв закон, какъвто са могли да приемат). Това го споменавам за Екатерина Бончева, защото видях, че тя се ядосва на Копринка Червенкова със следните думи:

“Потрес, отврат и погнуса. Това предизвика в мен този тест (виж самия текст по-долу, след коментара на Е. Бончева – б.м., ВМ). Текст на ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК КУЛУРА, издание, което е институция.
Всеки има право на мнение и аз приемам всяко мнение различно от моето, макар в случая да не съм съгласна с него. Думата е за работата на Комисията.
Но когато тезите и то тезите на главен редактор на в. Култура са изказани с груб и арогантен език, това не е само неприемливо, това е опасно,защото ТОВА Е ЕЗИКЪТ НА ОМРАЗАТА. За който толкова обвиняваме политиците,които впрочем са едни от нас.
Тестът на К. Червенкова е ярък пример как клишето “език на…” добива плът и кръв. Този език, който блика от всяка буква и всеки препинателен знак в този текст, подхранва злобата и простащината, които и без друго ни заливат отвсякъде. Един приятел каза, че това било каруцарски език. Моля, да не обиждаме каруцарите.
Грубият вулгарен стил, заклеймяването – “законът в коша и комисията с него” (а защо не на бесилото??) напомнят статиите в Работническо дело от 40-те, с които е било подгрято обесването на Никола Петков…
Няма как да се обидя лично от този текст, защото знам колко пари струвам. Знам и колко пари струва ”делиорманския милиционер” благодарение И на който имаме днес архив, издания и много отговори кой кой е в БГ.
Обидата е към всички онези които веят “интелектуалното”знаме и претендират,че са стожера на интелектуалната мисъл. Обидата е най вече към автора на текста .
Впрочем, това ли е позиция и на в.Култура?
Който днес се срина до съблазнителната и развращаващата жълта преса.”

Поводът за тези думи на Екатерина Бончева е статията в “Култура”, в която Копринка Червенкова пише:

P.S. към казуса Юлия Кръстева

За да стигна до постскриптума обаче, трябва все пак да мина през същината на тезата. В петък, 30 март, бях поканена от националното радио да коментирам публикуваното досие на Юлия Кръстева. Ето кратко резюме на казаното от мен:
– Първо, случаят е фарс и пореден провал и на комисията по досиетата, но най-вече на този некадърен закон, който тя обслужва.
– Това, което е публикувано, доказва единствено личната стратегия на Кръстева да опази семейството си, останало в България, от неприятности. Защото, ако тя бъде квалифицирана като невъзвращенка, враг на народа и пр., неприятностите са неминуеми. В името на семейството тя се опитва да поддържа коректни отношения с българските власти, които могат да бъда определени всякак, само не и като агентурно сътрудничество.
– Всичко това е очевадно за всеки непредубеден читател. Оказа се обаче, че не е очевадно за комисията. Светските беседи и преразказите на френската преса, които Кръстева пробутва на службите, членовете на комисията определят като агентурни данни.
– И всичко това се случва, защото делиорманският милиционер Евтим Костадинов и присъдружната му компания са се самозабравили дотам, че са решили да се изпъчат и на европейски терен, българският вече им е тесен.
– Накрая изразих надежда скандалът около досието на Юлия Кръстева да доведе до нещо позитивно: най-после този закон да бъде скъсан и хвърлен в най-близкото кошче. И да се мисли, ако въобще има кой да мисли в тази държава, за създаване на Институт за паметта, в който да работят сериозни хора, не клонинги на Евтим Костадинов и сегашните членовете на комисията.
Това, в най-общи линии, бяха тезите в радиогастрола ми. И тук идва ред на постскриптума.
Публикуването на тези папки, освен че вкара в дълбоко провинциално доволство местната „тусовка” и й предостави терен за самодейни упражнения върху биографията на Кръстева, разкри нещо изключително важно: разкри механизмите, принципите – по-точно, тяхното отсъствие, в работата на комисията. Яви волунтаризма в преценките й и загубата на всякаква чувствителност към конкретни съдби. Яви начина, по който в голяма степен случайно подбрани персони определят кой да бъде под чертата и кой – над. И ни накара да се запитаме колко ли още подобни безотговорни и опасни решения са били взети, които са дамгосали живота на не малко хора.
Затова отново ще повторя – законът в коша, а заедно с него и цялата комисия.

Всеки има право да изрази емоциите си – впрочем, самият Христо Христов също е смесил журналистика с емоции в една от статиите си, където пише за това как всеки разбирал от футбол, а сега – и от досиета. Копринка Червенкова го прави – като човек, който е омерзен от случващото се, – но не е права, когато напада Комисията. КД върши само и единствено онова, което законът разпорежда. А законът е писан от хора, сред които е имало бивши агенти на ДС, разглеждан е от Конституционния съд, в който също е имало бивши агенти на ДС.

С това поне тази тема, за досиетата и тяхната Комисия, би трябвало да е приключена. Дали ще е така – ще видим.

Що се отнася до наличните документи в досието “Сабина”, то всеки може сам да ги прочете и да се убеди, че от проведените разговори между български дипломати и емигрантка в Париж трудно може да се стигне до извода, че жената е а) била агент или б) наясно, че я смятат за агент. Всякакви интерпретации са възможни, но вероятно ще се съгласите, че когато става дума за утвърден българин в чужбина, няма как някои хора да не си кажат, че сигурно трябва да е била агент на ДС, иначе как би постигнала всичко това. И пак тези някои хора няма и да се замислят, че не ДС е писала статиите на Юлия Кръстева. И не ДС я е направила световноизвестен философ и мислител. Но, разбира се, за нашенеца винаги е по-удобно да намери лесно обяснение, дори и да не е логично, отколкото да се замисли малко повече.

Друга моя статия по тази тема: “Да живее народната власт”? Щеше да е смешно, ако не беше жалко.

_______
* – Бързам да кажа, че нееднократно съм изразявал уважение към Христо Христов и работата му на разследващ журналист – пиша това, за да избегна намаля коментарите не по темата, а по мой или негов адрес!

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *