“Да живее народната власт”? Щеше да е смешно, ако не беше жалко.

На 30-и март Комисията по досиетата публикува сканирано досие “Сабина”, според което бележитата психоаналитичка, лингвист, семиотик и философ Юлия Кръстева била агент на Държавна сигурност с псевдоним “Сабина”.

Лично дело “Сабина”. Източник: Комисия по досиетата.

Сайтът на Комисията е недостъпен от чужбина вече повече от 24 часа, но документите са публикувани и от журналиста Христо Христов – тук, като той направи следния коментар на страницата си във Фейсбук:
Поради големия медиен и обществен интерес към досието на Юлия Кръстева, световно известен лингвист, философ и психоаналитик, родена в България и живееща от 1965 г. във Франция, Комисията по досиетата предостави възможност да ползват архивните материали, свързани с нея, чрез страницата на независимия държавен орган. Сайтът desebg.comпубликува материалите онлайн, за да може всеки, желаещ да се запознае с тях, сам да прецени съдържанието им. Юлия Кръстева беше разкрита като сътрудник на Първо главно управление на ДС под псевдонима „САБИНА” във вторник.

Наистина – всеки може да ги прочете. Аз го сторих. Сториха го и други хора, сред които и журналистката Петя Владимирова, която написа статия със следното заглавие:

Офицерът или Юлия Кръстева – изборът е мой. Г-жа Владимирова пусна статията си във Фейсбук със следния коментар:

P.S.
КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА СИ ОКАЧИ ТРАУРНИЯ ВЕНЕЦ – НА СЕБЕ СИ И НА ЗАКОНА

Това щеше да бъде заглавието на моя коментар, ако го бях написала не вчера, а тази сутрин, след като прочетох нощес втори път – много по-внимателно и бавно, архива, публикуван от комисията по досиетата. И разбирам че неслучайно го публикува комисията, да!! Неслучайно и аз вчера съм се зачудила /интуитивно в скоби/ защо началникът в постановлението си за прекратяване е нарекъл “разработка” /р-ка/ делото на Юлия Кръстева: та то наистина прилича далеч повече на разработка “Сабина”, отколкото на дело на агент “Сабина”. Единственото “доказателство” в това досие са разговорите на Кръстева с офицерите от ДС. И аз бих разговаряла с тях /впрочем и съм разговаряла/, ако имах в България родители и сестра и нямам намерение да се върна. /И то в момент, когато тя далеч не е небесната Юлия Кръстева, с контакти с президенти и академици, които би могла да използва, за да се откачи от ухажващите я офицери в Париж./

Юлия Кръстева през 2008 г. Източник: Уикимедия.

Журналистът Христо Ст. Христов сподели на стената ми във Фейсбук: “Veni Markovski пиша и още, че в архивите материали от досието специално е подчертано, че придобивана от нея информация е поднасяна в устна форма. Категорично е, че тя е била сътрудник в един период на ПГУ. Да не говорим, че в много други досиета, сред които и това на Георги Първанов – “ГОЦЕ”, също не съдържа документи, писани от сътрудниците. Дали има собственоръчно написани материали не е атестат за омаловажаване на останалите материали. Над 42% са унищожените материали от досиетата на агентурния апарат при тайното прочистване на досиетата от БКП/БСП през 1990 г. Това също не трябва да се забравя. Те бяха прочистени точно с тази цел – да няма компрометиращи материали за агентите. Казвал съм го много пъти и при обявяване на принадлежността на други известни хора. Ако те наистина не са били сътрудници и се смятат за засегнати нормалната реакция е да издирят от Комисията имената на всички оперативни работници, замесени в досието им и да ги дадат под съд за уронване на престижа им (а не да съдят Комисията, че е спазила закона). Никой досега не е се е решил да направи такъв ход. Не очаквам и Юлия Кръстева да го направи.”

Големият наш аниматор, Теодор Ушев, цитира във Фейсбук:

Наблюденията на Петя Владимирова съвпадат почти изцяло с моите, както и с тези на редица други хора, вкл. и изследователи на творчеството и жизнения път на Юлия Кръстева. Заключенията на писателката Нина Глайзи – също.  Бих ги допълнил само, защото познавам сравнително добре* работата на Държавна сигурност (което посочвам и в послеписа).

Да, Христо Христов е прав, че за някои от агентите на ДС не е имало писмено съгласие. Но – за разлика от Юлия Кръстева – те са били агенти и са били наясно с какво се захващат, а възможно е някои да са и вярвали, че работят за страната си (а други – и за кариерата си!).

Вярно е и другото – в мрежата на ДС са попадали напълно невинни хора, които не са имали никакво понятие, че са “разработвани”, че са завеждани под “инвентарни номера” – с псевдоними, в оперативни разработки и др.п. Били са изнудвани, тормозен, преследвани, обвинявани и т.н.

За много хора е абсурдно, че Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Законът за досиетата) не прави разлика между агенти и “агенти”, между палачите и жертвите.
Този закон поставя на едно ниво хора, обявени за “агенти” в някакви тайни разработки, както и такива, които доброволно са се обадили в ДС и са поискали да бъдат сътрудници. Тук не се спирам на факта, че сред хората, работили за сигурността на страната има такива, които не са споделяли всичко със съветските представители в ДС. Нито на този, че срещу България са работили служби, които са били злонамерени и противодействието им е било въпрос на дълг и чест за всекиго – по-долу посочвам югославската УДБ-а като една от тези служби. Нито на този, че Тодор Живков е правил всичко, за да оцелее във властта, започващ от предаване на златните запаси и свършващ с предложението България да стане 16-а република в Съветския съюз.
Всичко това няма значение за другото – че ДС е била в състояние да обяви всеки един от хората, с които нейните служители разговарят за… агент! По-правилно е да се напише – “агент”, в кавички.

Да се върнем на случая Юлия Кръстева. Тя била “агент”, но на нея ѝ звънят вкъщи от улични телефони, за да си уговорят срещи, а пък тя праща картички на истински агент, работещ под прикритие на дипломат!? Това и в тв-сериала “Ало, ало” не биха го измислили.

Картичка от Юлия Кръстева. Източник: Комисия по досиетата.

Била написала, ще кажат някои, “Да живее народната власт!“, при това на френски. По стечение на обстоятелствата преди 20 години съм описал този случай. То щеше да е смешно, ако не беше жалко. Един хлапак може да се подиграва с “народната власт”,  но Юлия Кръстева – не?!

Случващото се с Юлия Кръстева е не само подигравка със здравия разум, но и сигурен факт, че този Закон за досиетата не е нито адекватен, нито отговаря на някакви обществени очаквания, нито допринася с каквото и да е било за затваряне на страницата от миналото, но след като тя е била прочетена, направили сме си изводите и сме си взели поука.

Ако държавата България иска да има някакъв смисъл от този закон, той трябва да бъде пренаписан, трябва да се знае не само кой е служил в ДС, но и кой е искал да служи, за да доносничи, за да развива кариерата си. Комисията по досиетата се състои от нормални хора, но те нямат право на подобни изводи, защото следват закона. Това е потвърдено и от редица съдебни дела, които обявените за агенти водят кой знае защо срещу Комисията, а не срещу агентите на ДС, които ги описват като “завербувани”. Делата трябва да се водят (това мнение го споделя и Христо Христов, но комай никой друг!) срещу офицерите от ДС, които са всъщност хората, обявили един или друг човек за “сътрудник на ДС”. Не е Комисията по досиетата тази, която прави подобна квалификация.

Впрочем, има една голяма (и странична) полза от публикуването на досието “Сабина”. Вижда се не само какво са правили в ДС тогава, но и се разбира кой какво си мисли за Юлия Кръстева днес. Някои от коментарите във Фейсбук са изключително показателни… и противопоказни за нашето умствено здраве.

Отново Теодор Ушев, който на практика подкрепя това мое наблюдение, за страничната полза:

Всъщност, това което е втрещяващо, е дивият ентусиазъм, радост и задоволство, с който уж интелигентни хора се нахвърлиха върху един уважаван и безспорен творец, направил толкова много за човечеството, изкуството, науката. Сякаш са чакали цял един живот за този заветен миг – ето, видяхте ли, не е случайно, всички са боклуци, които са успели да създават,мислят…
Този зверски, неистов ентусиазъм да разрушиш – идоли, авторитети, мечти. И да оправдаеш собствената си мизерия. И въобще не става дума кой, колко и защо… Хора, които до вчера защитаваха на амбразурата лъвчета, щъркелчета и кончета, се нахвърлят в амок, в несвяст, по команда, върху една жена, само защото е заявила “Аз съм”.
Ето ви един филм по класическия разказ на Шърли Джексън “Лотарията”.Този разказ не се отнася за “ангелите небесни” , населяващи родния ФБ. А и едва ли е познат на любителите на истории за потури. 

Ако някой вярва, че Юлия Кръстева е била агент, аз няма да споря с него/нея; срещу вярата човек не може да се бори.

Всеки, който прочете досието “Сабина” може сам да си направи извода дали тя е била действително агент или не.

Въз основа на публикуваните до момента документи, отговорът на този въпрос, поне за мен като обективен наблюдател и човек, който не познава Юлия Кръстева е ясен: не, не е била.

Ето и конкретни факти, подкрепящи този извод:

1. В досието липсва документи, от които да се види, че е имало предложение за вербовка, план как да стане тази вербовка, както и доклад за провеждането ѝ. Христо Христов пише: “Прави впечатление, че от досието липсват основни документи, които за задължителни при привличането към сътрудничество и са основна съставна част от всяко лично дело на сътрудник на ДС и обикновено носят гриф за секретност „Строго секретно”.“
2. Справката за начина на свръзка с агента (стр. 10) е празна. Няма такива начини.
3. Постановлението за откриване на разработка “Сабина” от 19.06.1971 г. е подписано от ст.л-т Божиков, разузнавач. Няма подпис на началника на отделение, че е съгласен (стр. 7).
4. Няма никакви изразходвани суми от “Сабина” (стр. 8).
5. В “Справка” (стр. 19) пише, че Владимир Костов трябва да подготви Юлия Кръстева да бъде “в услуга на Стрелцов по линия на официалната работа“. Официалната му работа, разбира се, не е шпионска, а дипломатическа. “С пасаж № 13, писмо 10 от 1.11.1966 г. Центъра уведомява Стрелцов да използва Юлия Кръстева на официална база.
6. От стр. 28 започват може би най-противоречиви страници от “досието”. В тях агент “Петров” твърди, че е провел успешна “вербовъчна беседа” с Кръстева. Той пише за някакъв разговор, проведен в неговия кабинет, преди тя да емигрира (т.е., преди около пет години и след като, както пише по-горе друг агент, тя очевидно е решила да не се връща в България). Сведения за този разговор няма. “Петров” пише, че ѝ казал, че тя “може да бъде полезна на страната и нашата служба. Разбира се, това трябва да се основава на напълно доброволна основа, в рамките на нейните възможности…” Според “Петров” тя била заявила, че е съгласна.
7. От стр. 33 започват докладите на агент “Любомиров”, в които не се открива нищо, издаващо, че става дума за връзка между агент на ДС и друг агент на ДС.
8. На стр. 84 в друго  постановление, от 05.05.1973 г. пише, че за работа е “привлечена от др. Ст. Димитров” (а не “Петров”). Както и няколко страници по-горе, същият ст.л-т Божиков предлага да се закрие разработката “Сабина”, като един от аргументите му е, че “иска да легализира връзките си с нас”. Това е странно, като се има предвид, че те са се срещали не в явочни квартири, а на публични места. И това постановление не е подписано от началника на отделение.
9. Стр. 86 пък твърди, че връзката с ДС била по инициатива на източника (подчертаната дума), а не на резидентурата, по плана или извън плана – нещо, което противоречи на горепосочените документи.

Останалите документи са предимно информации от проведени с Юлия Кръстева срещи от нейни бивши колеги и приятели от София и съдържат интересни сведения за настроенията и епохата, в която са живели хората, но не и нещо укоримо, инкриминиращо или шпионско. Няма никакво съмнение, че – съгласно публикуваните до момента документи – тя не е била нито агент на ДС, нито сътрудник (впрочем, странно е, че в ДС не са уточнили последно като каква я водят – агент или сътрудник), не е предала в разговорите си с българи каквито и да е данни, които да я категоризират като шпионин или работещ за разузнавателна служба гражданин.

Ако някъде се твърди, че тя е агент, че е работила за службите (доброволно или не), че е давала съгласие за работа за ДС и др.п., тези твърдения не са подкрепени с фактите, публикувани от Комисията по досиетата до момента. Който го твърди, значи чете тези документи така, както Дяволът чете Евангелието, а вие, уважаеми читатели, трябва да си направите изводите за такива хора, за техните мотиви и защо приемат за вярна информацията, която не е подкрепена с факти.

Още по темата:

• Агент Сабина и бъдещето на досиетата – статия от Йово Николов в “Капитал”
• Всички разбират от досиетата на ДС (какво бе пропуснато при прочита на делото „САБИНА” – Юлия Кръстева) – от Христо Христов в сайта Десебг.ком
• Юлия Кръстева финтирала блестящо Държавна сигурност (из досието ‘Сабина’) – статия от Александра Маркарян в “Офнюз”.
• Цялата история на Юлия Кръстева с Държавна сигурност – статия от Лилия Цачева в Клуб “Z”
• “Ченгетата ни са по-добри от ченгетата ви” – размисли относно досието на Юлия Кръстева и българския академичен живот – статия от Димитър Атанасов в “Маргиналия”
• „Досието на Юлия Кръстева 1. – Службите са я вербували, но тя ги е будалкала” – статия на Невена Борисова в “е-Вестник”
• Досието на Юлия Кръстева 2. – Възобновен диалог и малоценна информация – статия на Невена Борисова в “е-Вестник”
• Личната съвест под прицела на общественото алиби – статия на Димитър Бочев
• Сочим вербуваните от ДС, но не и техните палачи, вербовчиците – ФБ-статус на Огнян Минчев
• Юлия Кръстева и скритото под езика на ДС-агентите – статия на Силвия Недкова
• ДС в НРБ: мързелива, глупава, с мирис на пот и вкиснало – статия на Александър Андреев в “Дойче веле”

• Илиан Василев в своята ФБ-страница:

“Прочетете Бончева (във в. “Стандарт” – б.м., ВМ) – по-голяма глупост не бях чел. Значи според нея, без да е сигурна твърди, Семерджиев бил изчистил досието на Кръстева, за това нямало данни. Ами ако не имало априори, какво правим – машина за компромати ли? Кръстева се съгласила да сътрудничи, защото искала израстване – и как точно ДС ще и помогне да израстне във Франция и да стане световна интелектуалка? Започна да ми писна от манипулациите на комисията, назначено от ДС-БКП, по времето на ДС-БКП Първанов и Петков, начело на която стои МВР-ДС човек.
Без да зная детайли, по вероятно е Кръстева да не е искала нейните родители да бъдат обект на репресии и е говорила с хора от ДС, които така или иначе е трябвало да пита за да изледе в чужбина. И от това са спретнали досие с преразкази.
Как си мислите, че ще завърши дело срещу Комисията България във Франция за оклеветяване? Мислите, ли че Бончева ще може да защити тезата на комисията въз основа на записки на служители на ДС.
Не е моя тема – просто аман от морализатори, на които се плаща с държавни пари, които забравиха за какъв режим идеше реч и съсипват ен гро репутацията на хора, която са я градили цял живот. Зная, че у нас хористи на клеветата са в изобилие. То и затова сме имали такива поражение в Народния съд, а и днес няма бунтари и стана това, което стана вчера – Борисов ни измъкна от НАТО и ЕС и няма пукнат човек да протестира. Той нямал доказателства, както няма за Георги Марков.
Вие сметнете – у нас е имало близо 1 милион членове на БКП със система за партийни доноси, които обхващат целия живот и които са провокорила и репресии и изпращане в Белене – просто предават на силовия апарати той действа. Питайте родителите си – каква е била ролята на партийния секретар там където са работили. И най-вече си отговорете защо вестник като Стандарт – знаете кой го контролира /няма нищо общо с кръга на библиотеката и корпулентния/ дава трибуна на Бончева?”

• Миглена Николчина (от нейната ФБ-стена):
  “По-надолу следва коментар от стената на Tatiana Vaksberg, като добавям нещо, което научавам от хора, вече внимателно изчели досието на Кръстева – там няма нищо “автентично” нейно:
  “Утре досието на Юлия Кръстева ще бъде качено онлайн и всички ще могат да го прочетат, ако ги интересува. Аз лично съм благодарна, защото ще мога да се запозная с тези документи без да мръдна от компютъра и да формирам мнение по-бързо, отколкото в друг случай би било възможно. Но не съм никак сигурна, че това с публикуването на досието ВМЕСТО анализ на комисията е новина, която е здравословна.
  Мисля, че от години е нужно нещо, което сегашната световност на скандала открои като належащо: публичен анализ, който да съпътства обнародването на данни. Не е възможно да сриваш репутация, като просто твърдиш, че “обявяваш” някого. И че някакъв имагинерен изследовател е свободен да свърши нататък истинската изследователска работа. В читалнята в момента има много журналисти, защото става дума за Юлия Кръстева. За почти всички останали закономерно липсва този интерес, техният случай е изчерпан с етикета “обявен”. Това е констатация, посочвам диспропорцията. От едната страна има цял човешки живот, от другата стои думата “обявен”. Колкото и “законно” да е. Времената не са революционни, намираме се в 2018 г.
  Преди да вземе решение, комисията чете внимателно всяко досие – или поне ми се ще повече от двама-трима души в комисията да четат внимателно всяко досие. Те много добре могат да аргументират своето решение, но не го правят публично. Ако случайно го направят, аргументацията им е по-често формална (установихме наличие на картон еди кой си), а не съдържателна (в такъв и такъв контекст такова и такова действие е могло да има такова и такова значение). Познавам недостатъците на закона и приемам, че са няколко. Но има един недостатък, който законът за досиетата не притежава: този закон не забранява на комисията да прави собствени изследвания и анализи, нито да ги отстоява публично. Ужасно съжалявам, че на Юлия Кръстева се падна нелепата роля на илюстратор на този безобразен процес по заместването на историята с някакъв законен списък.”

Mihail Ivanov shared Keti Mircheva‘s post.

2 hrs 

Напълно се солидаризирам с Кети Мирчева (виж нейния статус по-долу). Напомням своите предложения, които направих през 1912 г. на страниците на списание “Обектив”. Сега, когато ги препрочиткам, виждам, че те не са загубили своята актуалност:

“От натрупания вече шестгодишен опит след приемането през 2006 г. на Закона за досиетата може да се направят някои изводи и, произтичащи от тях, предложения:

Прерогативът да управлява архивите на Министерството на вътрешните работи, на Държавна сигурност за времето на нейното самостоятелно съществуване, на разузнавателните служби на Българската народна армия и на техните предшественици и правоприемници за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. не е свойствен за създадената по силата на този закон Комисия. Тя не можа, а и не би могла да изгради необходимия професионален капацитет за изпълнение на тази си функция, както и да осигури необходимите организационни условия за нормална ефективна работа на изследователите в областта на историята на България и по-специално на ролята на репресивния апарат на комунистическия режим. Ето защо трябва да се внесе промяна в Закона за досиетата, като Комисията остане независим държавен орган само за разкриването и обявяването на принадлежността на лица към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Архивите на визираните в Закона за досиетата органи (органите по член 1) трябва да бъдат прехвърлени от Комисията към Националния архивен фонд и предоставени за управление и разпореждане на Държавна агенция „Архиви”.
Трябва със закон да се създаде държавен изследователски институт за изучаване на тоталитарния комунистически режим и неговия репресивен апарат. Институтът да бъде методически свързан и работи в сътрудничество с Държавна агенция „Архиви” и с Комисията за досиетата. Да се създадат необходимите организационни условия за всички изследователи (както от института, така и тези, които работят извън него) – подходяща читалня, експресно предоставяне на архивните документи и на ксерокопията, оказване на необходимата методическа помощ при боравенето с архивните единици и т. н.
Да се преустанови практиката на Комисията за досиетата при предоставяне на ксерокопия да се задраскват поголовно всички имена. Отговорността за извършени нарушения срещу правата и законните интереси на трети лица и на принадлежащите към „органите по член 1” трябва да бъде правно вменена на ползващите архивните документи.
Известни ограничения могат да се регламентират, включително при ползването на индивидуалните дела на принадлежащите към органите по член 1 от Закона за досиетата, индивидуалните дела на разследваните лица (дела за оперативна проверка, дела за оперативно наблюдение, дела за оперативна разработка), както и някои следствени и съдебни документи.
Тези ограничения, чрез които да се осигури защитата на правата и интересите на съответните лица, трябва да се основават на строго формулирани в закон критерии – нарушаване на материални интереси, нарушаване на неприкосновеността на личния живот, на семейството, в интерес на здравето и морала и т. н.
Необходимо е също така да се установи със закон давностен срок (например 30 години), след изтичането на който всички документи на МВР и специалните служби за сигурност да се ползват при режим, който е уеднаквен с режима, отнасящ се до документите на МВР и специалните служби за сигурност от преди 9 септември 1944 г.”

…

Мой коментар към Фейсбук-статуса на журналиста Христо Христов, в който той пише:
Сайтът desebg.com публикува пълното съдебно решение на Европейския съд по правата на човека по делото на Хараламби Анчев срещу България. С него са отхвърлени жалбите на бившия министър на правосъдието в служебния кабинет Софийски (1997), твърдейки че с обявяването му за агент на бившата Държавна сигурност са му нарушени човешките права. Случаят на Анчев се отнася към онези категория сътрудници, чиито дела са прочистени от БКП/БСП и ДС тайно от обществото и зараждащата се политическа опозиция в началото на 1990 г. и в тях липсват собственоръчно подписани или написани документи. Казусът е аналогичен като този с живеещата във Франция лингвист Юлия Кръстева, чието осветяване миналата седмица предизвика обществен дебат, като някои необективно допуснаха, че тя не е била сътрудник на ДС, тъй като в досието ѝ нямало документите, писани от нея.

На този статус аз коментирах със следните думи:

Уважаеми г-н Христов,
Ако позволите малко допълнение по Вашия текст (бързам да кажа, че нееднократно съм изразявал уважение към Вас и работата Ви на разследващ журналист – пиша това, за да и̶з̶б̶е̶г̶н̶а̶ намаля коментарите не по темата, а по мой адрес).
Съдът в Страсбург отговаря на въпросите, които получи. На неправилно зададен въпрос, естествено, ще отговори с неправилен (от гледна точка на жалбоподателя) отговор.
Вие сам пишете
“Съдът е приел, че българският закон за досиетата и дейността на Комисията по отношение на обявяване на принадлежността на сътрудниците се прилагат при строго определени правила и защитни механизми.”

Т.е. Комисията изпълнява закона. Законът не предвижда да се преглеждат документите и Комисията да преценява дали са достатъчни, за да се обяви принадлежност към службите. В този ред на мисли, решението на КД по случая “Юлия Кръстева” не можеше да бъде друго – колкото и това да не се харесва на мнозина хора.

Впрочем, в това решение донякъде се дава отговор и на Вашето предложение за водене на дела за обида и клевета:
“Всъщност, по дела за обида и клевета, съдилищата не считат принадлежността към бившите служби за сигурност като обективно увреждаща (вж. параграф 78 по-горе) и, въпреки законодателно предложение през 2010 г. за предотвратяване на това, хората, обявявани в принадлежност към тези служби да бъдат награждавани с ордени или медали, законодателят реши, че не бива да им се забранява даването на такива отличия (вж. параграф 52 по-горе).”

От този момент насетне има възможност за тълкуване на наличните документи и за решение на всеки един от читателите дали става дума за съзнателно сътрудничество (каквито има в други случаи) или за неосъзнато (каквито има също в други случаи.

Вие писахте по-рано, че нямате съмнение, че е била агент, но колегата Ви Йово Николов в капитал пише: “Дори експерти по архивите не са категорични дали Кръстева е била агент на ДС или не.”

Това е факт – не всички експерти са категорични. И не всички журналисти са категорични.

Някой може да направи опит за сравнение с други агенти със сходни досиета (прочистени, с липси и т.н.), но всеки случай трябва да се разглежда поотделно – и извън рамките на Закона за досиетата. Законът за досиетата не прави разлика, не дава възможност на Комисията да рови из документите и да прави изводи в едната или другата посока.

В този ред на мисли, всякакви публикации, които плюят по Комисията, са с неправилен адресат. Комисията спазва закона. Калпав закон, но такъв са приели народните представители. Това го пиша за Ekaterina Boncheva, защото виждам, че тя се ядосва на Копринка Червенкова, а няма смисъл; жената пише не за мен, теб или г-н Христов. Всеки има право да изрази емоциите си – впрочем, самият наш домакин също е смесил журналистика с емоции в една от статиите си, където пише за това как всеки разбирал от футбол, а сега – и от досиета

…

…

П.П. Познавам лично бившия шеф на ДС Григор Шопов (с когото споделих през 1989 г., потресен от отношението към нашите граждани с мюсюлманско вероизповедание, че искам да емигрирам), познавам редица служители на ДС, ВКР, УБО. Служил съм в разузнавателно поделение; с моя случай се занимаваше през януари 1988 г. лично генерал Зикулов (запознатите са наясно кой е той). Сред приятелите ми от преди 10-и ноември се оказаха агенти на ДС, на ВКР, на коя ли не служба. Сигурен съм, че за мен има писано в какви ли не архиви на какви ли не служби – български, съветски и руски, американски. И не само за мен, но и за баща ми, и за дядо ми (вижте, например тук информация за Венко Марковски в архива на ЦРУ). За семейството ми са водени томове с информация – къде сме ходили, с кого сме се срещали, какво сме говорили и т.н. Телефоните ни бяха подслушвани. През 1975 г., когато баща ми загина в катастрофа двете служби – ДС и югославската УДБ-а си размениха обвинения, че другата го е убила. Пак тогава дядо ми бе поставен тутакси под охрана от УБО, която продължи до деня на смъртта му, на 7-ми януари 1988 г.  Имаше случай, когато Григор Шопов не разреши на дядо ми да пътува в Румъния, за да се срещне със свой стар приятел от концлагера Голи оток; следващата новина за бедния човек беше от Белград – бил е предаден от румънската Сикуритате на югославската УДБ-а и осъден на дълги години затвор за “антиюгославска дейност”.
Пиша всичко това, защото много добре мога да си представя как се чувства Юлия Кръстева в момента, когато е обявена за “агент” на ДС. Знам добре как се чувстват и други хора в нейното положение, които през годините също бяха обявени за агенти.

______
* – В сравнение с други хора на моите години (роден съм през 1968-ма).