Когато говорим за Бойко Борисов и визитата му в Македония, за да почете паметта на депортираните евреи от страната, трябва да имаме предвид а) че е премиер в коалиционно правителство; б) че това, което казва, стига до милиони българи чрез традиционните медии; в) че видеото стига до близо 200 000 негови последователи във ФБ със следния текст: “Участвах във възпоменателната церемония по повод 75-годишнината от депортирането на евреите от територията на днешна Република Македония. Светла им памет, не сме ги забравили, те са в нашето съзнание.”
Това е текстът под снимките от посещението му в Скопие:
Бойко Борисов поднася цветя пред паметника на жертвите на депортацията в Скопие
“Поклоних се пред паметта на евреите, депортирани от територията на Република Македония преди 75 години. Не трябва да забравяме тази част от историята и не трябва да допускаме подобни грешки. Дълбоко скърбим за всеки човешки живот и никой, изпратен в лагерите на смъртта, не трябва да бъде забравян.”
Борисов в Синагогата в София
Също така, на 10-и март:
“Присъствах на церемония в Централната софийска синагога по повод 75-годишнината от уникалния акт на спасение на българските евреи по време на Втората световна война. Българското правителство бе удостоено със знак “Шофар” за своите усилия в посока борба с антисемитизма и съхраняване на паметта за Холокоста у нас. Горд съм, че съм българин, потомък на такъв народ, който се е опълчил и е застанал с морал, смелост и твърдост в спасението на близо 50 000 свои граждани.”
И, ако щете, дори това, че отдаде почит на Храма, поставяйки си кипа.
Сигурен съм, че ще има хора, които няма да са достатъчно (или изобщо) доволни от жеста и думите му. Сигурен съм, защото някои от тези хора са готови да критикуват всеки, който не се изкаже тъкмо така, както те биха го сторили, с точно тези думи, които те биха използвали.
Аз, обаче, не съм като тях.
Предпочитам да видя нещо, отколкото нищо. И друг път съм писал за това, че принципът “Ако бях аз, щях еди-какво-си да кажа” не е добър за сериозен разговор. Ако някой иска да каже нещо друго – никой не го/я спира. Но от премиерите до момента, той е първият, който отдава почит на загиналите.
Поздравявам премиера, както и неговите съветници, с които вероятно е обсъждана темата. Поздравявам и македонският премиер Зоран Заев, защото и той има принос за това решение – без неговата покана г-н Борисов не би отишъл в Скопие.
Дано тази инициатива продължи с още мероприятия – и тази година, а и следващите.
Ние не сме тук само днес, а трябва да сме и тук – в Интернет, и в Скопие, и в София, и в Треблинка, и навсякъде, всяка година, за да напомняме за човешкото зло и за човешкото добро. За спасяването, но и за факта, че за да има спасени, трябва да има от какво да са били спасявани.
Да допълня и с текста на речта на Зоран Заев в присъствието на Борисов:
Зоран Заев пред паметника в Скопие
„Ми претставува чест и голема одговорност да ви се обратам денес од ова место, првенствено како граѓанин на Република Македонија. Пред 75 години, овој простор беше искористен за едно големо злосторство врз наши сограѓани. Денес, 75 години подоцна, се собравме да се сетиме на оние коишто животите ги изгубија во виорот на едно лудачко време.
Се сеќаваме и одбележуваме 75 години од деновите кога 7 144 Евреи од Скопје, Битола и Штип, но и од цела Македонија беа собрани тука, во просториите на тогашниот Монопол, и испратени на еден пат од кој никогаш не се вратија. Нивниот најголем „престап“ беше нивното постоење, нивната култура, нивната традиција, нивната заедница. За тоа беа казнети со најдраконската казна и предвреме оттргнати од своите најблиски, од својата земја, од своите животи.
Геноцидот над Евреите во Втората светска војна беше борба на деструктивни и анти-цивилизациски сили против сета добрина и љубов, против пријателството и човештвото. Холокаустот беше борба против луѓето, слободата и нашето заедништво. „Таму каде што горат книги, ќе горат и луѓе еден ден“ е цитат од драмата Алмансор на Хајнрих Хајн, едно од делата изгорено во Берлин од страна на нацистите.
Нашите сограѓани, Евреите, беа книги на нашето заедничко постоење, испишани со години и векови на историја и традиција, борба и пркос за подобро утре за сите коишто живеат и живееја на овие простори. Оние коишто успееја да го избегнат крволочното лудило оставија неверојатен траг во нашата заедничка историја. Естреја Овадија – Мара, Соломон и Самуел Садикарио, Бено Исак Русо, Мориц Романо се само неколку од нив.
Денес, би сакал да им се заблагодарам на Еврејската заедница на Република Македонија и Фондот на Холокаустот од Македонија, коишто овозможуваат да се сеќаваме и да ја паметиме историјата и културата на нашите сограѓани, нивните предци. Вашата заложба ја прави Македонија побогата и граѓаните на Македонија ви се благодарни за тоа.
Нашата сплотеност во осудувањето и сеќавањето на депортацијата на нашите сограѓани во логорот на смртта Треблинка е повеќе од само симболична. Денес ги повторуваме лекциите од минатото, за уште посилно да си го осветлиме патоказот за иднината којшто заеднички го избравме. Омразата не е наш избор. Прифаќањето на различностите, љубовта кон ближниот, но и почитта кон другиот, поддршката, соработката и пријателството се вредностите коишто ги прифаќаме со нашите мисли и срца, а ги чуваме со нашите дела.
Никогаш да не заборавиме што се случи тука, пред 75 години. Историјата се повторува само за оние коишто стануваат слепи за минатото. Ние нема да бидеме слепи и ќе продолжиме да се сеќаваме. За никогаш да не се повтори.
За оние коишто ни беа прерано одземени,
Од оние коишто нема да заборават,
Кон оние коишто допрва доаѓаат,
Слава им!“
Моето уважение и към двамата премиери, че правят верни стъпки в правилната посока!
Животът не е приказка, добрите неща се случват не с помощта на феи, а с много труд, с постоянни усилия в борба със злото, а понякога и с луд късмет. Така е било някога, така е и днес.
__________
(Снимки и видео: Фейсбук-профил на Бойко Борисов и Зоран Заев)