??вайло Калфин е писал в блога си как се вижда България отвън – в международната общност.
Да, така е. Сред другите страни България изглежда точно така, както е описана от вън??ния ни министър (цитирам го без притеснения – макар и да няма на сайта си (все още) знакът на Creative Commons, сигурен съм, че това е пропуск на администраторите на сайта, а не негов и този пропуск ще бъде поправен скоро):
Страната ни не изглежда съставена от черни списъци, от кървави писма, от провалени проекти, от дълбока корупция и от черно песимистично бъдеще, а е активен член на международната общност и авторитетен партньор. Това трудно мога да обясня на черногледците, които ще запитат какво толкова търсим на среща ЕС-Латинска Америка. Те ще попитат какво ни влиза това в работата. Радвам се, че има и много други, които знаят, че един партньор е уважаван, когато проявява грижа и за общите интереси, не само към собствените. Между другото собствените са част от общите. ??ли обратното. Във всеки случай, ако спрем да се самоунижаваме, можем да разберем, че проблемите, които ре??аваме в отно??енията ни с ЕС са нормални – някои хора и институции дълго си мислеха, че можем да заблуждаваме и че правилата на ЕС са хубави, но ние можем и да не ги спазваме. Сега всичко идва на мястото си. Това е и част от реалната интеграция на България в ЕС и от възприемането на европейските ценности и стандарти. Така че – интеграцията продължава, но вече е необратима.
??вайло Калфин се спира на два различни момента – от една страна как изглежда България, от друга – че трябва да спазваме правилата.
Може би е добре това да се казва по-често, за да почнат да го възприемат хората и на ниските етажи. Защото близо 15 години България бе неуправляема територия, в която се въртяха далавери, фалираха се банки, нароиха се финансови фараони, продаваха се и се купуваха (под масата, разбира се) активи, пасиви, футболни мачове, конкурси, търгове… Но същевременно се появиха и нормални неща – бели фирми, европейски магазини, качествени услуги, нови производства.
Но най-главното сяка?? се променя най-трудно: мисленето на хората. А и обществото ни – няма какво да се лъжем – все още е пасивно, все още не е гражданско. ??ма някои проблясъци – личният ми опит е свързан със знаковите дела срещу държавата на “??нтернет общество – България” през 1999 г. за отмяна лицензирането на ??нтернет операторите и успехът ни с приватизацията на БТК, която бе забавена с няколко месеца и от това държавата ни получи 50 млн. евро повече – дивидентът за годината, който иначе ще??е да отиде в подставените лица от виенското “Вива венчърс” – ООД. Чели сме за адв. Михаил Екимджиев, който също се опитва да дава пример за създаване на гражданското общество с дела срещу държавата; наскоро и една онкоболна осъди държавата да й заплати сериозно обезщетение заради спрения достъп до лекарства – това са все примери, че има искрици.
За съжаление все още го няма огънят, все още обществото ни търпи хомота на корумпирани чиновници.
Все още прокурорите ни не могат да насмогнат на делата, а ненаказаните престъпления имат двойно (ло??о) значение: престъпниците стават все по-нагли, а хората стават все по-уязвими.
Ето с това трябва да се преборим всички – и у нас, и в чужбина. Да има общество, което да е нетърпимо към недъзите и проблемите. Дали ще стане – не знам, но искам да се случи.