Как и защо България обяви война на САЩ и Великобритания на 13-и декември 1941 г.

Архивите са живи.
После да не се чудите защо България е сред победените държави във Втората световна война, въпреки участието в бойните действия срещу бившия си съюзник – нацистка Германия…
Получер шрифт – от мен.

***

Питане от народните представители Никола Мушанов и Петко Стайнов до министъра на външните работи и изповеданията
София, 13 декември 1941 г.
Получено на 13.ХІІ.1941 г.
Вх. № 10661

Чрез господин Председателя на Народното събрание
До господин министъра на външните работи.

Питане от народните представители Никола Мушанов и Петко Стайнов за отношенията на България със Съединените Щати поради Тристранния пакт
Господин Министре,
Макар и влизането на България в Тристранния пакт да не е формално одобрено и досега от Народното събрание, поставя се въпросът, дали България е длъжна да обяви война на Североамериканските Съединени Щати, като последствие от започването на война между Япония и Америка.

Богдан Филов при подписване на договора за влизане на България в Тристранния пакт

Според клаузите на нашето присъединяване към Тристранния пакт, ние бихме имали задължение да обявим война на Америка, само ако Япония е нападнатата страна. От досегашните сведения, дадени в българския печат от Българската телеграфна агенция, Япония първа е нападнала и е обявила война на Съединените Щати, и само впоследствие Америка, която се е счела за нападната, е обявила война чрез решение на Камарата на представителите и на Сената.
При едно такова положение не се налага, нито по силата на Тристранния пакт и анекса към него за нас, нито по други обстоятелства, нито поради някакво неприязнено поведение на Америка специално към нас да обявяваме война или да скъсваме дипломатическите сношения с тази далечна велика сила. Молим, Господин Министър, да ни отговорите на следния въпрос: като се има предвид, че и в миналата всесветска война България не обяви война на Америка въпреки всичко, че договорът за Тристранния пакт и анекса за нас към него не ни задължава да се намесваме в случай като сегашния в полза на Япония, има ли някакви други обстоятелства и други непознати на Народното събрание поети от правителството задължения, които да налагат било обявяване на война, било скъсване на дипломатическите сношения с тази държава?
С почитание:
(п) Н. Мушанов
(п) П. Стайнов
Вярно с оригинала, при Канцеларията на Народното събрание,
Секретар: В. Върбанов
ЦДА, ф. 176 к, оп. 8, а. е. 973, л. 16. Служебен препис. Машинопис.

***

Стенографски дневник от 21 заседание на
ХХV Обикновено народно събрание, Трета редовна сесия.
Събота, 13 декември 1941 г.
(открито в 12 ч. 35 м.)

Председателствал председателят Христо Калфов. Секретари Александър Загоров и Николай Султанов. (В 12 ч. 35 м. в залата влизат г-да министрите, начело с г-н министър-председателя, посрещнати със ставане на крака от бюрото на камарата, от народните представители и от всички присъстващи в ложите и галериите, и с бурни и продължителни ръкопляскания и гласове “Ура” от народните представители)

Председателят Христо Калфов: (звъни) Има нужния брой народни представители. Отварям заседанието.
[Следва дълго изказване  по темата за борбата с комунистическия интернационал на  министъра на външните работи и на изповеданията, в което, наред с другото, той казва и следното: “…държа да изкажа моето голямо задоволство, загдето в Берлин имах честта да бъда приет от великия водач на германския Райх (Бурни и продължителни ръкопляскания и гласове “Браво”), както и от неговите най-близки сътрудници, на първо място от райхсмаршал Гьоринг, райхсминистърът фон Рибентроп и райхсминистърът д-р Гьобелс. (Ръкопляскания) В тия срещи бях щастлив да констатирам, че политиката на българското правителство намира пълното разбирателство и одобрение и че България продължава да се радва на техните симпатии и подкрепа, за което държа да изкажа тук моята признателност. (Бурни и продължителни ръкопляскания и гласове “Браво”)” – б.м., Вени Марковски]
Председателят Христо Калфов: Има думата г-н министър-председателят.
Министър-председателят Богдан Филов (От трибуната. Посрещнат с бурни ръкопляскания, които продължават няколко минути):
Г-да народни представители! Както имахте вече случай да чуете и от изложението на министъра на външните работи, събитията се развиха напоследък по такъв начин, че войната между Япония и силите от Оста, от една страна, и Североамериканските Съединени Щати, от друга, а същевременно и между Япония и Англия, стана неизбежна. Това ново положение на нещата наложи и на българското правителство да определи своето становище спрямо него. В моята последна реч пред вас на 19 ноември т.г. аз заявих, че България, след като се присъедини към Тристранния пакт, стои днес здраво и непоколебимо на страната на силите в Оста и на техните съюзници (“Браво”! Бурни и продължителни ръкопляскания), че тя ще остане докрай вярна на задълженията, които е поела спрямо тях, и че ще им оказва винаги, в кръга на своите възможности, най-искрено сътрудничество. (“Браво”! Бурни и продължителни ръкопляскания.)
Настъпилите през последните няколко дни събития създадоха условия, при които нам се налага да изпълним поетите задължения. Тия задължения произхождат от Тристранния пакт, към който България се присъедини с протокола, подписан във Виена на 1 март т.г., и който вие г-да народни представители, одобрихте с акламации още на другия ден след неговото подписване.
Според чл. 3 на този пакт, държавите, които са го подписали, се задължават да си дават съдействие една на друга с всички политически, стопански и военни средства, в случай, че една от тях бъде нападната от една сила, която дотогава е участвала в Европейската война или в японо-китайския конфликт.
Г-да народни представители! На всички е известна голямата реч, която водачът на Германия Адолф Хитлер произнесе на 11 т.м. в Райхстага в Берлин. Известна е също така и речта на водача на фашистка Италия Бенито Мусолини, произнесена същия ден в Рим. В тези речи се установява, че през последните няколко месеци Североамериканските Съединени Щати са извършили редица нападателни действия срещу силите на Оста, вследствие на което Германия и Италия решиха да скъсат отношенията си с тази държава и да обявят положение на война спрямо нея.
При тези условия българското правителство, в изпълнение на задълженията си по чл. 3 от Тристранния пакт, реши вчера, на 12 т.м., също така да скъса дипломатическите отношения със Североамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война с тази държава, както и с нейната съюзница Англия. (Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно “Ура” и бурно и продължително ръкопляскат. Стават прави и пълномощните министри на Германия г-н Бекерле и на Италия г-н граф Маджистрати, заедно с всички присъстващи в дипломатическата ложа. Народните представители се обръщат към тях и ги акламират с бурни ръкопляскания. Овациите траят няколко минути, през което време пълномощните министри поздравяват с вдигната ръка).

Филов пред Народния съд

Г-да народни представители! По този начин България и този път, както винаги, дава доказателства, че тя остава вярна на дадената дума. В случая, обаче, не се касае само за едно договорно задължение, но така също и за една проява на оная солидарност, която трябва да бъде поставена в основата на отношенията между държавите в нова Европа. (Бурни и продължителни ръкопляскания).
Г-да народни представители! Правителството смята, че то изпълни своя дълг. То е убедено, че и вие ще одобрите взетото от него решение, проникнати от съзнанието, че то отговаря на интересите на страната и на нуждите на днешния момент (Ръкопляскания). По такъв начин и ние, наред с останалите държави от Тристранния пакт, ще можем да допринесем за създаването на новия ред в Европа, на онази именно нова Европа, която се гради днес с толкова жертви, и която, убедени сме, ще се издигне на развалините на днешната война. (“Браво”! Бурни и продължителни ръкопляскания. Бюрото на Народното събрание, господа министрите и всички народни представители стават прави и продължително акламират г-н министър-председателя).

Петко Стайнов: Искам думата! (Тропа по банката). 

Председателят Христо Калфов: Пристъпваме към гласуване. Които приемат декларацията, направена от правителството, моля да вдигнат ръка. Абсолютно мнозинство. Събранието приема. (Всички народни представители стават прави и бурно и продължително ръкопляскат и викат няколкократно мощно “Ура”).
Председателят Христо Калфов: (Става прав) Г-да народни представители! Редица поколения живяха, работиха и в борба измираха за извоюване свободата на нашия народ. След толкова жертви и усилия, благодарение високия жест на великия водач на великия Райх и гениалния вожд на италианския народ, както и на техните героични войски и народи (“Браво”! Бурни и продължителни ръкопляскания), нашият народен блян е осъществен: България е свободна и обединена. (“Браво!” Бурни и продължителни ръкопляскания)… Нашият млад и героичен народ е трудолюбив, храбър и честен. С решението на правителството от вчера и нашия вот на одобрение, който току-що така единодушно  и възторжено дадохте, българският народ лоялно и честно изпълнява поетите исторически задължения. (“Верно”. Ръкопляскания)…  Да живее България! (Всички народни представители, г-да министрите, пълномощните министри на Германия и Италия и присъстващите в дипломатическата ложа стават прави. Народните представители бурно и продължително ръкопляскат и акламират пълномощните министри, които отговарят на поздрава с вдигната ръка).
Да живее Негово Величество Царят! (Мощно многократно “Ура”!, бурни и продължителни ръкопляскания. Акламациите продължават няколко минути).

Никола Мушанов: Искам думата! (Тропа по банката).

Председателят Христо Калфов: Г-да народни представители! Ще вдигнем заседанието.

Никола Мушанов: Г-н председателю! Искам думата! Вие глух ли сте? (Възражения от народните представители) В тия исторически моменти…

Председателят Христо Калфов: В съгласие с правителството, предлагам да вдигнем заседанието.
[Информира за дневния ред за следващото заседание – б.м., В.М.]
Вдигам заседанието.
(Вдигнато в 13 ч.)

Източник:

ЦДА, ф. 173 к, оп. 8, а. е. 203, с. 351 – 354. Печатно.
Дипломатически документи по участието на България във Втората световна война, Съставители: Цочо Билярски, Иванка Гезенко. “Синева”, 2006

This entry was posted in Bulgaria, история, на български and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.