Мое интервю за “Маргиналия“.
За никого не е тайна, че социалните мрежи отдавна са платформа за пропаганда от страна на политически фракции и дори екстремистки организации. Чрез тях те привличат и вербуват нови симпатизанти. Езикът на омразата често е инструмент на тази пропаганда. „Маргиналия“ разговаря с Вени Марковски от „Интернет общество – България“ за измеренията на словото на омразата и екстремизма в социалните мрежи в България. Вени Марковски е един от инициаторите на Международния форум „София казва „НЕ“ на словото на омразата и екстремизма“
Г-н Марковски, малка или голяма е употребата на слово на омразата в социалните мрежи у нас?
Езикът на омразата и изобщо наличието на хора, които мразят в социалните мрежи, е доста голямо. Даже непропорционално голямо спрямо реалния живот, защото, ако човек излезе в София и се разходи по улиците, няма да срещне толкова омраза, с колкото ще се сблъска във виртуалния свят. Може би една от причините е, че онлайн човек се чувства по-смел да изрази своята омраза, защото не вижда събеседника си, не може да прецени доколко думите му го нараняват… Омразата в социалните мрежи често се излива и по адрес на по-известни хора, за които не е необходимо хейтърът да ги познава лично, за да ги нагруби или обиди.
Кои са най-честите източници на враждебна реч в социалните мрежи?
Няма нещо, което да е общо, но има отделни типове хора, които по-често използват езика на омразата. Например хора, които слагат в профилните си снимки във Фейсбук някакви патриотични теми – знамена, лъвове, древни български символи. Или българското знаме, което заради употребата му от хора, излизващи омразата си във Фейсбук, не само се е обезценило, а е се оказва едва ли не визитна картичка не на държавата и държавността, а на мразещия човек. Още повече, че най-често става дума за хора, които имат някакво грешно виждане или разбиране за историята на България. Те посрещат с омраза всяко мнение, което е различно от тяхното, и всеки факт, който противоречи на тяхното мнение.
Кои са най-честите мишени на слово на омразата в социалните мрежи у нас?
Особено често се вижда омраза по адрес на политиците и по адрес на хора, които споделят факти за истинската история на България. Има омраза към успелите хора. И тук говоря не само за омразата по адрес на известни спортисти, музиканти или общественици, а за хора, за които по принцип се смята, че са успели. Никой не се интересува каква е цената на успеха, колко пот, кръв и мъки струва шампионската титла на някой спортист. Народът гледа крайния резултат и не вижда работата, къртовския труд, който стои зад него.
Това се забелязва много често и по адрес на малцинствени групи. Ако погледнете какво се пише по техен адрес в България, ще видите, че например антисемитизмът е много разпространен в българския Интернет и в социалните мрежи. И понякога се прави с незабележими на пръв поглед думи. Споменава се нещо някъде, цитират се автори, които иначе може и да са уважавани, но са склонни към публикуването на антисемитски послания. По този начин се създава едно настроение в хората, което след това може да има зловреден ефект и в реалното общество, извън социалната мрежа.
Има ли ФБ-групи, в които тези хора да се обединяват?
Нямам наблюдение върху такива групи, но е вероятно да съществуват. Но затова човек избира с какви хора да бъде Фейсбук-приятел. Така че може би на мен ми е спестено донякъде това, защото се старая да не общувам с хора, които използват езика на омразата или да влизам в групи, в които те се подвизават. Всъщност, много вероятно е в такива групи да не допускат пък хора като мен, които не мразят…
Дали хората, които употребяват езика на омразата в социалните мрежи, имат лидери на мнение в или извън социални мрежи?
Има хора, които често биват цитирани. Не е задължително самите те да използват езика на омразата, но те често са цитирани от хора, които използват този език. Например по темата за историята на българския Холокост, има няколко души, които са много често цитирани от хейтъри. И те са цитирани, защото техните тези и това, което те са публикували, подкрепят или съвпадат с мненията на хейтърите.
Забелязвате ли съществени разлики между употребата на езика на омразата в социалните мрежи в САЩ и в България?
В САЩ има също толкова много език на омразата в социалните мрежи, колкото съществува и в България, ако не дори и повече. В САЩ правото на свобода на словото е закрепено в Първата поправка на Конституцията и хората се възползват от това си право навсякъде, вкл. и във Фейсбук и Туитър, като често и там е насочено към известните, към политиците. Почти няма нещо свързано с политиката, което да не привлече хейтъри, екстремисти и т.н. Много е важно да възпитаваме нашите Фейсбук-приятели, защото когато човек използва език на омразата, той реално се държи невъзпитано, в най-честия случай. Ако обаче познавате използвалия подобен език, добре ще е да му направите забележка и да му кажете, че не бива да се отнася така към хората. Това има възпиращ ефект.
Какви мерки взимат социалните мрежи и правителствата за противодействие на словото на омразата в самите тях?
И във Фейсбук, и в Туитър има опции за докладване на подобен език и обикновено той се премахва бързо. Но всичко зависи от това в коя страна се намират потребителите. Например един е езикът на омразата, който може да бъде премахнат във Франция или Германия, докато в САЩ вероятността да бъде премахнат е по-малка, тъй като там този език може да се изтълкува като право на свободно слово.
Социалните мрежи спазват законодателството на страната, в която се намират. След като популязиризането на, например, нацистки идеи е престъпление в някоя държава, то няма как да продължи да съществува в социалната мрежа на територията на тази държава. С други думи, ако някой реши да рекламира нацизма, той може да го прави на щатски сървър. Но ако сподели тази информация във Фейсбук или Туитър, тя ще бъде премахната в страните, в които е недопустима според закона.
Самите потребители на социалните мрежи дали знаят как да противодействат на езика на омразата и екстремизма?
От това, което виждам по стените на хора, които позволяват до някаква степен да има език на омразата, може да се стигне до извода, че не – не се знае как да се реагира. Много често хората казват, че не желаят да влизат в ролята на съдник или цензор, да трият мнения или да премахват „приятели“. И по този начин всъщност вместо да дадат добър урок на хейтърите, те ги поощряват. Вместо да изкоренят плевелите, те ги поливат.
Говорил съм много с колеги и приятели по тази тема. Някои хора казват, че това е нарушение на свободата на словото, но не е етака; става дума за правила на поведение, което го има описано в няколко Фейсбук-стени: „законна самоотбрана и защита на нормалността в полза на нормалните посетители“. Защото ако оставим невъзпитания, грубия, циника и хейтъра да се подвизава без никаква пречка, той ще завладява по-голяма и по-голяма територия. Те са като плевели. Лошото поведение е заразно и се развива и при лоши климатични условия, докато доброто изисква повече усилия.
Какво липсва в България, за да се противодейства на враждебната реч в социалните мрежи?
Липсват много неща, но най-много липства правилни образователни програми и насърчаване на лидерите на обществено мнение да бъдат по-активни в казването на цялата истина за силата на езика на омразата и защо той не бива да бъде насърчаван. Много често се случва такъв език на омразата да бъде подминаван от тези лидери по една или друга причина. Например не им се иска да влизат в спорове, от които няма да излязат чисти. Или предпочитат да кажат, че са „за“ свободата на мнението и всеки може да пише каквото си иска. Но те са тези, които дават пример, а това е лош пример – бягане от истината.
Често липсват и елементарните норми на доброто възпитание; когато се случи така, че разговорът да запростее, хейтърите надделяват винаги, защото нормалният човек, който иска да прекарва времето си в социалните мрежи приятно или полезно, предпочита да замълчи. И в един момент по-гласовитите, по-агресивните, по-грубите надделяват в съответната дискусия…
Дали екстремистки организации използват социалните мрежи за разпространение на своите послания?
Както знаете, всяка държава сама преценява коя организация е екстермистка и коя – не. Социалните мрежи се използва за популяризиране на различни мероприятия или събития, които в някои страни се определят като екстермистки. Ето, наближава така нареченият „Луков марш“. Той много често се популяризира именно чрез социалните мрежи, за да му се даде гласност, за да се привлекат симпатизанти и публика изобщо. Това е само един от примерите. Разбира се, този „марш“ се прави в „прослава“ на „героя“ от Първата световна война Христо Луков, но неговите почитатели, уж случайно, пропускат неговата късна биография, в която той е лидер на пронацистката организация Съюз на българските национални легиони. Пропускат, че тази организация се свързва с хора като бившия народен представител Дянко Марков (Господ здраве да му дава), които определиха от трибуната на Народното събрание депортираните наши сънародници от Тракия и Македония за „враждебно население“. И т.н., и др.п.
Твърде пресилено ли е да се каже, че социалните мрежи са развъдник на враждебна реч и екстремизъм?
Развъдник – не бих казал. Омразата не съществува само в социалните мрежи, разбира се, но именно чрез социалните мрежи хейтърите получиха възможност за разпространение на своето съобщение до голям брой хора. Нали знаете, че „краставите магарета се надушват отдалече“, та и хейтърите се надушват и сдушват помежду си много по-лесно чрез тези нови платформи. И си живеят в техния свят, в който да мразиш е нещо прекрасно.
Да не би социалните мрежи да се използват от политически фракции и екстремистки групировки за вербуване на нови хора?
Има достатъчно много изследвания за силата, с която например т.нар. „Ислямска държава“ популяризира своите идеи и набира доброволци, които да се бият за нейните античовешки цели. Интернет се използва много активно от такива организации, защото тяхното съобщение е заразно, както казах по-горе, то е като плевелите. Много по-лесно за възприемане е едно елементарно обяснение за липсата за някакви трудности, за решаване на проблемите, които всеки един човек има, ако му се каже: „Има виновни за твоето дередже; аз ще ти ги посоча и ще ти дам възможност да им отмъстиш!“
Пресилено ли е да се каже, че ако социалните мрежи не съществуваха в този вид, в който ги познаваме, тероризмът в Европа през последните години нямаше да бъде толкова често явление?
Това е хипотеза, в която не е уместно да се влиза. Да се преувеличава значението на социалните мрежи в едната или в другата посока е неуместно. Както социалните мрежи, така и Интернет може да се използват за добро или за зло – от нас самите зависи за какво ще ги използваме. Не забравяйте, че в Интернет има огромен брой положителни новини, кампании, информация от всякакъв род. Ние сме се съсредоточили в момента само върху едната крайност – хейтърите и езика на омразата. Това е важно, но също така е важно да се знае, че има и добри практики и примери за подражание. Важното е повече потребители да популяризират, да споделят, да пишат и говорят за хубавото в живота, за добрите хора, които срещат…
Какво бихте посъветвали обществото, за да противодейства на враждебната реч и екстремизма изобщо?
Всички българи знаят, че най-важното в живота е образованието. Решението на проблема с езика на омразата трябва да започне от дома и от училището. Трябва да споделяме с децата (при това още от най-ранна възраст, а не да чакаме да отидат в гимназията или университета!) историческите уроци за това до какви трагедии за България се е стигало заради омразата, заради фашизма и комунизма и заради липсата на толерантност. Училището има много важна функция в това отношение, тъй като родителите трудно може да служат за коректив в поведението и в знанието на децата си, понеже самите те често използват език на омразата. Обществото като цяло трябва да предприеме всички възможни мерки, за да намали използването на този език. И това може да се постигне само чрез образованието на всички нива. Трябва да учим децата с личен пример: когато видим, че някой използва език на омразата, ние всички трябва да бъдат достатъчно смели, за да се изправим срещу него. Борбата с плевелите става с изкореняването им, а не с поливане.