Най-сетне: светлина в тунела! ?? не е от идващия влак!

Обикновено не препечатвам статии от всекидневници, но тази е изключение от правилото. Пепа Витанова е написала портрет на Сергей Стани??ев, публикуван в дне??ния “Стандарт”.

Новобранецът в партията изпрати старите пу??ки в запаса
Ба?? майсторът
Сергей Стани??ев се оказа най-добрият мениджър сред премиерите на прехода
Доскоро се питахме дали изплъзващото се присъствие на премиера ни е липса на характер или на политическа мъдрост. Но вече няма почти никакво съмнение – Сергей Стани??ев не е безгласната буква на партията, а най-точният неин човек за дне??ното време и място. Стилът му все повече напомня този на Доган: говори малко, ??егува се енигматично и планира два хода напред. Не действа прибързано, нито подмолно, изчаква събитията сами да подскажат правилния ход. Три години търпя интригите на група натопорчени генерали и накрая стана така, че сега те сърбат попарата, която надробиха. Накара старите лъвове в БСП да признаят собственото си несъвър??енство и изпрати двама от най-самоуверените в златния резерв. Забележете – не ги елиминира, както би направил някой комплексар, а ги остави да извървят пътя на страданието. Това е революционен за столетницата пробив. Реституция на правото на промяна. Победа над патриархалния партиен принцип, при който овластените традиционно отказват да пуснат “кокала” и да отпу??ат изходите към прогреса.
Три години бяха нужни на Стани??ев, за да се прояви в новия образ: излязъл от инфантилната фаза, разкрепостен, ре??ен да не бъде повече заложник на квотни пазарлъци. За първи път изпревари Първанов – преди него инициира нова формула на коалиционното управление, при която уменията на кадрите ще са по-важни от партийните сделки. Ако отстои докрай заявената готовност да управлява с експерти, а не с апаратчици, ще остане в историята не просто като премиера, с когото България влезе в ЕС, а и с когото ще изчисти името си на достоен негов член.
Най-сигурното доказателство, че Стани??ев върти държавното кормило в правилна посока, е задействането на “фабриката” за слухове, касаещи личния му живот. В България е традиция, когато някой покаже твърда ръка, да го обявяват за “мека китка”.
Възходът на повечето хора у нас е резултат на подценяването им. Такъв е и случаят със Стани??ев. Според мнозина Първанов го е посочил за свой приемник в БСП, защото младият Сергей най-малко изглеждал като човек, който ще го засенчи. Бил типичен потомък на държавно-партийния елит: с корпоративно самочувствие, но без особени амбиции. Силен в теорията и нере??ителен в практиката. Добър в есемесите и слаб в интервютата.
Години наред владеещият няколко чужди езика и завър??ил две политически ??коли (в Москва и Лондон) Стани??ев придружава??е тогава??ния лидер на БСП Първанов при пътуванията в чужбина. С протекцията на президента стана депутат през 2001 г., а после и министър-председател. ??зборът му за премиер бе??е определен като компромисно ре??ение – намерена бе фигура, която е най-удобна за всички партньори във властта. Духът на състезател и психическата устойчивост на Стани??ев обаче проличаха още след бламирането на първия опит да бъде сформиран кабинет с мандата на левицата. Тези му качества се потвърдиха и миналата есен, когато устоя на натиска на синдикатите и не пожертва Даниел Вълчев и Пламен Оре??арски. Стани??ев се оказа най-добрият мениджър сред премиерите на прехода. Той е единственият, който не се нагърби с всички задачи, а даде възможност и на министрите да поемат отговорност и да се оправят сами с медиите. Поддържа интересен екип от съветници и има вид на информиран човек. Прави добро впечатление както в Русия, така и във Ва??ингтон. Не бе случайно, че самият президент Бу?? видя в родения в Москва Сергей Дмитриевич българския Мистър Клийн. Стои светски, общува с лекота, излъчва европейски чар. Личи семейната ??кола – майка му е украинка, представител на вис??ия пилотаж руска интелигенция, професор от Факултета за славянски филологии в СУ. Брат му Георги, който е с 14 години по-голям, е един от най-успелите архитекти в Русия. “Умните реформи и проекти са винаги много по-трудни”, казвал е Стани??ев по повод на една своя постановка за края на реформите в “хардуера” и началото на реформите в “софтуера” на държавата. Тя важи както за високите технологии, така и за идеите в геополитиката и в модела на държавно управление.

Бих могъл да допълня статията с още няколко разми??ления, но не знам дали си струва: умният би разбрал и между редовете, а на глупците няма смисъл да се обяснява каквото и да, защото те си имат обяснение за всичко. Все пак да направя няколко важни уточнения, за да е по-ясно:

1. Преди??ният председател на БСП Георги Първанов не би могъл да “назначи” Стани??ев за председател. Пепа Витанова правилно отбелязва, че го е посочил. Но истината е, че по онова време (помните ли го?) БСП има??е два пътя пред себе си: да стане нормална европейска социалистическа партия или да тръгне обратно по пътя към комунизма. ?? първата битка в БСП бе??е между Стани??ев и Овчаров, който тогава бе??е също кандидат за председател.
2. Стани??ев започна работата си в партията не като ??еф на международния отдел, а от по-ниско стъпало.
3. Сергей е роден в Херсон, Украйна, а не в Москва, Русия. ?? това е толкова случайно, колкото и това, че аз съм роден в Скопие, а Росен Дойнов – в Токио, от което не ставаме нито македонци, нито японци, нито украинци, нито руснаци.

България я очакват тежки времена, в които обществото тепърва трябва да се създаде, защото в момента има много граждани, но малко гражданско общество. Без общество ще е трудно да се отвоюва държавата, да се възстанови държавността в онзи смисъл, който липсва на всеки българин: спазване на законите, респект към институциите и уважение към другите граждани. Но тези качества не могат да бъдат присадени насила, с помощта на държавния репресивен апарат, а само и единствено тогава, когато обществото ги поиска. Следователно, ако няма общество, няма кой да ги осъществи.

Тук е моментът да спомена с няколко думи и Борис Велчев, главният прокурор. Всички политици у нас с неговото име стават и с неговото име лягат. Сяка?? той е в състояние лично да разследва всичките дела – за корупция, за злоупотреби с правото, с парите, с вярата, ако щете.
??стината е по-проста: нито Стани??ев, нито Велчев ще ни ре??и проблемите. Едно разследване се извър??ва от полицаите. Да, от същите полицаи, които в момента се чудят какви ??ефове са имали (можем да си представим как се чувстват подчинените на бив??ия зам.-??еф на ГДБОП ??ван ??ванов), не могат да седнат на компютъра, за да напи??ат обикновен рапорт… Не, не защото не могат. Могат, но нямат компютри. Да споменавам ли, че преди години ??нтернет можеха да ползват [цензурирано от съображения за националната сигурност]. Да говорим ли за това какви са им заплатите и колко е лесно да бъдат изку??ени? А какво ще кажете по повод това, че дори да направят читава проверка, прокурорът може спокойно да я прекрати, независимо от мнението на полицаите, че са налице достатъчно данни за извър??ено престъпление? Защо прокурорът ще ре??и така ли? Защото си спестява работа, отчитайки същевременно активна дейност. Не му се налага да влиза в съда, а пък тези, които влизат сяка?? нарочно са с калпави доказателства и съдът – какво друго да стори??? – пуска обвиняемите, за да се завърти отново порочният кръг.
Не ли си се струва, че сме в пиеса на абсурда, в която в съда влизат добре облечени бизнесмени, които обаче задължително са тежко болни, а ако случайно са здрави, то е така, защото срещу тях или има съществени процесуални нару??ение, или няма никакви стойностни доказателства?

?? тогава… как можете сериозно да очаквате един човек, та бил той и главен прокурор или премиер да ре??и всичките проблеми? Нали главният прокурор работи с прокурорите, които вече 14 години са свикнали да работят по една схема? А премиерът какво може да направи, когато наследява бюрокрация, в която читавите хора не могат да се развиват, защото биват избутвани с лакти, зъби и нокти? Да не мислите, че администрацията саботира властта? Не – просто толкова могат хората. Когато не смеят да проявят инициативност, когато виждат как началниците им се корумпират (справка: ГДБОП), какъв избор имат обикновените трудови хора? Но да не започвам по тази тема, че няма свър??ване…

This entry was posted in на български, общество. Bookmark the permalink.