Доживяхме, уважаеми читателю, доживяхме да трябва да пишем в защита на… защитниците на човешките права!
Приятелско ръкостискане между Цар Борис III и Хитлер
В СРС се води дело.
Делото е по искане на Дянко Марков, бивш легионер и останал в историята като автор на твърдението, че депортацията на нашите сънародници от Тракия и Македония не била военно престъпление, а тези хора били “враждебно население“. За всеки нормален читател това звучи като едва ли не непряка защита на профашисткия и пронацистки режим на цар Борис III, организирал и провел тази депортация.
Г-н Марков се е засегнал, че правозащитничката Юлиана Методиева го била нарекла антисемит.
Това е, разбира се, абсурд – и не само защото преди Юлиана Методиева да напише своята статия, това са сторили и други хора – вижте например статията “Старите фашаги” на журналиста Александър Симов в “Дума”, в която той пише:
Дянко Марков не само не е добър човек, той е един класически фашист, оцелял в новата епоха и пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото. Марков е легионер, антисемит и превъзнасянето му като борец срещу комунизма е опит за абсолютна реабилитация на фашисткия терор.
Знаете ли кога е завел дело г-н Марков за тези думи, отпечатани в “Дума”? На куково лято.
Но за думите на Методиева дело има. Дали това е случайно или с цел да се удари именно правозащитничката Юлиана Методиева – това не е ясно, но човек не може да не си задава въпроси, които нямат нужда от отговори…
Хубавото е, че не съм самотен в защитата. Ивайло Атанасов е писал тук, Леа Коен – тук; нейното писмо е подписано от над 20 известни българи – общественици, писатели, дипломати (аз също съм сложил подписа си там).
Ето и моето писмо, което а надлежно предадено на адвокатите на Юлиана Методиева. Дано съдът да го приеме, но ако не го приеме – дано го прочетат повече хора, за да видят в каква абсурдна страна се е превърнала България.
[начало]
До: СРС, 108 състав, по НЧХД 7200/2016 г.
Уважаеми съдии,
Като гражданин, юрист и човек с известни познания по историята на еврейството по българските земи разбрах с изненада, че срещу известната журналистка и правозащитничка Юлиана Методиева се води дело за клевета заради изразено от нея мнение, формирано в резултат от изказване на Дянко Марков пред Народното събрание на 27-ми юли 2000 г., както и от предизвикания от него обществен отзвук.
Юлиана Методиева се ползва с положителен образ сред широката българска общественост – като дългогодишен издател и ръководител на медии с правозащитен характер. С нея са сътрудничили и продължават да сътрудничат най-изтъкнатите български политици, общественици, журналисти и писатели; хора с демократични възгледи за обществото и защитаващи свободата на съвестта, мненията и печата.
Емблема на Съюза на младежките национални легиони. Източник: Уикипедия.
От другата страна в това дело е Дянко Марков – известен като бивш активен член на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), бивш народен представител от Демократическия форум – организация, която не крие своите „персонални връзки“ с ноторно известната профашистка и пронацистка организация СБНЛ.
От престоя си в Народно събрание г-н Марков остана известен със своята реч в пленарната зала на 27-ми юли 2000 г. сутринта, в която се опита да оправдае депортацията на нашите сънародници – евреите от Македония и Тракия в концлагера Треблинка. Депортация, която доведе до пълното им унищожение.
В речта си пред НС Дянко Марков казва:
„Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано.“
Уважаеми съдии, вие сте наясно, че съгласно Нюрнбергската Харта депортацията на мирно население е едновременно и военно престъпление, и престъпление срещу човечеството. Твърде странно е, че г-н Марков не е наясно с този факт.
Оправдаването на депортацията, дори и с лъжливото представяне на фактите около интернирането на населението от японски произход в САЩ (те не са депортирани извън страната!), е обикновен цинизъм. Всеки може да провери, че по времето на президента Рейгън е приет закон, с който на интернираните бе поднесено официално извинение от страна на държавата, а отделнно им бяха изплатени обезщетения за над 3,2 милиарда днешни щатски долари.
Но още по-голям цинизъм е определението на нашите сънародници – евреи като „враждебно население“. Обективният читател на стенограмата от заседанието на НС вероятно ще се зачуди дали това определение е израз на лично отношение или е вдъхновено от документите на СБНЛ и други профашистки и антисемитски организации, функционирали в България преди 1944 г. Впрочем, циничното оправдание на депортацията предизвика силно възмущение още в пленарната зала, видно в стенограмата – предимно от реакцията на депутатите от опозицията.
Дянко Марков в ЕП. Източник: блог на Лъчезар Тошев.
Проблемът, който хората няма как да не забележат е, че когато на Дянко Марков се дава думата в Европейския парламент, така на практика се легитимира изразената от него теза в НС, че депортацията на нашите сънародници от Тракия и Македония не е военно престъпление, че е нещо едва ли не естествено.
Всички сериозни изследователи на Холокоста у нас и по света, авторитетни организации и историци отдавна са се произнесли за про-фашистката и про-нацистка природа на антисемитската политика на управлението на цар Борис III и Богдан Филов, при това по отношение не само на депортираните евреи, но и на останалите в България евреи, които са били обект на античовешките закони на царството.
Известно е, че сред законите, приемани през време на Втората световна война от българския парламент са и такива с откровен антисемитски характер, като Закона за защита на нацията и Закона за поданството. Нормално е да се предполага и какви са били хората, взели участие в приемането на тези закони и в прилагането им.
Отрицателите на истината за античовешката (защото антисемитската политика е тъкмо такава!) политика на царска България са хора или незапознати с историческите факти или просто заблудени; не искам да вярвам, че са хора, които съзнателно изкривяват историческата истина.
Впрочем, характерът на СБНЛ е ясен от техните собствени документи, в които се виждат и антисемитските им позиции. Г-н Марков не се е разграничил от тези позиции. Нещо повече – през 2011 г. той публикува книга, в която се опитва да докаже, че „легионите никога не са били фашистка организация, а съюз, чийто идеал винаги е бил любовта към народа и отечеството“ (статията „Легионерите са националисти, а не фашисти“, в. „24 часа“, 21.09.2013 г.). Тези опити на практика биха довели всеки обективен наблюдател до извода, че Марков или не осъзнава, или не се разграничава от фашизма, респективно – антисемитизма – на СБНЛ.
Уважаеми съдии,
Надявам се, че ще прекратите това дело и ще отхвърлите иска на Дянко Марков.
Всяко действие, насърчаващо антисемитизма не само накърнява името на България и спомена за действията на БПЦ и Димитър Пешев срещу цар Борис III и правителството на Филов, насочени към спиране на започналата вече депортация (11 343 души са изпратени към Треблинка). Подобни действия дават почва на неонацизма и неминуемо ще доведат до по-сериозни изкривявания на истината за профашисткото управление на цар Борис III, а от там – до реабилитацията му. Дано българският съд не стане страна в тези исторически спорове и дано не се наложи отново ЕСПЧ да раздава правосъдие у нас.
[край]
Разбира се, както винаги в подобни случаи, има и друга страна. В защита на автора на циничното твърдение, че депортацията не е военно престъпление, са се изказали други хора, които подчертават не легионерското минало на г-н Марков, а неговите военни заслуги:
“Ние, долуподписаните български граждани от еврейски произход, декларираме, че лично познаваме г-н Дянко Марков, бивш народен представител от СДС, участник във войната срещу хитлерова Германия, награден с орден „За храбрости“ и политически затворник по изцяло скалъпено обвинение по време на комунистическия режим в България (…) Гротескни са клеветническите нападки на г-жа Юлиана Методиева срещу Дянко Марков, известният в България демократ и противник на комунизма, приятел и защитник на българските евреи (…) Декларираме, че той не е и никога не е бил антисемит, напротив, много пъти той е заявявал, че антисемитизмът е плод на недоразвити умове“.
Писмото е подписано от Емил Басат, арх. Елко Хазан, съпредседател на Клуба на приятелите българи и евреи (България), Петър Димитров Балтов, евреин по майка, член на Клуба на приятелите българи и евреи (България-Израел), Рашел Леон Леви, Роберт Моис Леви.
Интересно ще бъде някой ден да разберем какво мислят тези хора за изказването на Марков в Парламента, където той обяви – в противоречие с общочовешкото и правното разбиране, че депортацията не е военно престъпление и престъпление срещу човечеството.
Интересно ще бъде да чуем дали и те мислят, че евреите от Тракия и Македония са враждебно население – определението, което самият Дянко Марков използва в речта си в НС.
А иначе г-н Марков може и да е заявявал “много пъти”, че “антисемитизмът е плод на недоразвити умове”, но това звучи ли ви като отричане на антисемитизма? Защото на мен не ми звучи.
ОБНОВЕНО:
На 18-и май 2017 г. вечерта делото е приключило с оправдателна присъда! СРС е признал Юлиана Методиева за невиновна!! Мотивите по присъдата се очаква да бъдат публикувани в едномесечен срок и аз ще ги пусна при първа възможност.