1300 години вечно недоволни нашенци – днес и от Евровизия… :-(

Кристиан Костов в Киев, на Евровизия 2017. Снимка: Уикипедия.

За пореден път се изумявам натъжавам от констатацията, че у нашенци няма достатъчно каквото и да е количество серотонин.

Поредният (не мога да напиша “последният”, защото докато публикувам тази статия може вече да има нов) пример за това е реакцията на второто място на певеца Кристиан Костов в конкурса “Евровизия”.

Вместо да се зарадват, нашенци започват да се ядосват – някои на г-н Костов, други – на… португалеца, който спечели. Бил по-лош, бил не-знам-си-какъв, използвал бил болестта си, за да привлече гласове и т.н., и др.п.

Във Фейсбук видях и такъв коментар:

“Аз съм Българка и подкрепям българското!”

Това е, разбира се, абсурден лозунг!
И не само защото вчера много хора – също под лозунга “Аз съм българин!” – атакуваха Кристиан Костов, защото бил казал, че ако спечели, ще си занесе наградата в Москва. Той е роден в Русия, живее и учи там, така че е напълно нормално да си занесе наградата в родния град, при родителите си, но нашенци се възмутиха!? Бившият посланик на България в Русия, Илиян Василев, дори “успя” да види елемент от хибридната война, макар че обяснението му изглеждат далеч от действителността (“… това момче правилно се насочи към родината си, защото в Москва винаги щеше да бъде втори…”), защото самият Костов обича сравнението с Филип Киркоров, например.

Впрочем, колцина знаят, че пред руската редакция на германската медия “Дойче веле” на въпроса защо представлява България в конкурса, самият Костов казва:

“Защото съм българин. Имам български паспорт. Аз съм гражданин на ЕС. Последните две години прекарах повече време в България, отколкото в Русия. Финалист съм в българския X-Faktor. Там вече излезе и първият ми сингъл. В България съм на върха на славата.”

Човекът има двойно гражданство и има пълното право да избере от коя страна да се яви на конкурса. Само комплексирани нашенци ще искат той да се откаже от едното, за да изтъква другото. Само хора, които си мислят, че българското трябва да се подкрепя без значение дали е добро или не, ще му се сърдят, че е казал, че щял да си занесе наградата вкъщи.

И няма как един обективен наблюдател да не се запита:

  • Защо непрекъснато се търсят някакви сензационни глупости?
  • Защо е важно да се търси дали бил българин или руснак (впрочем, майка му е от Казахстан, а баща му е българин – интересно защо нашите “експерти” пропускат тези дребни факти)?
  • Защо нашенци отказват да приемат, че е възможно певецът да не спечели не поради заговор срещу българина, а поради по-естествената причина: защото конкурентът му се е харесал на повече зрители?

Второто място е много добро постижение!

Още по-голямо постижение би било, ако почнем да гледаме и подкрепяме не просто българското, защото е българско, а хубавото – без значение от коя страна произлиза! Иначе, по тази объркана логика, може да подкрепяме българската корупция, защото е… българска!?

Между другото, но не на последно място – българският език на Кристиан Костов е чудесен, както и реакцията му, видна в този кратък клип (свален от английския сайт “Метро“, защото там е пълно с реклами и браузърите спират да работят):


Нашите критици трябва да се замислят, преди да критикуват, защото мнозина от тях не само не могат да говорят толкова добре на български, но и никога не биха се извинявали на страната, че не са се класирали на първо място…

Дали изобщо нашенските критици биха стигнали до такова състезание – това е въпрос, чийто отговор е ясен.

Затова ви моля, уважаеми читатели: не ставайте като нашенци. Не бъдете вечно недоволни. Радвайте се на момента. Усмихнете се на един 17-годишен младеж, който се явява на световен конкурс и се класира втори. Усмихнете му се окуражително, подкрепяйки го, а не с насмешка. Може да не ви харесва “Евровизия”, но младежът има талант и – на последно, но не по важност, място! – около него има екип от професионалисти, които направиха успеха му възможен. Това е нещото, което аз запомних от тазгодишния конкурс – че в България има продуценти, автори на текст, композитори, гримьори, хореографи, музиканти… Много и много талантливи хора, които правят подобен успех възможен.

Благодаря им от все сърце, че зарадваха хората, които живеят, без да са намръщени и намусени!

П.П. Благодарности на Мариана Кривошапкова, която справедливо отбеляза под статуса ми във Фейсбук, че авторите на песента са: Борислав Миланов (България), Себастиан Арман (Австрия) и Йоаким Бо Першон (Швеция) от “Symphonics” (тяхно дело бе и миналогодишната песен на Поли Генова за “Евровизия”).

This entry was posted in arts, Bulgaria, на български. Bookmark the permalink.

One Response to 1300 години вечно недоволни нашенци – днес и от Евровизия… :-(

  1. Vladimir says:

    На мен не ми харесва не произход, визия или страна.
    На мен не ми харесва визията и качеството . (а и оценяването – говоря за предишни години, тази не съм отделил внимание на това пошло шоу, освен на родният представител)
    Това е долен полит.конкурс, където всички ресни имам чувството се пишат от един композитор, с експресивен неясен темперамент и нагон.
    Опитват се да представят децата в неприсъщи роли.
    Направо ме отвращава.
    А като се сетя преди време какви композитори и певци какви песни правеха там …..например https://www.youtube.com/watch?v=A9i1zaZlI6c
    Тук няма шарения и педерастия, нито “ПО$ТОП -НАЙ НОВО И ИЗНЕНАДА”
    Има талант … и пак ТАЛАНТ !

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.