Днес Горан Брегович е дал прес-конференция за българските медии в София. Ето по-интересните части от нея (предадени най-точно в “Стандарт“, но и в останалите вестници има резюмета; виж по-долу):
– Г-н Брегович, защо не искате да говорите за политика?
– Моят език е разбираем за всички. За разлика от този на властниците. Когато Солун бе??е културна столица на Европа, получих поръчка. ?? написах творба, за която на сцената трябва??е да излязат хора от различни националности – сърби, гърци, румънци, албанци, българи. Ситуация, която е немислимо да се случи в политиката. Хубаво би било светът да разговаря така, както го правим ние в музиката. Ще??е да ни е по-леко. Поне теоретично. Защото музиката е първият език между хората – много преди словото, религията и политиката. Преди да се заговори за ва??ите политици, вече се е знаело за музиката ви. Примерно за “Мистерията на българските гласове”. Нали разбирате защо моите певици винаги са българки.
– Продължавате ли да твърдите, че Балканите са тъжно място за живот?
– Аз съм дете на разведени родители. Моят баща се ожени за втори път. Може би втората му съпруга бе??е по-хубава, по-добра, по-весела и по-умна. Но аз никога не успях да я обикна, въпреки че се пробвах в продължение на много години. Бе??е ми много трудно. Мама е мама. Ще??е да е твърде добре, ако бях роден в нормална държава. Но каквото и да си говорим, аз съм роден на Балканите. ??, за съжаление, нямам избор.
– Как оценявате изживяването да напи??ете музика за “Летете с Росинант” на Джеки Стоев?
– Въобще не успях да разбера що за филм е това. Той е направен по начин, по който никога не съм виждал да се прави кино. Подобно нещо може да се случи само у нас, на Балканите. Но се радвам, че създадох музиката за него.
– Вие сте гражданин на света. Усещате ли по различен начин религиите?
– Роден съм в Сараево. През целия си живот, до войната, съм живял там. В съседство от 500 метра, една до друга бяха джамията, синагогата, православната и католическата църква. ??менно така съм израснал. Може би това личи в моята музика. Нейната красота е съставена от различни парчета. Нещо като Франкенщайн
– Как работите?
– Обикновено по поръчка. Знам, че подобно признание ще разбие представата за твореца, който очаква музите по залез-слънце, надвесен над пианото. ??стинската история на световното изкуство обаче се крие в поръчката. Няма??е да познаваме нищо от творчеството на Моцарт, Бах, Микеланджело, Леонардо да Винчи, ако те не бяха писали и рисували по поръчка. На мен ми харесва да работя по този начин. Той е вид хуманност. Получавам срок, в който трябва да завър??а. ?? на финала ми се плаща за това. Миналата година направих “Три писма за три пророка”. Следващият ми ангажимент е за филхармонията във френския град Лил. Няма нито един съвременен композитор, който да се забавлява като мен. Дори по време на бомбардировките свирих в бозуки бар в Солун.
– А по колко време се трудите?
– По 8 часа на ден. Това е железен принцип и действа безотказно. ??мам петима асистенти, които идват в 10 часа и се разотиват по къщите в 18. Талантът обаче е като паста за зъби – той трябва да се натиска, за да излезе. ??наче нищо не става.
– Актуално ли е понятието плагиатство?
– В Сараево, има много малко оригинална музика. Тя е силно повлияна от великите мелодии на Румъния, България и Албания. Така че аз съм композитор, повлиян от тях. Което създавам, се усеща най-добре тук. музиката ми е крадена оттук. В началото на моя “Гергьовден” се чува нещо албанско. Хубаво е в песента, за която сърбите мислят, че е тяхна, да има ноти и от тази на техните неприятели. Бог така е режисирал света
– Защо оркестърът ви се казва “За сватби и погребения”?
– За сватбите е ясно. Не знам дали в България има традиция, но в Сърбия погребват хората с музиката, която те са харесвали. Бих желал и на моето погребение да бъде същото.
– ??ма ли разлика в емоциите на публиката, която ви слу??а и гледа?
– Много пътувам по света, но никога не съм срещал хора, които отговарят на стереотипите, наложени за тях. Нито скандинавците са толкова хладни, нито немците са толкова прагматични, нито италианците са толкова фантастични любовници.
– Бихте ли написал химна на Косово?
– Не съм добър в жанра. ??наче съм почетен гражданин на Тирана. Сърбите пък ме приемат за техен композитор. Тук обаче няма противоречие. Свирил съм къде ли не – от Линкълн център в Ню Йорк до операта в Сидни, представял съм “Кармен” на парижки площад.
– Обичате ли финикийските знаци?
– От 24 години съм богат. ??мам повече пари, отколкото ми трябват. Разбира се, не съм толкова заможен, както примерно е Петър Ла??ов*, който ме покани. Винаги съм се трудил срещу добри пари. Но имах късмета цял живот да работя това, което бих могъл да свър??а и безплатно.
– Как оценявате музиката на Балканите – като екзотика, мода или съвременна класика?
– Сега ние сме като Куба – абсолютна мания. Дисковете, които имам на “Карандила”, са ми донесени от мои приятели в Германия. Балканската музика върви към Запада, но след това отново ще се върне към нас. За първи път обаче тя има толкова огромно и значимо влияние върху световното изкуство.
– Мислите ли се за гений?
– Не. Музиката не е нещо крайно необходимо като въздуха, храната и секса. Тя е по-скоро като солта – без нея животът ще бъде по-блудкав, но напълно възможен. Просто предпочитаме по-вкусните, по-подправените ястия. Хората, които спасяват и оперират, са много по-важни от такива като мен. Не мисля, че вър??а нещо епохално.
– Творите в различни стилове…
– Ами, да. Всеки артист е за психиатрията. Понякога си мисля, че имам нужда от лечение. Особено когато размахвам пръст пред 100 човека на сцената.
– Ще пи??ете ли мемоари?
– Не. Децата ми могат да ги прочетат, а това няма да е полезно за тях. Славата не е чак толкова ло??о нещо. Като дете и аз мечтаех да бъда известен и богат. Но след като това се случи, ми стана леко досадно. Сдобих се с неща, които са ми изли??ни. ??мах щастието да започна живота си два пъти от началото. Първият път бе??е след войната. Всеки приема съществуването си като концепция, която в крайна сметка трябва да се получи успе??но. Но личното щастие е без аналог.
Ето и други вестници по същата тема:
“Дума“:
Общо четири големи концерта е изнесъл Горан Брегович в България, но досега не е свирил в клубно заведение. По време на краткото си гостуване в столицата световноизвестният композитор успя да се срещне с журналисти, а в малките часове на дне??ния ден изнесе двучасов концерт без паузи в софийския “Най клуб”.
Горан Брегович пристигна у нас със своя Оркестър за сватби и погребения направо от Лас Палмас – Канарски острови, и още днес отпътува за концерт в Португалия. В рамките на 3 седмици му предстоят изпълнения пред ??ирока публика в Швейцария, Женева и Словакия. А през октомври т.г. той вече е ангажиран да изнесе 10 концерта в Сибир.
Дойдох да се забавлявам, обичам да свиря нещо старо и нещо ново, каза Брегович пред журналисти. Няма нито един съвременен композитор, който да се забавлява така, както го правя аз, когато работя, твърди музикантът. Той споделя мнението, че музиката е език, на който хората са си общували, преди да се научат да говорят. Верен на традицията в спектаклите му да има български певици, и по време на изявата му в столичното заведение известният сръбски музикант отново се довери на таланта и професионализма на българските народни певици от ансамбъла “Филип Кутев” – Людмила и Даниела Радкови. В края на януари т.г. сестрите бяха солистки и на големия концерт на Горан Брегович в парк “Араукано” в чилийската столица Сантяго, по време на международния театрален фестивал “Сантяго а мил”, събрал над 25 000 ду??и публика.
“Може на някой да му прозвучи странно, но аз работя само по поръчка. Хората си мислят, че композиторът твори, когато му дойде музата, но според мен цялата талантливост на произведенията идва от поръчката. Няма??е да имаме такива велики произведения на Моцарт, Бах и други големи артисти, ако не им бяха поръчали да сътворят определени произведения. Харесва ми да работя по поръчка: имам срок, нямам свободно време и накрая съм платен. Всяка година приемам по една голяма поръчка. През 2007-а написах “Три писма за три пророка”, за тази година имам поръчка от филхармонията в Лил, преди четири години написах литургия, поръчана от французи…
Роден съм на място, където има много малко оригинална музика, там се чува най-различно звучене от България, Гърция, Албания. Аз съм композитор, повлиян от музиката на тези държави, затова може би произведенията ми най-добре се приемат именно там. Моята музика е като Франкенщайн – сглобена е от различни дялове, които понякога са заедно, а понякога – не. Роден съм в Сараево, там и израснах – на място, където в кръг от 500 метра има и джамия, и черква, и католическа катедрала, и синагога. Мисля, че именно красотата на музиката ни обединява”, твърди Горан Брегович.
“Новинар“:
“Музиката е като солта. Не ни е жизненонеобходима, но овкусява живота ни и така той не е блудкав”, каза Горан Брегович на пресконференция часове преди снощния си концерт с “Оркестър за сватби и погребения” в столичния “Най клуб” по покана на Петър Ла??ов. Въпреки че обикаля целия свят, Горан най-често живее в Белград и Париж. “Аз съм дете на разведени родители. Не можах да заобичам втората жена на баща ми, въпреки че може би бе??е по-хубава и умна. Мама си е мама”, така Горан определи притегателната сила на Балканите за него. Роденият в Сараево музикант оприличи балканската музика на Франкенщайн, чийто части си пасват, а друг път не. Призна, че композициите му са сбор от всички балкански ритми и най-много “краде” от българските.
“Когато Вук Караджич написал сръбския правопис, Гьоте е сътворил “Фауст”. ??ма растояние от 100 години между нас, балканците, и Европа. Но сега пък балканаската музика влияе на световната. Тази вечер (б.р. снощи), ще пея и за Косово и за Сърбия. Щастлив съм, че съм композитор и моят език е различен от политическия. Музиката е първият чове??ки говор. Преди да се знае за българската политика, се е знаело за “Мистерията на българските гласове”, каза Горан. Той е почетен гражданин на Тирана, но е смятан за сръбски композитор.
Гостът не би написал автобиография, за да не я четат децата. Призна, че от 24 години е доста богат и има повече пари, отколкото са му нужни и въпреки славата, смята най-хубавите мигове на всяко начало. В кариерата си е започвал два пъти отначало.
“Талантът е като паста за зъби, трябва все да го изстисква??. Аз работя по поръчка. Ако ги няма??е поръчките, няма??е днес да видим ??едьоврите на Леонардо или музиката на Моцарт. Хора като Медичите са нужни за твореца”, категоричен е Брегович, който без проблем разбира??е въпросите на български и често поправя??е преводачката от сръбски. Музикантът, който постоянно концертира между “Линкълн център” и престижни сцени до бозуки бар и от Сидни до градски площад, смята, че няма друг композитор, който да се забавлява като него. През октомври ще има и турне в Сибир. Гостът дойде от Канарските острови и ще отпътува днес за Португалия, ще представи в Швейцария операта си “Кармен с щастлив край”, която се надява да покаже и в България. Преди да тръгне към поредния концерт, Брегович се зарадва на дарената му от репортера на “Новинар” мартеница и раздаде куп автографи.
______
* Петър Ла??ов е собственик на “Най Клуб”, в който бе??е концертът на Горан Брегович. В същият клуб са гостували балкански звезди като Цеца Величкович и гъркинята Кети Гарби.
Ако Брегович се бе??е родил в “нормална” държава, т. е. във филистерска, бюргерска, дребнобуржоазна среда (Германия или Холандия например), той ще??е да свири за жълти стотинки по кръчмите. Защото в тези “нормални” държави няма място за такива свръхнадарени хора като него…
Едва ли.
Горан е гениален плагиат и автоплагиат, както казва Жоро Неделчев, но той стана голяма звезда точно тогава, когато в европейските страни се става??е звезда. Успехите му днес обаче не са свързани с раждането му в Югославия, а с животът му в Париж. Там той (пре)написа големите си хитове.
Да не говорим, че в тези страни има достатъчно големи изпълнители и групи – доста по-големи от Bijelo Dugme, така че няма смисъл да се напъваме, за да го изкараме по-голям гений, отколкото е. Всъщност, той самият винаги е достатъчно земен в изказа си, за да не се възгордее. Дори и в тази прес-конференция това може да се прочете, особено в материала, пуснат в “Стандарт”.
Imenno tova 4e samiat toi e vinagi skromen v izkaza si me pravo oshte po golaim negov fen. Bila sum na vsichki pressconferencii, koito e daval u nas i moga da kaja 4e toi e harizmatichna lichnost bez nikakvi grandomanski pretencii. Povtaria neprekusnato 4e rabota samo po poruchka i voubhste ne se izjiviava kato samorroden genialen talant. Da, toi krade ot vsichki i suvsem bukvalno, no si go priznava. Blagodardenie na negovoto predstaviane na kradenata muzika – ciganska, turska i t.n., veche sa ia 4uvali i ia ceniat ot Switzerland do Avstralia. A tova si e vse pak neshto. Taka 4e ot men – ReSpekT.
A i oshte neshto – men kato balkanska dusha mnogo ot pesnite mu/im me razplakvat. Concerta mu v Nai cleb neshe prekrasno prejiviavane, makar i na ne-tochnoto miasto, s ne-tochnite hora…