|
Въпросът ще помогне ли латиницата на интеграцията ни в ЕС вече не е особено актуален. Интернет и жаждата за общуване без граници родиха методиевицата, която се развива хаотично редом с кирилицата
Az sum bulgar4e
Оbi4am na6te planini zeleni
Bulgarin da se nari4am
Purva radost e za mene
 Общинарите наричат „художествена самодейност” сегашните табели по софийските улици. Новите ще бъдат направени след консултации с Института за български език, натоварен от МС да зададе системата за транслитерация от кирилица на латиница. Институтът e работил и в координация с МВнР по личните документи Стихчето се мъдри на последната страница от тетрадката на 14-годишен ученик. Преобърнал го е на майтап по начина, по който общува с приятелите в чата и по джиесема. Как ли би реагирал, ако транслитерацията стане задължителен предмет в училище?
Днес Симеон II е почти в положението на Борис I (852-889) – управлява държава, която се стреми да се приобщи към по-развитите цивилизовани страни, без от това да пострада националната идентичност. И въпросът за азбуката отново придобива политически оттенъци – да я използваме ли пак като бариера по пътя на културната асимилация или да заложим на максималното разбирателство с по-силните съседи, пък да става каквото ще с историческите корени.
В IX век България лавира като шампион по ски слалом между Константинопол и Рим благодарение на далновидния княз. Борис първо пуска свещениците на византийския император Михаил да покръстват народа, после изпровожда пратеници с питания по религиозни въпроси при папа Николай I и накрая иска назаем епископи от немския крал Людовик.
Временният хаос при усвояването на новите ритуали по нашите земи (в суматохата идват дори арабски проповедници да пласират исляма) се компенсира изцяло от факта, че България изведнъж става важен фактор в световен план. Нещо, за което сега можем само да мечтаем. През 867 година борбата за привличането на страната в една или друга орбита на влияние толкова се ожесточава, че Константинопол анатемосва папата, а това е все едно днес Брюксел да прекъсне отношенията си с Вашингтон заради София.
Както знаем от историята, Борис накрая избира православна Византия, но не и езика й за църковните служби – макар че гръцкият се използва без проблеми в княжеската канцелария дотогава, дори прабългарските надписи се изчукват с гръцки букви в началото на IX век. Глаголицата, първото фонетично славянско писмо, вече е факт благодарение на Константин-Кирил Философ. Борис посреща с почести учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий, които започват да правят някои прагматични промени в правописната система и улесняват изписването на буквите. Въвеждането на създадената от Климент Охридски кирилица е още една стъпка в тази посока – тя компилира гръцкото унциално писмо с букви от глаголицата „за по-голяма яснота от ония форми, които изнамерил мъдрият Кирил”. През X век известно време се използват и двете графични системи – кирилица и глаголица. Десет века по-късно се появява идеята за паралелното съществуване на кирилицата и латиницата.
Първото шумно обсъждане на въпроса е през 2000 г. покрай скандала с Ото Кронщайнер
Австрийският българист издига тезата, че ако въведем и латиница, ще помогнем на процеса на евроинтеграция, като същевременно заличим лошата репутация на кирилското писмо като „руско” в смисъла на съветско и комунистическо. Реакцията на обществото е като на плесница – Великотърновският университет си взима почетната докторска титла от Кронщайнер обратно, вестниците призовават (напразно) тогавашния президент Петър Стоянов да направи същото с ордена „Стара планина”.
Четири години по-късно България има дата за присъединяването към ЕС и доста по-спокойно отношение към азбучния проблем. Никой не напира да линчува писателя Димитър Бочев, само защото на „Аполония 2004″ каза: „Искаме или не, след едно-две поколения българската словесност ще е латинизирана и проблемът е как да се прехвърлят на латиница текстовете на българската литература.” Всъщност днес вече не става въпрос за някакво агресивно налагане на латиницата отгоре, а за кротичко наместване на методиевицата в ежедневието.
Какво точно е методиевица?
Според създателите на термина – председателя на „Интернет общество – България” Вени Марковски и Константин Константинов „това не е нова азбука, а название на свободната транслитерация от кирилица на латиница. Нарекохме я методиевица, защото преценихме, че е несправедливо само единият брат да има азбука на свое име.” Други предпочитат термините „интернетица”, „интернет жаргоница” или „есемесица” (заради пращането на латинизирани съобщения по джиесемите), но смисълът е същият.
Марковски има готов отговор на обвинението, че липсата на единна система на транслитерация, за каквато от две години настоява Институтът за български език при БАН, води до хаос в изписването на буквите при „превода” им и до пренебрежение към граматиката. „Живеем във века на интернет и никой не може да се заблуждава, че наученото в първи клас ще е в сила, докато 7-годишният навърши 70. Интернет въведе понятието life-time education, или образование доживот
Живият език се променя от хората и няма начин да ги задължиш да пишат по един начин, когато вече са намерили за себе си най-добрата алтернатива.”
Комбинацията от латински букви (понякога нашарени с арабски цифри) в методиевицата се базира на фонетичния шрифт, който съвпада в повечето случаи с подредбата на съответните букви от латиница на клавиатурата на компютъра или т. нар. QWERTY-стандарт. Младежта често го предпочита пред БДС-стандарта, защото при писане на SMS или e-mail спестява време и нерви. Всеки може да „бръкне” и да си избере в интернет някой от безплатните софтуери за конвертиране от кирилица. Е, получават се някои разлики при изписването на букви, които съдържат повече от един звук – като „щ” и „ю”, при екзотичното „ж”, „ь” или „й”. Но интернетските либерали не се дразнят, ако си пишат „4esto” с някой, който изписва същата дума като „chesto” или се „6eguvat” по джиесема с приятел, който разбира „shegaта” в повлиян от английския език вариант.
 Естетиката също се променя – Ватиканската библиотека пази Менология на Василий II с изображения на Кирил и Методий, както ги е видял художник от XI век (снимката вляво). През XXI век интернетските сайтове се закачат и със Солунските братя Марковски е твърдо убеден, че кирилицата и методиевицата като графични системи могат да съществуват паралелно и макар това да води до колебание в нормите, нито БАН, нито училищните инспектори ще спрат естествения процес, предизвикан от жаждата за общуване. Според него методиевицата обслужва единствено комуникацията и не заплашва писмената традиция.
Преобладаващата част от езиковедите обаче са на друго мнение Проф. Донка Петканова и проф. Михаил Виденов от факултет „Славянски филологии” на Софийския университет се опасяват, че неграмотността ще се разрасне неконтролируемо, ако се въведат два паралелни начина за изписване на думите. И двамата са от твърдото ядро на „кирилевистите”. Смятат, че трябва да продължим да пишем на нашата азбука и децата ни да продължат да учат само нея. „Компютрите удариха по кирилицата, но аз съм убеден, че българската интелигенция няма да допусне такава ситуация като в бивша Югославия – да има свободна конкуренция на две азбуки при писане на български текст. Нека псевдоинтелигентите се европейчат, като пишат на латиница, ние не сме от тях”, смръщва вежди професорът.
Доцент Искра Христова, шеф на катедра „Кирилометодиевистика” във факултет „Славянски филологии” на СУ, добавя, че замяната на кирилицата няма да помогне с нищо в общуването с Европа, но ще има катастрофални последици за всички българи. „Писмеността ни е нашата родова памет. Една от дефинициите за човека е, че той е единственото същество, което познава баба си и дядо си. Не можем да се откажем от миналото! Представяте ли си иначе как децата ни ще четат елементарни комикси с речник като на людоедката от „Дванайсетте стола” – ужасява се доц. Христова. – Ако искаме да се интегрираме добре, трябва да познаваме другите, а това може да стане с преводите на собствения ни език” – обяснява тя. Според нея случаят с Турция, която смени арабското писмо с латиница, не е подходящ за сравнение с нашия проблем. Случило се е преди век, а сега един добър компютър приема всички съобщения по електронната поща на кирилица. Това според нея е пътят – в усъвършенстването на електронните системи. А колкото до надписите на латиница, мястото им е до тези на кирилица край магистралите и по улиците на градовете в България.
Вече са планирани над 5000 нови указателни табелки с двойно изписване на наименованията на булеварди, площади и карти за местонахождение само в София. Цялостният проект е дело на колектив от Националната художествена академия. Изработката на софтуера е възложена на Института по математика на БАН, а транскрипцията на названията ще се изготви от Института за български език към академията, разясниха от столичната община. В новите табели кирилските букви ще са два пъти по-големи от латинските. Поевропейчването на столицата ще струва около 2 млн. лв.
ВАРИАНТИ
|
Ромите тачат братята Кирчо и Мишо, горнобанчани се оплакват от „докторица”
 „Де, бре, генерале, що се буташ в Симеончо!” Мечо от ромския квартал „Факултета” сръчква в ребрата синкавия си жребец. Бойко Борисов изпръхтява съпричастно няколко букви от латиницата – нещо като „i” и „u”, но с отворен италиански акцент. Кресливото му кресчендо обаче не успява да изкара от релси впрегнатия в съседната каруца Симеончо. Съименникът на премиера си знае само конската азбука, но понеже не обича да му четат конско, гледа да спазва стриктно правилата за улично движение. „Уф!”, въздъхва на кирилица Мечо, избегнал опасността от катастрофа между каруците.
„Моят мъжкар е лют като бат Бойко, затова съм го записал на него. Аз пък съм Новия Мечо, Стария умря преди две години”, прави ономастичен разбор 33-годишният ром и почесва интернационалната си шапка с крайчеца на камшика. Щом нищо не пише на нея, значи е всякаква. Лингвистичните му познания аха да се раздвижат с помощта на дървения Господ, но не би. „Абе, да ти кажа правичката, не си го спомням тоя латински. Ходил съм до шести клас на училище, ама чат-пат. Цял ден на каруцата с баща ми, 12 братя сме дома, 12 гладни гърла… От каруцата, та на училище. Седна на чина, дремката ме удари, буквите се разхвърчат…”, припомня си детинските си неволи с азбуката Мечо.
Булката му Ани пък си няма и хабер от „а-бе-то”, въпреки че точно тия две букви най ги знае. А. Б., така се подписва – Ани Борисова. Не й трябва и да разчита какво пише на жълтата табелка – тя си знае – „Черни и цветни метали”. И с йероглифи да е изписана, пак няма да сбърка къде да разтоварят металния урожай.
Докато Мечо се опитва за последно да опресни спомените си за латиницата с помощта на надписа върху чувал, пълен с железарии, колегата му Траян подкарва обратно Симеончо. На каруцата до него се мята пъргаво 13-годишният Антон. Малчуганът също не знае азбуката, въпреки че е ходил до трети клас на училище. След въпроса кой е написал нашата азбука Антон бърчи чело, но от устата му се изтръгва само едно удължено „ъ”.
„Братята Кирчо и Мишо, бе, сине! И двамата са българче”, перва го зад врата Траян. Признава си, че латиницата му е тъмна Индия, нищо че оттам са тръгнали корените му. „Ш-ш-ъ-ъ”, изсвистява безгласно във въздуха поредният камшик върху гърба на Симеончо и каручката заскърцва в „си бемол”. Ами ако вземат да преведат и музиката? Не че Траян познава нотите, ама как ли ще изглежда на латиница „Чае шукарие” или „Джелем, джелем”…
56-годишният Голям Сашко пък обещава, че ако рекат да въведат латинските букви, ще тръгне и на училище. Ако трябва, ще учи паралелно и ромската азбука. Чувал, че един монтанчанин, Любомир Сердев, им направил азбука, може би трябва да я кръстят „сердевица”. После ни написва за спомен „Аз съм българче” на ромски, но с български букви: „Ме си ньом ром”.
Няколко квартала по-нататък горнобанчани нямат проблем с четмото и писмото, но след въпроса добре ли са с латинските букви, се докачат и налитат на бой. „И дедите ни са писали на кирилица, как ще я променяме”, гневи се Хрусан Хрусанов, балканджия с корени от Жеравна. Две години работил в Германия, четири в Италия и чужбинските букви не са му хептен чужди. И с компютрите бил в топли връзки, но не се занимава с чатчета. Те са за дечурлигата. „Какво пише тук ли? Ей сега ще ти прочета – Хрусан намества очилата и грабва лист, на който безименен интернет маниак е написал „obsyxdane”. – Ами, това ще е о-пси-хан-се. Обсихдане. Абе, кви са тия глупости, това на какъв език е?” „Дай да видя – придърпва любопитно листчето двойник на Константин-Кирил Философ, който се представя като местния поп, отец Иларионий. – „Обсиксдане.” Групичката мига на парцали, като разбира, че въпросната дума е чисто българското „обсъждане”, но на методиевица. Думичката „quxdenci” им нанася втори удар. „Чужденци ли? Да пази Господ!”, слага точка на азбучната неразбория попът и на свой ред решава да ни изпита, размахвайки медицинска бележка. „А, кажете ми сега на мене, тука какво се казва? Това е друга азбука – аз й викам „докторица”. Пет години са учили уж, а не са се научили да пишат. Пък тръгнали народа да лекуват”, тупа по масата отчето и си поръчва една бира „Beck’s”. „Е, те това е вече друго нещо – чете се”, върти етикета бай Иван Стамболийски. Какво би казал, ако вземат да надпишат паметника на Александър Стамболийски на латиница, та да го познаят и чужденците? Бай Иван се надига войнствено в поза ала Георги Димитров на Лайпцигския процес и поглежда лошо. „Боже, прости нам, грешните!”, кръсти се с едната ръка попчето, а с другата надига чаша и отпива една горчива глътка бира.
|
НЕПАТРИОТИЧНИ ИГРИ
|
Първокласниците да залягат над транслитерацията
Професор Владко Мурдаров е доктор на филологическите науки от Института за български език към БАН и е сред учените, които не са чак толкова крайни в защитаването на кирилицата. Той е в екипа, подел инициативата за въвеждане на единна практика при изписването на български думи на латиница. На адрес www. metodii.com още може да се прочетат основанията за предложението и да се попълни vyprosnik с питания от рода на това кой език трябва да послужи за основа на транслитерацията – anglijski, nemski, frenski ili slavjanskite ezici, koito izpolzvat latinica.
Според д-р Мурдаров конфронтацията между кирилицата и латиницата е вид „патриотична игра”, а въпросът за избора винаги е бил политически. „Ако наистина това беше проблем, то защо Православната църква мълчи? Първият модел за транслитерация на българския език е дело на Драган Цанков, автор на първата немска граматика на български език. Той създава таблица със съответствия на българските букви на латиница през 1852 година. Тя не влиза в употреба, но помага на българите от Банат да съхранят своята самоличност, като изградят своя писменост на латиница”, казва Мурдаров. Неговото предложение е децата още в първи клас да учат как да транслитерират правилно. Защото засега по-скоро учениците въвеждат учителите си в живия език. „Може би един ден ще се наложи букви като ж, щ, ш, ю, ь, я да отпаднат, защото те отразяват повече от един звук, което затруднява съвременния българин. Наскоро видях написано в официален документ „ште” вместо „ще”. Практиката при писане на методиевица показва, че по-сложни звуци се съкращават или заменят – дори с цифра. България няма как да избегне световната тенденция към икономия на езиковите средства. Масовото навлизане на абревиатурите, липсата на главни букви и пунктуация не са според правилата на правописа, но може и да станат норма”, прогнозира езиковедът.
|
| Георги Господинов, писател:
Скоро ще си носим общата култура в телефона
Ирина Вагалинска
 Любовно стихче на Петър Чухов спечели първия у нас конкурс за SMS-поезия през юли тази година. В журито, присъдило наградата (сребърна брошка), беше и писателят Георги Господинов. Той е сред най-четените съвременни автори у нас, при това успя да продаде в цели три издания стихосбирката си „Черешата на един народ” – нещо невиждано за поетична книга в България. Негови са още стихосбирките „Лапидариум” и „Писма до Гаустин”, разказите „И други истории” и „Естествен роман”. На 11 ноември се чака премиерата на немското издание на разказите, а до края на годината романът, преведен вече във Франция, излиза и на английски в Чикаго.
Как се появи идеята за SMS-конкурса?
– Такъв конкурс се прави за пръв път у нас, но не и в света. Изненадах се от многото участници – имаше около 1800 изпратени есемеса. Включиха се и 8-10-годишни деца, и възрастни. Идеята беше накрая всичко да влезе в книга, тоест тя пак победи, макар и след промяна в правилата. Обичайно поезията се пише върху хартия и се чете в самота, докато телефонното съобщение е ефирно и нетрайно – можеш веднага да го изтриеш. Есемесът свързва двама души и затова е много лично нещо. Едрите патетични стихове не стоят добре върху екранчето, медията не го понася. Но пък се оказа силен романтичният мит, че поезията се занимава със сериозните неща – аз очаквах повече шегаджийски текстове. Наскоро бях в Словения, занесох вестник с информация за конкурса и там адски се впечатлиха – казаха, че и те ще си направят догодина. Мисля, че есемесът е още една форма, под която поезията ще оцелява и ще стига до хората.
Вие как пишете вашите стихове – на джиесем, на компютър или на хартия?
– Прозата пиша на компютър, но за поезията още предпочитам старомодния начин.
По интернетските сайтове излязоха и предложения да се направи MMS-изложба…
– Да, забавно е, правят се и кратки филмчета за джиесем. Скоро ще си носим цялата обща култура в телефона.
Тенденцията към улесняване и опростяване на живота и комуникациите не води ли до изпростяване?
– Моята надежда е, че ще доведе компенсаторно до засилване на желанието да видиш истинска картина, да отидеш в истински киносалон, да прочетеш книга, която мирише на хартия и мастило. Това е оптимистичният сценарий. Едно е да гледаш филм на екрана на компютъра и друго – в салона. На мен например ми липсва усещането, че съм в тъмно пространство и до мен дишат други хора.
А какво ще кажете за влиянието на Мрежата, Холивуд и рекламите върху езика? Дразни ли ви, че кандидат-студентите викат „Йес, йес!”, когато им се падне хубава тема на изпита, че в пресата, пък и на митниците се появява BG вместо България? Ами вицовете с крещящите по време на прожекция екшънманияци „сейфвай се, ма”?
– Приемам го за нормално. Нека момчето или момичето да си вземе българска книга и да каже „Йес! Кефи ме тоя какво е написал” и аз ще кажа OK. Е, не ми е приятно отвсякъде да ме заливат думички като „турбояко”, но пък преди 15-20 години се дразнех от служебния жаргон с „устройва ме” и „не ме касае”.
Политически ли е въпросът латиница и/или кирилица?
– Вероятно, ако разбираме политически в стария гръцки смисъл. Спорът кирилица или латиница е изкуствено раздут. В началото на 90-те имаше бум на кирилски надписи с латински букви и се стигна до парадокси като „Lovim brimki”. Трябва да е ясно какво искаме – ако пишем на нашия си език, подменяйки само буквите, това няма да ни свърши много работа. Проблемът за преводимостта е важен, когато става въпрос за литература. Все си мисля, че ако нещо свястно е написано с кирилски букви, то ще стигне до света. Работата не е в знаците, а в думите и изреченията, да си интересен на хора с друга култура и друго минало.
Като често превеждан автор можете ли да кажете какво търсят европейските издатели?
– Ако съдя по рецензиите във Франция, от една страна, има интерес към непознатото. Но тях ги вълнува и качеството на литературата. По-добре е да впечатлиш французите със стил, отколкото с кисело мляко. Задачата ни не е да си променяме азбуката, а да предадем нашите мисли и нашата история на език, който да може да съблазни чуждото око. Иначе има опасност да си разказваме вицове, които са смешни само на нас.
Какво ще кажете за хаоса с транслитерацията? Методиевицата може да роди пренебрежение към правилата изобщо.
– Да, но мен този хаос не ме плаши. Езикът се развива по свои пътища, не всички обясними и принадлежащи на кодификация. Тук ще намеся и прословутия закон за езика, който се опитват да внесат в парламента. Анахронично е да се мъчиш да регулираш нещо толкова живо и променящо се. Аз също употребявам латиницата в Мрежата, само че превръщането й в норма извън интернет ми се вижда безсмислено. Наречете ме консерватор, но обичам да си пиша онова „ъ”, което го няма в другите славянски езици и няма как да го заместиш, затова пък има купища анекдоти какво се получава, когато опиташ да напишеш: „Потънал в кърви лежи и пъшка…” с латински букви.
|
ЮГОСЛАВСКИЯТ ОПИТ
|
Балканска плескавица от букви
Мая Цанева
 За политическите анализатори бивша Югославия може да е страна на разлома, но за лингвистите разнообразието от култури и езици е истински шанс да видят как е функционирала Вавилонската кула. В началото на ХХ в. сърбохърватският език се приема за единен книжовен език на основата на източнохерцеговинското и йекавското щокавско наречие, уточнява д-р Йорданка Захариева от Института за български език при БАН. Конституцията от 1946 г. на бивша Югославия е прочетена четири пъти – на словенски, хърватски, македонски и сръбски. Първите два езика имат вариант само на латиница.
Конституцията на Съюзна република Югославия от 1992 г. регламентира сръбския език с екавски и йекавски изговор в комплект с латиницата като официален. През 1996 г. декларацията Slovo o srpskom jeziku предизвиква бурна обществена реакция поради крайния си национализъм и може да се приеме като своеобразен отговор срещу хърватизацията от 90-те години. Появява се Закон за служебната употреба на езика, който прави задължителна употребата само на екавски изговор и само на кирилска графика. Неспазването му предвижда глоби до 10 хил. динара. Този акт е отменен по-късно, защото противоречи на Конституцията на Съюзна република Югославия.
От 1990 г. в Сърбия е постановена употребата на сърбохърватски с кирилска графика, а латинската е за служебна употреба. Приетият през 2003 г. Закон за образованието постановява училищната документация да се води на сръбски език с кирилска графика, без да забранява изрично латиницата.
В Черна гора днес се пише на сръбски с кирилски и латински букви.
Словенците и хърватите употребяват латиница, но в момента и те изпитват неудобство заради липсата на подходящи компютърни шрифтове, които да отразяват специфичните славянски звуци.
Босна и Херцеговина са класически пример за преплитане на три цивилизации – ислямска, католическо християнство и православие. Дейтънското споразумение от 1995 г. узаконява три езика, произлезли от официалния допреди това сърбохърватски: сръбски екавски кирилски вариант и два йекавски латински. Конституцията регламентира три служебни езика – босненски, хърватски и сръбски. Македонският, който по характер е писмено-регионална форма на българския език, е конструиран след политическо решение през 1944 г. в манастира „Прохор Пчински”. Оттогава е отворен към сръбско езиково и културно влияние.
|
|
