Как се представят новините в България?

Негативно.
Ето примери от заглавията в последните дни:

За постигнатото споразумение между България и Русия да се изгради тръбопровода “Южен поток”, което е безспорно постижение за България и използване на географското й положение:

България без контрол върху газопровода “Южен поток” (“Дневник“)

Забележете, че “Южен поток” е инициатива на “Газпром” и италианската “Ени” и се предполага, че ще струва 10 млрд. евро.

??ли това подзаглавие в “Медиапул”

Позиция на европейски страна или на троянски кон

??ма се предвид България, разбира се. Ето какво пи??е авторът: “Южен поток” – да, разбира се! Под български контрол, под междудържавен договор. Това е позиция на европейска страна. Възможно е обаче да стане и според прогнозата на руския посланик в Брюксел Чижов. В навечерието на българското членство в ЕС този господин иронично заяви – “да, България ще бъде на?? “Троянски кон” в Европа”. Сърце не ми дава да го опровергая – като гледам какво става.”

Нека да поразсъждаваме по друг начин.

Нека си представим за момент, че не Русия, а Америка се намира??е на територията на дне??ната Руска Федерация. Нека си представим също така, че всичките доставки на енергия идват от там. ??ли още по-добре – че идват не от Русия, а от ??рак. Едва ли е нужно да обяснявам повече как бихме се чувствали днес и как същите “експерти” (защото тези статии се пи??ат от журналисти, социолози или политолози все пак) биха обяснявали, че виновни за всичко са Тодор Живков и комунистите, защото не са “диверсифицирали” доставките на България.
След това да погледнем и другите страни в Европа – на ниво Европейски съюз всеки казва, че зависимостта от руските енергийни източници е опасна, но същевременно същият този критикуван “Южен поток” се изгражда заедно с … италианската компания “Ени”, а пък тръбопровода Бургас – Александруполис се изгражда с… Гърция. Е, значи тези две страни са още по-зле от България, щом си позволяват още по-голяма зависимост?!

Нека кажем на на??ите експерти нещо много просто, което всеки може да осъзнае: тръбопроводите през България – били те изцяло руски, казахстански, турски, гръцки или каквито и да са имат една-единствена голяма полза, на фона на която транзитните такси нямат никакво значение:

те пренасят нефт и газ за Запада.

Ако бъде построен и тръбопровода Бургас – Вльора, по който ще върви казахстански нефт за американските пазари, това ще бъде отличен завър??ек на българската вън??но-икономическа политика, съчетана с политиката за национална сигурност.

Ще попитате защо ли?

Защото няма нищо по-добро от това да си на географски стратегическо място, през което минават чужди тръбопроводи. Само помислете, че всички страни ще имат интерес да се опазва мира и спокойствието на Балканите – и Русия, и Европейския съюз, и САЩ. Защото всички те са бенефициенти от тези тръбопроводи. А България? Дори и да не получава??е транзитни такси (а тя ще ги получава, вкл. и когато по тръбите не се пренася газ!), тя пак ще??е да се ползва от това спокойствие – кредитният й рейтинг ще расте, ще идват чужди инвеститори, ще превъзпитават българските работници, ще се намали прословутият български мързел.

??ли с други думи – вместо да се каже ясно и открито, че от тези сделки България печели, се казва друго – че България губи, че нещата вървят на зле, че правителството “продавало националните и европейски интереси”. Това е проблемът у нас – че дори и хубавите новини успяваме да оцапаме и окепазим.

Да не се окаже права Татяна Дончева, която твърди: “Така, както журналистическата гилдия тика политическия живот, мисля, че до пет-десет години можем да стигнем до извода, че въобще не ни трябва парламент и ще си намерим бащица”.

Знам, че много журналисти ще се разсърдят, когато прочетат тази ми статия, но нека си сложат ръка на сърцето и си признаят, че политиката на редица редакции е “ако не кърви, значи не става за на??ия вестник” и съответно се търсят само сензациите, ло??ите и грозни новини?

?? последно наблюдение: почти всички заглавия в секцията политика са от бъдещо неопределено време. Вземете който и да е вестник и погледнете заглавията и под-заглавията. Ето няколко от дне??ната преса:

Стадион за смет
Гигов вдига завод, ако му дадат игрището в “Надежда”

?? без да се чете “новината” се вижда, че става дума за бъдещо неопределено време – Гигов щял да строи завод, но само ако му дадат някакво игрище. ??ли

Гергов прави телевизия
Новата национална медия ще излъчва бизнес новини и реклами

Някога някой щял да направи нещо. Може би. ??ли:

Уволняват даскали за частни уроци
Няма как да ги контролираме, категорични са директорите

Всъщност става дума за законопроект, приет от Министерски съвет, който кой знае кога ще бъде гласуван и дали изобщо ще бъде приет в този му вид… ??ли:

Местят балите с боклука с 20 милиона лева
Борисов погва чистачите със спецкомисия

В материала, разбира се, се говори за бъдещето, някога – до ??ест месеца, но може би и повече.

?? т.н. Едва когато заглавията ни станат като тези в нормалните вестници, едва тогава ще може да се приеме, че новините се представят обективно. Вижте сами някои заглавия от нормален вестник – Ню Йорк Таймс: “Южните чернокожи са разделени между Обама и Клинтън”, “Обама е криткуван в Невада”, “Клинтън стартира тв-кампания в Калифорния”, “Джулиани има връзки с компания, опитваща се да продава технологии по охрана на границите”, “Ромни си тръгва от Южна Каролина, фокусира се върху Невада” и т.н., и т.н. Няма “ще”, “може би” и особено любимият израз “май”, нали го помните от началото на “24 часа”? Нещо в стила “Полицай убива съседка, май?”