На 15-16 декември в Ню Йорк ще се проведе среща на високо равнище по въпросите на информационното общество (WSIS+10), десет години след предишната подобна среща.
Изказването ми пред Генералната асамблея на ООН
Добрата новина от приключилите току-що преговори в ООН е, че ЕС (+Македония), САЩ, Канада, Австралия, Япония, Индия, Бразилия и др. страни успяха да предложат и организират подкрепата от всички страни-членки на ООН на положителни текстове в окончателния документ (PDF), който ще бъде приет формално на срещата на високо равнище.
Този документ бе приет след месеци преговори в Ню Йорк.
Текстовете, които са най-важни за българските потребители, се отнасят до управлението на Интернет и фактически повтарят позицията на България в тази област, която се усъвършенства от 1999 г. насам.
Накратко:
— насърчава се управлението на Интернет да се извършва от всички заинтересовани страни (за пръв път се признава, че това понятие “включва междуправителствени, прозрачни, демократични и с участието на всички заинтересовани лица процеси”, с активното участие “на правителствата, частния сектор, гражданското общество, международните организации, техническите и академичните общности и всички останали участници, имащи отношение към него” – параграф 62). До момента “всички заинтересовани лица” и “техническите и академичните общности” не бяха включени в това определение и се даваше приоритет на правителствата в “международното управление” (думата “международно” също отпада!)
— В няколко отделни текста се признава ролята на “всички участници” (преди се наблягаше на правителствата, отделно на останалите участници).
— Бразилия получи похвала за организацията на срещата NetMundial през 2014 г. (България може да помисли за организацията на подобна среща през 2016 или 2017 г. или в рамките на председателството на ЕС).
— Форумът за управление на Интернет към ООН получи мандат за нови 10 години (България може да кандидатства, ако желае, за домакин на някой от тези форуми).
— Разширеното сътрудничество ще се извършва от Комисията по науки и технологии за развитие (CSTD) към Икономическия и социален съвет (ECOSOC), както и досега.
— След 10 години ще има нова среща на министрите.
Отпаднаха предложенията да се създаде нова международна правна рамка за контрол върху Интернет.
Беше приет текст, че правата на гражданите офлайн са валидни и за потребителите онлайн.
България и ЕС (+Македония) бяха на правилната страна — на потребителите и свободния, отворен Интернет!
И едно напомняне: това не е краят на процеса, а страните, които не са доволни от резултатите, ще правят тепърва опити за промени – на различни нива, в ООН, в други международни организации.
Това ще рече, че МВнР, МТИТС и другите ведомства, както и заинтересованите организации в страната ще трябва да продължат да следят какво се случва и да са готови да реагират навреме, за да се справят с тези предизвикателства. А и защо само да реагират? Време е да предлагат и налагат българската политика като международна.
Защо е важен този документ? Защото определя развитието на Информационното общество и легитимира всички заинтересовани страни като участници в него.
Актуализация:
Генералната асамблея на ООН прие документа с нарочна резолюция. Държавите-членки на ООН се съгласиха, че Интернет трябва да продължи да се развива с участието на всички заинтересовани страни, а не само под контрола на правителствата.Имах честта да се обърна с изказване към Генералната асамблея на ООН, в което благодарих на всички, допринесли за този положителен резултат (видео от изказването ми можете да видите тук. Репортаж по Би Ай Телевизия – тук. Видео в сайта на ООН (моето изказване е на 44-тата минута). Статия в “Ню Йорк Таймс” (на английски) – тук.