“Във връзка с високите температури през летния
сезон Министерството на здравеопазването
напомня на гражданите, че най-застрашени
от слънчев удар са възрастните над 60 години…
За да се предпазят, хората трябва да стоят
на сянка, особено в обедните часове, да се
пазят от пряка слънчева светлина,
да носят шапка в града…, да носят памучни
и леки дрехи, да пият повече течности,
да не употребяват алкохол през деня…”
(из съобщение на М-во на здравеопазването)
Баба Ванга (вляво) и ст. н. с. II ст. Божидар Димитров
Лятото е горещо, слънцето явно е нагорещило “покривите, по които няма керемиди”, та се случва и нормални хора да слънчасат, а какво ли остава за супер-хора като историка и агент на ДС старши научен сътрудник II степен Божидар Димитров!
Тях направо ги удря в тазобедрената става!
Пиша това по повод поредната му проява, която напомня героят на Павел Попандов от преди 30-ина години, във “Всяка неделя”, когато актьорът правеше скечове и в един от тях определи четирите степени на пиянство: “пийнал, подпийнал, веселяк и кьоркютук”.
Не казвам, че ст. н. с. II ст. Димитров е (зло)употребил с алкохола – както знаем, няма нашенец, който да не може да носи кило-две-три или повече ракия.
Но последния писък на модата, налагана от хора като него, вече идва повече за нормалните, обикновени граждани.
Няма смисъл да се спирам на думите му за баба Ванга, защото тогава ще трябва да разкажа и това, което петричката пророчица ми е споделяла за самия Божидар Димитров, а почна ли с тези спомени, ще дойдат и другите – включително и за Бойко Борисов, за Тодор Живков, а и за многото други хора, които водех редовно на Рупите или в Петрич, за да може Ванга да им “гледа”. Някои от вас може да са чели книгите за Ванга, в които се споменава фактът, че е започнала официалната си работа като екстрасенс след среща с Живков, организирана от дядо ми. Самият аз съм бил при нея десетки пъти, водил съм хора, сред които и станали впоследствие известни лица от прехода.
С други думи – имам поне някакви основания да помоля най-учтиво супер-хората като ст. н. с. II ст. Димитров да престанат да говорят за Ванга.
А след като престанат да говорят за нея, ще е добре да престанат да говорят и за другите глупости, изприказвани под въздействието на слънчевата светлина и топлината.
Защото, уважаеми хора, ако не сте преживявали топлинен или слънчев удар, редно е да прочетете какво пишат от Министерство на здравеопазването:
“Във връзка с високите температури през летния сезон Министерството на здравеопазването напомня на гражданите, че най-застрашени от слънчев удар са възрастните над 60 години и децата, както хората със сърдечносъдови заболявания и хората със затлъстяване.
За да се предпазят, хората трябва да стоят на сянка, особено в обедните часове, да се пазят от пряка слънчева светлина, да носят шапка в града и да ползват плажен чадър на плажа, да носят памучни и леки дрехи, да пият повече течности, да не употребяват алкохол през деня, да избягват физическото натоварване, летуващите на морето да не стоят на плажа между 11 и 14 часа. В случай на слънчев удар болните се пренасят на сянка и им поставят им се студени компреси на главата.”
Но това е за причините за приказките на ст. н. с. II ст. Димитров. По-опасни от причините са… последиците.
В резултат от приказките на ст. н. с. II ст. Димитров, държавната машина се задвижва, лично председателят на Министерски съвет занимава двадесет министри с разкопки, подава си главата, за да му бъде умита в “светената вода”, обявена за такава от самия ст. н. с. II ст. Димитров. При това аз съм донякъде съгласен с думите на премиера Борисов:
“Ролята на кабинета е да осигури финансирането на учените, разработващи този обект, и това да стане нещо, от което да се гордеем, а не да се срамуваме…”
Казвам “донякъде”, защото за да се гордеем, първо трябва да отстраним от обектите хората, които ги превръщат в кич. Хората, които ги обявяват или за гробове на вампири или на русалки – те са тези, които ни карат да се срамуваме. За съжаление думите на ст. н. с. II ст. Димитров имат явно голяма стойност за премиера, което е тъжно, защото излиза, че той – премиерът – е жертва на казаното от самия Димитров:
„От гледна точка на масовата публика трябва да е нещо сензационно – злато, вампир…”, отбеляза историкът пред bTV.
Проблемът не е в това, че историкът мисли така.
Не е дори в това, че му дават трибуна, за да изкаже мислите си на глас.
Дори и в това, че те може би са верни.
Не, проблемът е в това, че когато простотията стане норма на поведение, нормалността изчезва – хората престават да поставят под съмнение празните приказки (на празните хора?).
По времето, когато ст. н. с. II ст. Димитров е писал рапортите си до Държавна сигурност, народът се смееше над простотиите на Тодор Живков – т.е. имаше здрав нюх за това кое е вярно и кое – не, независимо от тоталния контрол над медиите.
Днес, когато има свобода на словото, се оказва, че народът е по-доверчив, отколкото вчера. Да не е изпростял и той толкова, колкото прост в изказванията си е ст. н. с. II ст. Димитров – не знам, вие кажете.
Но този народ, който аз познавам – той не е прост.
В неговите редици има смислени и стойностни хора. Хора, които не вярват на лакърдиите на ст. н. с. II ст. Димитров. Хора, които мислят и поставят под съмнение празните приказки.
Не е нужно всеки да е творческа личност. Достатъчно е човек да се чувства личност, да има достатъчно знания и да разполага с факти, с които да обори глупостите на лицата от телевизионния екран.
Защото винаги ще има личности, но ще има и лица, а и хора без лица.
Който не може да е личност, все пак има избор – да е лице или да загуби и него дори.
Лесно се губи лицето, когато си забил глава в пясъка (за да не кажа някоя друга дума).
И една молба: като видите слънчасали хора, помогнете им. Следвайте съветите на лекарите и на компетентните лица от Министерство на здравеопазването!