Новото поколение, разбира се, е “Т” – от Туитър.
Логото на Туитър (Източник: Уикипедия)
Някой е решил, че 140 знака са достатъчни, за да можем да изразим някоя важна мисъл или чувство (или повече от едно). Или с по-малко от 140 знака, защото по-малкото е повече…
И аз използвам Туитър – не ме разбирайте погрешно, но ако някой иска да следи информация за събития, свързани предимно със света на Интернет, може да го стори като следва @veni.
Но няма да ме видите да “чуруликам” по цял ден. Дори и да е от някоя международна конференция, където правителствата обсъждат бъдещето тъкмо на това поколение “Т”.
Не знам защо, но вярвам, че хората имат нужда от повече от 140 знака, за да се разбират помежду си. Всъщност имат нужда от повече от 140 думи или дори от 140 изречения.
Докато една снимка може и да казва повече, отколкото може да се изрази с 1000 думи, както е казал Артър Бризбейн през 1911 г., не бих имал нищо против да разменя 1000 думи с вас, приятели мои.
В желанието си да направим живота по-прост, ние изоставяме не само основните понятия от образованието и възпитанието на децата, но и от разбирането за живота като обществени връзки, като общуване между личностите. Вместо това се сблъскваме с ефекта на поколението “Т”, където 140 знака “взривиха Интернет”.
Откога заменихме прегръдката с “о”, а целувката с “х”, така че животът да е по-лесен или, както изглежда правилно – по-прост, опростен?
Разбирам, че не искаме да имаме много усложнен живот, че се опитваме да опростяваме нещата по принцип. Но това е последствие от превръщането ни в жертви на съзнанието тип “140 знака”.
В наши дни страхът, че непрекъснато закъсняваме или изоставаме е толкова дълбоко заложен у нас, че много хора така и не разбират, че вместо да се стремят към щастието, те се стремят към собствения си край; понякога в комфортни, понякога не в кой знае колко комфортни условия. И заради този страх, поколението “Т” изглежда все повече на мястото си. Хората броят последователите си, туитванията, ре-туитванията, харесването и т.н. Статистика, която показва само едно-единствено нещо – че авторът е намерил g-точката на поколението “Т”, която подтиква пръстите да натиснат клавиша на мишката.
Познаваме истински хора, добри хора, които ползват Фейсбук, Инстаграм, Туитър и т.н., за да говорят с други хора като тях – по целия свят.
Тези истински хора нямат нужда от това коментарите им да “взривяват Интернета”.
Те искат техните приятели да знаят, че са живи и здрави, че пишат и мислят, и създават нови неща.
Не съм сигурен за вас, уважаеми читатели, но аз съм за това да се изразяваме с повече от 140 знака. Искаме да чуем повече от едно кратко съобщение от приятелите си, от хората, които уважаваме и хората, които обичаме.
Искам да прочета хиляда думи и да видя една снимка.
Искам да си направя сам изводите, базирани на фактите, а не да приема нечие мнение и да нагодя фактите към него.
Не знам вие какво искате, но ако сте на същия път, където хората обичат фактите и споделят наблюденията си, а не мненията си, тогава не сте сами – и аз съм с вас.
И с всеки, който иска да се промени към по-добро.